Йорданка Атанасова: От 14 г. имам тумор на хипофизата - забраниха ми да раждам!

Йорданка Атанасова от Сливен е само на 36 години. След преживян силен емоционален стрес се появяват симптомите на болест, но младата жена се залъгва, че състоянието й може да е от нерви. Вътрешно обаче усеща, че нещо не е наред. Докато не припада насред работното помещение във фирмата, в която работи. Изследванията доказват, че поне от 4 години Дани си „отглежда” аденом на хипофизата.

„Заради тумора ми забраниха да раждам, затова си осинових дете. Тя е всичко за мен, искам само да съм здрава, за да се грижа за нея. Аденомът засега е доброкачествен и според лекарите в Александровска болница трябва да изчакам с операцията. Но ако през това време ме увреди?! Страхувам се детето ми да не остане без майка”, сподели пред в. „Доктор” Дани Атанасова.

- Дани, кога и как разбра, че имаш тумор на хипофизата?
- През 2000 г. преживях тежка катастрофа. Работех като дистрибутор на безалкохолни напитки, с шофьора на буса се разминахме буквално на косъм. Шефът на фирмата много ни помогна тогава, аз продължих да работя при него. Четири години по-късно припаднах, бях нощна смяна, и бях откарана в спешното отделение на сливенската болница. От там изследванията, които направиха, бяха добри, но лекарят ме посъветва да направя пълен преглед, защото се съмнява, че ми има нещо – в мозъка или покрай него. Три дни ходене по мъките – т.е. по болници, по лаборатории, изследвания. Ядрено-магнитният резонанс потвърди диагнозата - аденом на хипофизата. Сега не мога да кажа на предишните си работодатели, че не ми е по силите да се справя сама с болестта.

- От кога имаш това образувание?
- Оказа се, че споделям главата си с тумора вече четири години, че се е образувал вследствие на силен стрес – явно от катастрофата. Туморът е много рядък вид, не произвежда хормони, което означава, че когато мине 1 см, ще стане злокачествен. Още тогава имаше бърз растеж от 5 мм стана 8 мм. Тогава се подложих на експериментално лечение, по германска програма, и успях да вляза в ремисия. Лекарите ми казваха, че съм герой, и се радваха на успеха си.

Обаче ми забраниха да раждам

да имам свои деца - за да мога да живея. От тогава до днес живеех пълноценен живот, работех, направих нещо добро най-вече за себе си - осинових детенце, момиченце, с което сме вече 3 години. Тя е моето слънце...

- Какво усещаше, преди да го открият?
- Постоянно ме болеше главата, напълнях, без да променя режима на хранене. Често ми се гадеше, повръщах, самият организъм сам си качи килограмите, после започна да ги смъква. Не съм имала други припадъци, освен този, при който откриха тумора. И сега имам силно главоболие, пия хапчета. Аденомът не е хормонален, нищо не произвежда, само расте на обем. Ако произвеждаше хормони, докторите можеха да го унищожат напълно с медикаменти, но при моя това не може да се случи – само стопираха растежа му.

Ако от турската клиника ми предложат операция, ще се съглася. Не искам повече да съм половин човек –

да лежа, да се пазя, да пия болкоуспокояващи

Свикнала съм да работя, да се грижа сама за себе си, да бъда самостоятелна, а не във Фейсбук да чета, че хората днес са ми изпратили 5 или 10 лв. Аз съм помагала на много хора, сега много от тях помагат на мен, за което съм им благодарна, но на това трябва да има край. Много болни, в доста по-тежко състояние от мен, имат нужда от лечение, съответно от финанси. Искам да съм здрава...

- Преди дни излезе от Александровска болница. Нараства ли туморът?
- Не, все още стои под 1 см. Лекарите ме изследваха от главата до петите, те са на мнение, че трябва да изчакам шест месеца, до март, и тогава ще решат какво да правят. Надяват се да не расте, туморът е доброкачествен – това поне е сигурно – но ако порасне много, ще притисне важни центрове в мозъка ми, като този, отговарящ за движението. Проф. Захариева, д-р Робева, целият им голям екип, смятат, че това е мозъкът ми, че не трябва да се прибързва с операцията.

Специалисти са и аз вярвам на 100% на този екип

Досега само те са ме лекували, насърчавали са ме да се боря с болестта. След експерименталното лечение при тях живях 8 години като пълноценен човек...

Защо бях в болницата в Сливен обаче? Намериха ми синузит, който се оказа голям по размери дефект на носната кухина. Мисля, че това ще е голям проблем при бъдеща операция. Лекарите казаха, че е наследствен – нямало как да се излекува. Но ми дадоха хапчета да пия и капки.

- Този екип ли ще те оперира?
- Признавам си, че ме притеснява да си направя операцията у нас. Видях хора, оперирани, но с проблеми, макар че интервенцията я обявяват като безкръвна. Ако се стигне до нея, ще я направя в турска клиника – вече изпратихме документите ми там и чакам отговор от тях. С кибернож оперират вече по цял свят, само у нас все още ти отварят черепа, за да извадят тумора. Ако само трепне ръката на опериращия, защото туморът ми е на лошо място, ще остана инвалид за цял живот.

Вече претърпях една операция, на яйчниците през 2011 г. Имах съчетано образувание, безкръвно го премахнаха. Д-р Георги Илиев, който ме оперира, е страхотно добър хирург. И работи в сливенската болница, а не в супер реномирана клиника. Гинеколог е, той откри образуванието, направи всичко възможно, за да се избегне операция, но не можа да го стопи с медикаменти

и ме оперира навреме и перфектно

Благодарна съм му за грижите към мен – така се отнася и към останалите си пациентки. Затова реших да си осиновя дете – Елеонора се казва, тя ми дава всичко, което ми трябва в живота.

- Дани, все пак от какво имаш най-много необходимост?
- Искам да работя, а не мога, а сама отглеждам дъщеричката си. Тя е само на три и половина години, има своите потребности. Заради нея трябва да се излекувам. А и вече не мога да живея с болката – сега вземам болкоуспокояващи, но се питам докога ще издържа така. В момента нямам и не разполагам с никакви средства, не мога да ходя на работа вследствие на състоянието си. Двете с детето сме сами и без средства, майка ми ни помага, колкото може. Който има желание и възможност, нека ни помогне. Единствено искам да живея нормално, без болка, и да отгледам детето си.

- Не ти достигат средства, имаш ли право на пенсия според ТЕЛК?
- Опитах се да помоля общината за помощ, но никой не отвърна на молбата ми. Подадох документи при социалните, отговориха ми, че нямам право на нищо. По принцип имам право да се пенсионирам по болест, да получавам пенсия, но ТЕЛК отказа да ме пенсионира. Защото не съм оперирана, защото още мога да се движа, защото не съм в инвалидна количка... Казаха ми, че трябва да съм на легло. Обжалвах в София, нищо, и се отказах да си търся правата. А има хора с моето заболяване, също неоперирани, но си имат процент от ТЕЛК. Е, ако имах пари за рушвети за тях, всичко щеше да е наред. В Сливен ми поискаха подкуп, в София също си поискаха. Писах до Министерството на здравеопазването за това, отговориха, че са «предупредили» служителките...

На всеки 2-3 месеца идват социалните да ме проверяват дали се грижа за детето, заплашват ме, че ще ми я вземат. В тази държава аз не вярвам... Ако не си помагаме един на друг, просто няма да оцелеем – дотук ни докараха!




Люба МОМЧИЛОВА