Как да подобрим зрението си?

Как­во пред­с­тав­ля­ва та­зи сис­те­ма от уп­раж­не­ния?
 
През 1920 г. из­ли­за кни­га­та на Уи­лям Бейтс “Ле­че­ние на вло­ше­но­то зре­ние без по­мощ­та на очи­ла”. Тя има по­ра­зи­те­лен ефект. Бейтс раз­вил па­ра­док­сал­на­та хи­по­те­за, че зре­ни­е­то на чо­век “се сри­ва” не от из­ме­ня­не­то на фор­ма­та и на плът­ност­та на оч­ни­те ле­щи, как­то е при­е­то да се смя­та в офи­ци­ал­на­та ме­ди­ци­на, а от то­ва, че хо­ра­та прос­то са се оту­чи­ли да гле­дат. Ние по­ла­га­ме мно­го уси­лия да раз­г­леж­да­ме за­о­би­ка­ля­щи­те ни пред­ме­ти, ко­и­то здра­во­то око ни­ко­га не би си нап­ра­ви­ло тру­да да раз­г­леж­да. То, по­доб­но на все­ки друг ор­ган, чув­с­т­ва и фун­к­ци­о­ни­ра без ни­как­ви уси­лия, точ­но как­то птич­ка­та мо­же да пре­ка­ра ця­ла нощ на ед­на клон­ка, здра­во кре­пя­ща се с кра­че­та, без да се умо­ри от то­ва.
 
В иде­ал­но здра­ви­те очи мус­ку­ли­те ви­на­ги тряб­ва да бъ­дат от­пус­на­ти - то­га­ва зе­ни­ца­та фо­ку­си­ра ав­то­ма­тич­но, нас­т­рой­вай­ки се как­то за да­леч­но, та­ка и за близ­ко виж­да­не. Ако ние неп­ре­къс­на­то се взи­ра­ме в не­що, очи­те се пре­нап­ря­гат и зре­ни­е­то за­поч­ва да се сри­ва.
 
Ком­п­лек­сът уп­раж­не­ния, раз­ра­бо­тен от Бейтс, да­ва въз­мож­ност да се на­у­чи­те пра­вил­но, без нап­ре­же­ние “да гле­да­те на жи­во­та” и да по­бе­ди­те не са­мо да­ле­ког­лед­с­т­во­то, къ­сог­лед­с­т­во­то и ас­тиг­ма­тиз­ма, но до­ри - ка­та­рак­та­та и гла­у­ко­ма­та. Ще се по­доб­ри със­то­я­ни­е­то ви при трав­ми на очи­те, при ат­ро­фия на ре­ти­на­та и зри­тел­ни­те нер­ви.
 
Тряб­ва да се за­ни­ма­ва­те чес­то, но, как­то ка­зах­ме, не по-дъл­го от 20-30 ми­ну­ти: сут­рин - след съ­буж­да­не, ве­чер - пре­ди ля­га­не, а де­нем - все­ки път, ко­га­то на­ме­ри­те сво­бод­на ми­ну­та. То­ва ще ви бъ­де са­мо от пол­за, ня­ма да ви на­не­се ни­как­ва вре­да.
 
По­ня­ко­га по­доб­ре­ни­е­то нас­тъп­ва по-бър­зо, от­кол­ко­то бих­те мог­ли да очак­ва­те, нап­ри­мер още в пър­ви­те сед­ми­ци. Но ис­тин­с­ко­то по­доб­ре­ние нас­тъп­ва след 2-3 ме­се­ца.
 
Въ­о­ръ­же­те се с тър­пе­ние, из­пъл­ня­вай­те точ­но ука­за­ни­я­та и ус­пе­хът ви е в кър­па вър­зан.
 

---

Мо­же и без очи­ла
 
Уи­лям Бейтс е смя­тал, че е вред­но да се но­сят очи­ла, тъй ка­то те ко­ри­ги­рат ано­ма­ли­и­те в зре­ни­е­то, но не от­с­т­ра­ня­ват при­чи­ни­те за тях. Още по­ве­че, че сла­гай­ки очи­ла, къ­сог­ле­ди­ят чо­век та­ка или ина­че, по на­вик, ще нап­ря­га очи­те си, за да ви­ди от­да­ле­че­ни­те пред­ме­ти. За да­ле­ког­лед­с­т­во­то - об­рат­но - чо­ве­кът до­ри и с очи­ла ще се нап­ря­га, за да про­че­те си­тен текст нап­ри­мер. В ре­зул­тат на то­ва, спо­ред Бейтс, зре­ни­е­то се вло­ша­ва все по­ве­че и по­ве­че. Ако ис­ка­те да въз­вър­не­те спо­соб­ност­та си да виж­да­те яс­но и от­чет­ли­во, от­ка­же­те се от очи­ла­та, но­се­те ги са­мо то­га­ва, ко­га­то без тях e не­въз­мож­но.
Не­го­ви­ят ме­тод ня­ма про­ти­во­по­ка­за­ния, той е под­хо­дящ за всич­ки хо­ра без из­к­лю­че­ние - за де­ца и стар­ци, за бол­ни и здра­ви.
 

---

Мал­ки­те за­вър­та­ния съ­що по­ма­гат
 
Сло­же­те по­ка­зал­ци­те си пред но­са. Гле­дай­ки пра­во пред се­бе си, плав­но об­ръ­щай­те гла­ва на­дяс­но-на­ля­во. При те­зи дви­же­ния тряб­ва да се по­я­ви пред­с­та­ва­та, че вие зап­лаш­ва­те по ня­ка­къв на­чин пръс­ти­те си.

То­ва уп­раж­не­ние мо­же­те да из­пъл­ни­те и по друг на­чин. Раз­т­во­ре­те пръс­ти­те на ръ­це­те си ка­то раз­т­во­ре­но вет­ри­ло и ги приб­ли­же­те към ли­це­то си. Нап­ра­ве­те че­ти­ри бав­ни спо­кой­ни за­вър­та­ния на гла­ва­та на­ля­во и на­дяс­но, гле­дай­ки през про­лу­ки­те ог­ра­да­та, и ще ви­ди­те как тя “преп­лу­ва” от­на­ча­ло на ед­на­та, пос­ле на дру­га­та стра­на. След то­ва, без да от­пус­ка­те кит­ки­те, за­вър­те­те гла­ва на­ля­во-на­дяс­но със зат­во­ре­ни очи още че­ти­ри пъ­ти, ка­то си пред­с­та­вя­те, че пръс­ти­те ви се мес­тят от ед­на на дру­га стра­на. Мо­же­те до­ри да ги доб­ли­жи­те до ли­це­то си и да до­кос­не­те вър­ха на но­са. Пов­то­ре­те уп­раж­не­ни­е­то от 5 до 7 пъ­ти.
 
То­ва уп­раж­не­ние не са­мо премахва нап­ре­же­ни­е­то на оч­ни­те мус­ку­ли, но при по-про­дъл­жи­тел­но из­пъл­не­ние, нап­ри­мер от 10-20 ми­ну­ти, об­лек­ча­ва гла­во­бо­ли­е­то и бол­ки­те в мус­ку­ли­те, как­то и бо­лковите усе­ща­ния в сър­деч­на­та об­ласт и в ста­ви­те.
 
Сед­не­те и се от­пус­не­те. Гле­дай­ки пра­во пред се­бе си, плав­но дви­же­те гла­ва­та си от­го­ре-на­до­лу, от ед­на­та на дру­га­та стра­на, от ля­во на­го­ре - от дяс­но на­до­лу и об­рат­но.
 

---

Пра­ве­те за­вър­та­ния с от­во­ре­ни очи
 
Зас­та­не­те пред про­зо­ре­ца с кра­ка на ши­ри­на 30-35 см един от друг, сло­же­те ръ­це на кръс­та или ги от­пус­не­те на­до­лу. Ди­шай­те бав­но и спо­кой­но; не зат­ва­ряй­те очи, а гле­дай­те пра­во пред се­бе си. Плав­но пре­не­се­те те­жест­та на тя­ло­то вър­ху дес­ния крак и ед­нов­ре­мен­но с то­ва за­вър­те­те на­дяс­но гор­на­та част на тя­ло­то си. Тряб­ва да пре­мес­ти­те пог­ле­да си в та­зи по­со­ка, в ко­я­то сте се обър­на­ли, и да се заг­ле­да­те в дяс­на­та сте­на. При то­ва дви­же­ние ще за­бе­ле­жи­те с край­че­ца на очи­те, че про­зо­ре­цът “от­п­лу­ва” на­ля­во. Без да пре­къс­ва­те дви­же­ни­е­то, точ­но по съ­щия на­чин се обър­не­те на дру­га­та стра­на и ще за­бе­ле­жи­те, че про­зо­ре­цът “оти­ва” на­дяс­но. То­га­ва се заг­ле­дай­те в ля­ва­та сте­на.      
 
На вся­ко об­ръ­ща­не тряб­ва да от­де­ля­те по 2 се­кун­ди и да нап­ра­ви­те око­ло 100 дви­же­ния. По вре­ме на уп­раж­не­ни­е­то не мис­ле­те за ни­що стра­нич­но, в гла­ва­та си тряб­ва да има­те ед­на-един­с­т­ве­на ми­съл: “Про­зо­ре­цът вър­ви на­дяс­но- про­зо­ре­цът вър­ви на­ля­во... ” и т.н.
 

---

Защо очите ми са уморени?
 
Опи­тай­те да се от­в­ле­че­те от вся­как­ви стра­нич­ни мис­ли и са­мо ко­га­то пос­тиг­не­те то­ва, мо­же­те да прис­тъ­пи­те към под­хо­дя­щи­те уп­раж­не­ния
Как­во пра­вим обик­но­ве­но, ко­га­то ни се умо­рят очи­те? Ами прос­то ги зат­ва­ря­ме. Но то­ва не е дос­та­тъч­но, за да си по­чи­нат очи­те. Са­ма­та при­ро­да е оп­ре­де­ли­ла на­ши­те зри­тел­ни ор­га­ни да въз­п­ри­е­мат свет­ли­на­та, да ре­а­ги­рат до­ри на ма­лък ни­що­жен лъч от нея, про­ник­нал до ре­ти­на­та през зат­во­ре­ни­те кле­па­чи. Очи­те мо­гат на­пъл­но да се от­пус­нат са­мо в аб­со­лют­на тъм­ни­на. И за да ста­не то­ва, мо­же да по­мог­не пал­мин­гът (от ан­г­лийс­ко­то palm - длан).
 

---

Вни­ма­ние!

Сед­не­те или лег­не­те по гръб, за­е­ме­те удоб­на по­за (не се пре­по­ръч­ва пал­мин­гът да се из­пъл­ня­ва в из­п­ра­ве­но по­ло­же­ние, за­що­то чо­век мо­же да из­гу­би рав­но­ве­сие и да пад­не). Из­п­ра­ве­те гръб, без да пре­гъ­ва­те ши­я­та. По­ло­же­те под лак­ти­те мал­ки въз­г­лав­нич­ки, или сви­ти на ня­кол­ко слоя кър­пи, за да не се умо­ря­ват ръ­це­те ви.
 
Зат­во­ре­те очи и ос­та­не­те в то­ва по­ло­же­ние 4-5 ми­ну­ти, пред­с­та­вяй­ки си, че ця­ло­то ви тя­ло ста­ва ме­ко и чер­но и се “раз­ти­ча” по по­вър­х­ност­та, вър­ху ко­я­то сте лег­на­ли. Или пък си въ­об­ра­зе­те, че ле­ти­те на въл­шеб­но ки­лим­че над мо­ре­то или над зе­ле­на­та го­ра. Опи­тай­те да се от­в­ле­че­те от вся­как­ви стра­нич­ни мис­ли и са­мо ко­га­то пос­тиг­не­те то­ва, мо­же­те да прис­тъ­пи­те към пал­мин­га.
 
Свий­те дла­ни­те ка­то лод­чи­ци и ги сло­же­те ед­на вър­ху дру­га на кръст, та­ка че кра­ят на кут­ре­то на ед­на­та ръ­ка да лег­не вър­ху края на кут­ре­то на дру­га­та. След то­ва вдиг­не­те ръ­це и ле­ко ги от­пус­не­те вър­ху ли­це­то, та­ка че ни­то един лъч свет­ли­на да не по­пад­не вър­ху очи­те. То­ва мо­же­те да про­ве­ри­те по след­ния на­чин: без да ма­ха­те ръ­це от ли­це­то, се обър­не­те към слън­це­то или към лам­па­та и пов­диг­не­те кле­па­чи: ако за­бе­ле­жи­те, че ня­къ­де се прок­рад­ва ма­лък лъч, про­ме­не­те ле­ко по­ло­же­ни­е­то на дла­ни­те и ще ви­ди­те, че ще се по­лу­чи.
 
А се­га от­но­во зат­во­ре­те очи и из­вес­т­но вре­ме ос­та­не­те в то­ва по­ло­же­ние. Не нап­ря­гай­те кит­ки­те, не на­тис­кай­те очи­те с ръ­це. Ве­че ни­що не виж­да­те, на­ли? Тъм­ни­на­та е пъл­на, вър­ху ре­ти­на­та не по­па­да свет­ли­на. Пред вас, ка­то на ек­ран на те­ле­ви­зор, ще се по­я­вя­ват точ­ки, щри­хи, фи­гур­ки...
 
То­ва се случ­ва, за­що­то очи­те ни, свик­на­ли да се нап­ря­гат, не си по­чи­ват до­ри в тъм­ни­на­та. Кол­ко­то са по-яр­ки фи­гур­ки­те, ко­и­то виж­да­те, тол­ко­ва е по-сил­но нап­ре­же­ни­е­то. Мис­ле­но мо­же­те да ви­ди­те аб­со­лют­но чер­но по­ле са­мо то­га­ва, ко­га­то мус­ку­ли­те на очи­те са из­ця­ло от­пус­на­ти и раз­х­ла­бе­ни. А за­що на­ша­та цел е да дос­тиг­нем та­ко­ва със­то­я­ние, при ко­е­то це­ли­ят ек­ран на на­шия вът­ре­шен “те­ле­ви­зор” да бъ­де съв­сем че­рен? Мно­го прос­то: тряб­ва са­мо да си пред­с­та­ви­те че­рен цвят - тол­ко­ва че­рен, че да не би мог­ло да бъ­де по-че­рен от то­ва. До­ри ако от­на­ча­ло ви се “бър­кат” при­чуд­ли­ви све­те­щи фи­гур­ки, не се тре­во­же­те, по­ча­кай­те ня­кол­ко ми­ну­ти - те пос­те­пен­но ще из­чез­нат и нак­рая ще ви­ди­те рав­на чер­на ма­са. Ако не ви се уда­де да нап­ра­ви­те то­ва, взе­ме­те ня­как­ва чер­на вещ - рок­ля, шап­ка, че­рен кар­тон, как­во­то и да е, и го пос­та­ве­те на та­ко­ва раз­с­то­я­ние, на ко­е­то доб­ре да го виж­да­те. Наб­лю­да­вай­те го 3-4 ми­ну­ти. След то­ва зат­во­ре­те очи, от­но­во с­ло­же­те от­го­ре дла­ни и се опи­тай­те да си спом­ни­те пред­ме­та, кой­то сте гле­да­ли доп­ре­ди мал­ко. Ако то­ва се по­лу­чи, то и фо­нът, кой­то го об­к­ръ­жа­ва, съ­що ще ста­не че­рен - вяр­но, са­мо за 3 до 5 се­кун­ди. За да за­дър­жи­те кол­ко­то се мо­же по-дъл­го вре­ме във въ­об­ра­же­ни­е­то си чер­ния цвят, си пред­с­та­вяй­те един след друг раз­лич­ни чер­ни пред­ме­ти.
 

---

Ко­га зре­ни­е­то се по­доб­ря­ва за дъл­го вре­ме?
 
“Вис­ши­ят пи­ло­таж” при на­ши­те уп­раж­не­ния е да се за­па­зи чер­ни­ят цвят в па­мет­та до­ри то­га­ва, ко­га­то от­во­ри­те очи. “В то­зи мо­мент зре­ни­е­то на чо­век - пи­ше Бейтс - се по­доб­ря­ва за дъл­го вре­ме. Тряб­ва да се стре­ми­те към дос­ти­га­не на мак­си­мал­на сте­пен на от­пус­ка­не и раз­х­лаб­ва­не - са­мо та­ка мо­же­те да получите неп­ре­къс­на­то по­доб­ря­ва­не на зре­ни­е­то. Но до­ри и мал­ко по­доб­ре­ние ще ви бъ­де мно­го от пол­за”.

Впро­чем, чер­но­то по­ле, ко­е­то тряб­ва да из­ви­ка­те в сво­е­то въ­об­ра­же­ние, не е за­дъл­жи­тел­но да бъ­де го­ля­мо: дос­та­тъч­на е ед­на мал­ка чер­на точ­ка - нап­ри­мер та­зи, ко­я­то стои в края на то­ва из­ре­че­ние.

Опи­тай­те се да из­пъл­ня­ва­те то­ва уп­раж­не­ние кол­ко­то се мо­же по-чес­то: как­то по­каз­ва прак­ти­ка­та, то е по­лез­но и дос­та­тъч­но за по­доб­ря­ва­не на зре­ни­е­то, до­ри за пъл­но­то му въз­с­та­но­вя­ва­не. А са­ми виж­да­те, че то­ва уп­раж­не­ние мо­же да се пра­ви на вся­ко мяс­то и по вся­ко вре­ме.
 

---

Спом­няй­те си при­ят­ни случ­ки!
 
Как­во тряб­ва да нап­ра­ви­те, ако не ус­пе­е­те да ви­ди­те ни­то че­рен, ни­то ка­къв­то и да е друг цвят? То­га­ва прос­то си спом­не­те при­ят­ни­те епи­зо­ди и случ­ки от соб­с­т­ве­ния си жи­вот, спом­не­те си сце­ни от фил­ми, от кра­си­ви ро­ман­тич­ни пей­за­жи и т.н.
 
Мно­го по­лез­но е да си пред­с­та­вя­те ши­ро­ки от­к­ри­ти прос­т­ран­с­т­ва: мо­ре, без­к­рай­ни по­ля, гор­с­ки пей­за­жи. Ус­та­но­ве­но е, че по­до­бен род спо­ме­ни ус­по­ко­я­ват пси­хи­ка­та. Но ако “се зат­во­ри­те” в усой­но мяс­то или в зак­ри­то прос­т­ран­с­т­во, до­ри и в уют­на стая - не ста­ва: по­до­бен род кар­ти­ни въз­буж­дат нер­в­на­та сис­те­ма.
 

---

Кол­ко­то по-от­чет­ли­ви и яс­ни са спо­ме­ни­те, тол­ко­ва по-доб­ре.

Опи­тай­те се да въз­п­ро­из­ве­де­те в па­мет­та си мал­ки­те де­тай­ли и ню­ан­си: то­ва мо­же да бъ­де прек­рас­на и неж­на ме­ло­дия, чу­ру­ли­ка­щи птич­ки, жас­ми­нов аро­мат. “Ако вие мо­же­те от­чет­ли­во да си спом­ни­те тра­ка­не­то на ча­сов­ни­ка, ня­коя ми­риз­ма или вкус, ва­ша­та пси­хи­ка ще бъ­де в иде­ал­но със­то­я­ние на по­кой” - е на­пи­сал Бейтс.
 
Но ако по вре­ме на се­ан­са не ви­ди­те ни­то че­рен, ни­то ка­къв­то и да е друг цвят и не ви “по­се­тят” ни­как­ви спо­ме­ни, прос­то се кон­цен­т­ри­рай­те вър­ху ди­ша­не­то и спо­кой­но по­се­де­те или по­ле­же­те, бав­но и спо­кой­но бро­ей­ки до 100.
 
 

---

Цвет­на­та га­ма ле­ку­ва

По­ня­ко­га на чо­век се случ­ва, кол­ко­то и да се ста­рае, да не му се уда­де да ви­ди чер­ния ле­че­бен цвят, за кой­то го­во­рих­ме в гор­но­то уп­раж­не­ние. Не се от­чай­вай­те, ако и вие не ус­пе­е­те. Вмес­то че­рен, мо­же­те да си из­бе­ре­те вся­как­ви дру­ги цве­то­ве - бял, жълт, син, ро­зов, до­ри яр­ко­чер­вен. Ус­ло­ви­е­то е ед­но: те задължително тряб­ва да ви ха­рес­ват. А те­зи, ко­и­то ня­мат лю­бим цвят? То­га­ва прос­то си пред­с­та­ве­те пред­ме­ти със зе­лен цвят. До­ка­за­но е, че той оказ­ва раз­х­лаб­ва­що, от­пус­ка­що и ус­по­ко­я­ва­що въз­дейс­т­вие не са­мо на очи­те, но и на всич­ки ор­га­ни ка­то ця­ло. Тех­ни­ка­та тук е съ­ща­та, как­то и с чер­ния цвят. Пос­та­рай­те се да виж­да­те мис­ле­но един след друг ня­кол­ко зе­ле­ни пред­ме­та - лис­та на дър­ве­та, зе­ле­на рок­ля, зе­ле­на ко­ла и т.н., до­то­га­ва, до­ка­то фо­нът, на кой­то те се по­я­вя­ват, не ста­не съв­сем зе­лен. А след из­вес­т­но вре­ме, ко­га­то очи­те ви се на­у­чат да се от­пус­кат, опи­тай­те да нап­ра­ви­те то­ва уп­раж­не­ние, пред­с­та­вяй­ки си че­рен цвят.
 

---

Дви­же­те очи­те! То­ва е по­лез­но

Ос­нов­ни­ят за­кон на зре­ни­е­то е дви­же­ни­е­то. Нор­мал­ни­те очи осъ­щес­т­вя­ват мно­жес­т­во пре­мес­т­ва­ния за се­кун­да. Ко­га­то ние се опит­ва­ме да раз­г­ле­да­ме не­що и с уси­лие на во­ля­та фик­си­ра­ме пог­ле­да си в оп­ре­де­ле­на точ­ка, нап­ре­же­ни­е­то в оч­ни­те мус­ку­ли на­рас­т­ва и зре­ни­е­то се вло­ша­ва.
За да се из­бег­не то­ва, за­пом­не­те след­но­то

- Ко­га­то гле­да­те ня­ка­къв пред­мет, без да от­къс­ва­те пог­лед от не­го, ви­на­ги се опит­вай­те да пре­мес­ти­те очи­те си от ед­на не­го­ва част на дру­га. Ако обек­тът е ма­лък (по-ед­ра бук­ва или пла­мъ­че на свещ нап­ри­мер), пре­мес­т­вай­те пог­ле­да от ля­ва­та към дяс­на­та стра­на и от гор­на­та към дол­на­та. Ако пък е дос­та го­лям обект, мно­го по­лез­но е да нап­ра­ви­те “пъ­те­шес­т­вие” по це­лия кон­тур, ка­то об­ръ­ща­те гла­ва­та в та­зи по­со­ка, в ко­я­то се дви­жат очи­те ви.

- От­п­ра­вяй­ки очи от ед­на стра­на към дру­га, не дръж­те гла­ва­та си не­под­виж­но - об­ръ­щай­те я на­там, на­къ­де­то сте на­со­чи­ли пог­ле­да си.
 

---

 Не тряб­ва

- Да пре­мес­т­ва­те пог­лед, дър­жей­ки гла­ва­та не­под­виж­но.
- Да об­ръ­ща­те очи на ед­на стра­на, а гла­ва­та - на дру­га.
- Да про­дъл­жи­те да наб­лю­да­ва­те пред­ме­та, об­ръ­щай­ки гла­ва.
 

---

Ми­га­не­то по­доб­ря­ва зре­ни­е­то

Уи­лям Бейтс бил убе­ден: за да се въз­с­та­но­ви зре­ни­е­то, тряб­ва кол­ко­то се мо­же по-чес­то да се... при­миг­ва. Ми­га­не­то е ес­тес­т­вен ми­ха­ни­зъм, с по­мощ­та на кой­то очи­те се от­пус­кат. За да се на­у­чи­те да ми­га­те по всич­ки пра­ви­ла, ще ви по­мог­нат след­ни­те уп­раж­не­ния:
На­ри­су­вай­те с че­рен туш вър­ху лист таб­ли­ца, по­доб­на на та­зи в оч­ни­те ка­би­не­ти. На най-гор­ния ред бук­ви­те тряб­ва да бъ­дат най-го­ле­ми. На вто­рия, тре­тия ред - съ­от­вет­но  все по-мал­ки, на де­се­тия - най-мал­ки. Ос­нов­но­то в слу­чая е те да бъ­дат аб­со­лют­но чер­ни, за­пъл­не­ни от­вът­ре.

 

---

Полезни съвети

За да бъ­дат очи­те ви в доб­ра фор­ма още от сут­рин­та, вед­на­га след про­буж­да­не пра­ве­те след­ни­те уп­раж­не­ния:

- Из­тег­не­те се в лег­ло­то и ня­кол­ко пъ­ти се обър­не­те от ед­на­та на дру­га­та стра­на. Ди­шай­те рав­но и дъл­бо­ко.

- От­во­ре­те ши­ро­ко очи­те и ус­та­та си - то­ва ще по­мог­не да спад­не нап­ре­же­ни­е­то в оч­ни­те и в ли­це­ви­те мус­ку­ли. Пов­то­ре­те про­це­ду­ра­та от че­ти­ри до шест пъ­ти.

- Прис­вий­те сил­но очи, след то­ва бав­но и спо­кой­но по­ми­гай­те 12 пъ­ти - та­ка, как­то пе­пе­ру­да­та ма­ха с крил­ца. Пов­то­ре­те се­ри­я­та шест пъ­ти.

- Пов­диг­не­те веж­ди и зад­ръж­те та­ка, до­ка­то не се по­я­ви усе­ща­не, че ко­жа­та око­ло уши­те за­поч­ва да се дви­жи. А се­га раз­мър­дай­те уши­те 10-20 пъ­ти, без да от­пус­ка­те веж­ди­те. И се ус­мих­вай­те пос­то­ян­но - то­ва не са­мо ще по­мог­не да из­пъл­ни­те уп­раж­не­ни­е­то пра­вил­но, но и ще по­чув­с­т­ва­те, че те­жест­та, ко­я­то ле­жи вър­ху очи­те ви, е из­чез­на­ла.

- Дър­жей­ки пръст пред но­са си, нап­ра­ве­те 20-30 мал­ки за­вър­та­ния.

- Ле­жей­ки по гръб, в про­дъл­же­ние на 5 ми­ну­ти пра­ве­те пал­минг, ка­то под­ло­жи­те под лак­ти­те си въз­г­лав­нич­ки.

- Ста­не­те от лег­ло­то и в про­дъл­же­ние на 2 ми­ну­ти пра­ве­те го­ле­ми за­вър­та­ния.

Те­зи уп­раж­не­ния мо­гат да се из­пъл­ня­ват и ве­чер, ка­то го­ле­ми­те за­вър­та­ния тряб­ва да се пра­вят в на­ча­ло­то, а мал­ки­те - в края.