Кога бодежите в сърцето са опасни?

Въз­мож­но ли е чо­век нав­ре­ме да от­к­рие, че стра­да от сър­деч­носъ­до­во за­бо­ля­ва­не? Кои оп­лак­ва­ния мо­гат да ни на­ве­дат на ми­съл­та, че има­ме проб­ле­ми със сър­це­то? До­се­га ня­мам оп­лак­ва­ния, но мно­го се стра­ху­вам от сър­де­чен прис­тъп, за­що­то съп­ру­гът ми по­чи­на от то­ва.

При мно­жес­т­во за­бо­ля­ва­ния на сър­деч­носъ­до­ва­та сис­те­ма ле­ка­рят мо­же да ви ока­же ефи­кас­на по­мощ при ус­ло­вие, че го по­тър­си­те нав­ре­ме. Но мно­го хо­ра се па­ни­кьос­ват, ко­га­то по­лу­чат спаз­ми в гръд­ния кош. Обик­но­ве­но мис­лят за най-страш­но­то - ин­фаркт. А са­мо в по­ло­ви­на­та от слу­ча­и­те бол­ки­те в сър­деч­на­та об­ласт са приз­нак на сър­деч­но за­бо­ля­ва­не.

Ко­га­то се обър­не­те за кон­сул­та­ция към ле­ка­ря, за­що­то смя­та­те, че сър­це­то ви съз­да­ва проб­ле­ми, има­те го­ле­ми шан­со­ве при прег­ле­да той да ус­та­но­ви, че сър­це­то ви е в от­лич­но, в бе­зуп­реч­но със­то­я­ние.

Ре­ди­ца оп­лак­ва­ния хвър­лят в па­ни­ка хо­ра­та без в дейс­т­ви­тел­ност да са приз­нак на по-се­ри­оз­но за­бо­ля­ва­не. Сред тях са:
 
- Бол­ки под ля­ва­та гър­да или вля­во под гръд­ния кош.
- Сил­но сър­це­би­е­не.
- Дъл­бо­ко и за­ба­ве­но ди­ша­не, прид­ру­же­но от при­ма­ля­ва­не.
- Ви­е­не на свят, из­т­ръп­ва­не на ръ­це­те и кра­ка­та.
 
Но до­ри и дейс­т­ви­тел­но спи­ра­не на сър­це­то мо­же да се пре­дот­в­ра­ти, ако поз­на­ва­ме със­то­я­ни­е­то си и не сме из­не­на­да­ни.
 
По­ве­че­то хо­ра смя­тат, че при пре­то­вар­ва­не сър­це­то за­поч­ва да туп­ти по-сил­но, по-бър­зо и пос­ле вне­зап­но спи­ра. Го­ля­ма е ве­ро­ят­ност­та да се под­да­дем на то­ва са­мов­ну­ше­ние и да за­поч­нем да се стра­ху­ва­ме от “спи­ра­не на сър­це­то”!
 
Не се ос­та­вяй­те да ви спла­шат от­жи­ве­ли вре­ме­то си пред­раз­съ­дъ­ци. При нас­тъп­ва­не­то на сър­деч­на кри­за обик­но­ве­но раз­по­ла­га­те с дос­та­тъч­но вре­ме, за да си по­мог­не­те са­ми или да по­тър­си­те чуж­да по­мощ.
 
И все пак има сим­п­то­ми, ко­и­то тряб­ва да ви на­ка­рат да се за­мис­ли­те за със­то­я­ни­е­то на сър­це­то си. Та­ки­ва са бо­де­жи­те в сър­це­то. Тях тряб­ва да при­е­ме­те ка­то дос­то­вер­ни пре­дуп­ре­ди­тел­ни сиг­на­ли.
 
Крат­кот­рай­ни­те сър­деч­ни не­раз­по­ло­же­ния ви ос­та­вят дос­та­тъч­но вре­ме да се кон­сул­ти­ра­те с ле­кар и да пре­дот­в­ра­ти­те ин­фар­к­та. Те­зи сър­деч­ни оп­лак­ва­ния се по­я­вя­ват вне­зап­но, обик­но­ве­но след нап­рег­на­та ра­бо­та, сил­ни емо­ци­о­нал­ни афек­ти, мно­го обил­но хра­не­не.
 

---

Вни­ма­ние!
 
Бол­ка­та се ло­ка­ли­зи­ра в сре­да­та на гръд­ния кош, дъ­хът спи­ра. Как­то я оха­рак­те­ри­зи­рат най-чес­то па­ци­ен­ти­те: “Ка­то че ли в гър­ди­те се е вкли­нил юм­рук”.
 
Та­зи бол­ка не е гърч, не е от­чет­ли­во про­бож­да­ща, ни­то пък при­ли­ча на усе­ща­не­то от до­пир до на­же­же­но же­ля­зо. Тя е тъ­па, ка­то че ли ня­как­ва те­жест се е заг­нез­ди­ла в гръд­ния кош. Бол­ка­та мо­же да се раз­п­рос­т­ре към вра­та и/или към ръ­ка­та. За пре­по­ръч­ва­не е в та­ки­ва слу­чаи бол­ни­ят да сед­не или да се из­лег­не удоб­но и да за­па­зи спо­койс­т­вие, до­ка­то трае прис­тъ­път. Той не тряб­ва да се дви­жи, да пра­ви как­во­то и да е.
 
Та­зи бол­ка по­ня­ко­га се бър­ка с бол­ка­та, пре­диз­ви­ка­на в сър­деч­на­та об­ласт от обик­но­ве­но сто­маш­но раз­с­т­ройс­т­во.
 
Сър­деч­ни­те прис­тъ­пи, ма­кар че от­з­ву­ча­ват за ня­кол­ко ми­ну­ти, ви под­с­каз­ват, че е вре­ме да се кон­сул­ти­ра­те по въп­ро­са с ле­кар.
 

---

Гирите и щангите укрепват сърдечния мускул
 
На 62 го­ди­ни съм и от три го­ди­ни съм със сър­деч­но за­бо­ля­ва­не. По-ра­но, ко­га­то бях здрав, се за­ни­ма­вах ре­дов­но с фи­зи­чес­ки уп­раж­не­ния и бла­го­да­ре­ние на то­ва не стра­дам от над­нор­ме­но тег­ло, мус­ку­ли­те ми не са от­пус­на­ти. Се­га не знам да­ли уп­раж­не­ни­я­та с ги­ри­те ня­ма да ми нав­ре­дят?

Мно­го хо­ра със сър­деч­носъ­до­ви за­бо­ля­ва­ния смя­тат, че ка­то не се под­ла­гат на ни­как­во фи­зи­чес­ко на­то­вар­ва­не, ща­дят сър­це­то си и не вло­ша­ват със­то­я­ни­е­то му. Не­от­дав­на аме­ри­кан­с­ки кар­ди­о­ло­зи оба­че оп­ро­вер­га­ха то­ва схва­ща­не. Те стиг­на­ха до не­о­чак­ван из­вод: въз­рас­т­ни­те хо­ра, а та­ка съ­що и всич­ки, ко­и­то стра­дат от сър­деч­носъ­до­ви за­бо­ля­ва­ния, тряб­ва да пра­вят уп­раж­не­ния с те­жес­ти.
 
Ока­за­ло се, че 20 ми­ну­ти уп­раж­не­ния с гим­нас­ти­чес­ки ги­ри или с щан­ги 2-3 пъ­ти в сед­ми­ца­та ук­реп­ват сър­деч­ния мус­кул, пра­вят по-здра­ви и по-елас­тич­ни кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве.
 
До­се­га се смя­та­ше, че си­ло­ви­те тре­ни­ров­ки са вред­ни за сър­це­то. Но се­га уче­ни­те въз ос­но­ва на опи­та с па­ци­ен­ти­те от ед­на щат­с­ка кли­ни­ка до­ка­за­ха, че при из­пъл­не­ни­е­то на уп­раж­не­ния за мус­ку­ли­те на гър­ди­те и ра­мен­ния по­яс, раз­ви­вай­ки би­цеп­си­те и три­цеп­си­те, бол­ни­те не са­мо усъ­вър­шен­с­т­ват фи­зи­чес­ка­та си фор­ма, но съ­щев­ре­мен­но се спасяват и от мно­го здра­вос­лов­ни проб­ле­ми. Ос­вен то­ва фи­зи­чес­ки­те уп­раж­не­ния с те­жес­ти са от­лич­на про­фи­лак­ти­ка за хи­пер­то­ни­я­та, за ди­а­бе­та и за зат­лъс­тя­ва­не­то. Но “пом­па­не­то” на мус­ку­ли има и про­ти­во­по­ка­за­ния. Мне­ни­е­то на аме­ри­кан­с­ки­те ле­ка­ри е, че си­ло­ви­те тре­ни­ров­ки са про­ти­во­по­каз­ни за бол­ни­те с теж­ка фор­ма на хи­пер­то­ния, арит­мия, ас­т­ма, а съ­що и след пре­ка­ран ин­фаркт.
 

---

Пристъпите на задух не са безопасни
 
На два пъ­ти през пос­лед­ния ме­сец ми се слу­чи да се съ­бу­дя през нощ­та, за­що­то чув­с­т­вах, че не ми дос­ти­га въз­дух. То­ва мо­же ли да е се­ри­о­зен здра­вос­ло­вен проб­лем и ка­къв?

Случ­ва се чо­век, по­лу­ча­ващ сър­деч­на кри­за, да не по­чув­с­т­ва бол­ка в гръд­ния кош. Но при съ­буж­да­не през нощ­та не му дос­ти­га въз­дух. След вся­ко крат­ко вдиш­ва­не му се на­ла­га да пра­ви па­у­за и нак­рая ве­че не мо­же да ди­ша нор­мал­но, до­ри ко­га­то ле­жи спо­кой­но. Та­ки­ва прис­тъ­пи на за­дух са пос­лед­с­т­вие от сър­деч­ни сму­ще­ния, но за­сег­на­ти­те хо­ра мо­гат да жи­ве­ят та­ка още дъл­ги го­ди­ни без съ­щес­т­ве­на про­мя­на в със­то­я­ни­е­то им. Клю­чо­ви­ят въп­рос при те­зи бол­ни оба­че е да­ли имат дос­тъп до кис­ло­род. За да си го оси­гу­рят, в мо­мен­та на за­ду­ха е най-доб­ре да за­е­мат сед­на­ло по­ло­же­ние. След то­ва се оба­де­те не­за­бав­но на ле­ка­ря си.
 
Ня­кои от ко­ли­те на “Бър­за по­мощ” имат чу­дес­но кис­ло­род­но обо­руд­ва­не, а еки­пи­те им са снаб­де­ни с ра­ди­ос­тан­ции. Та­ка те бър­зо се озо­ва­ват на мяс­то­то на по­вик­ва­не­то. Ако не мо­же­те да ус­та­но­ви­те връз­ка с лич­ния си ле­кар, тряб­ва да из­ви­ка­те “Бър­за по­мощ”.
 

---

Специални упражнения премахват болката в гърдите

Как се от­с­т­ра­ня­ват бол­ки­те в гръд­ния кош, ко­га­то не са от сър­це­то, а от при­щип­ва­не на нер­ви? Мо­же ли чо­век да си по­мог­не сам и да не тър­си ле­кар?
 
Бол­ки­те от при­щип­ва­не на нер­ви мо­гат да се от­с­т­ра­нят чрез след­но­то уп­раж­не­ние:
 
Сед­не­те стра­нич­но на стол, чи­я­то об­ле­гал­ка е дос­та­тъч­но ви­со­ка, за да мо­же гор­ни­ят є ръб да дос­ти­га ви­со­чи­на­та на гръд­ни­те ви зър­на. С ля­ва­та си стра­на се об­лег­не­те на сто­ла. Ако об­ле­гал­ка­та е пре­ка­ле­но ви­со­ка пос­та­ве­те вър­ху се­дал­ка­та на сто­ла въз­г­лав­ни­ца. От­пус­не­те ля­ва­та си ръ­ка от вън­ш­на­та стра­на на об­ле­гал­ка­та. Та­ка ще мо­же­те да се под­п­ре­те в гър­ба на сто­ла.
 
Про­тег­не­те дяс­на­та си ръ­ка пра­во на­го­ре в по­со­ка на та­ва­на. След то­ва я прис­вий­те в ла­къ­тя и с вър­ха на пръс­ти­те на дяс­на­та ръ­ка до­кос­не­те ля­во­то си ухо. Из­вър­те­те ця­ло­то си тя­ло към об­ле­гал­ка­та. При­тис­не­те дес­ния си ла­кът - до­кол­ко­то е въз­мож­но - вър­ху ле­вия и след то­ва из­пъ­не­те дяс­на­та си ръ­ка на­го­ре към та­ва­на.
 
Ос­та­ве­те об­ле­гал­ка­та на сто­ла да на­тис­не доб­ре ля­ва­та ви стра­на. Та­ка об­ле­гал­ка­та ще из­пъл­ня­ва ро­ля­та на опор­на точ­ка. Ще по­чув­с­т­ва­те как мус­ку­ли­те, раз­по­ло­же­ни от дяс­на­та ви стра­на, се раз­де­лят. То­га­ва нап­рег­не­те мус­ку­ли­те в дяс­на­та стра­на на гръд­ния кош и ос­та­не­те в то­ва по­ло­же­ние три се­кун­ди. След то­ва сед­не­те с дяс­на­та си стра­на към об­ле­гал­ка­та на сто­ла и из­пъл­не­те съ­що­то уп­раж­не­ние, но ан­га­жи­рай­ки дру­га­та стра­на на тя­ло­то си. Та­ка по три пъ­ти об­тег­не­те мус­ку­ли­те от две­те стра­ни на гръд­ния кош. Те­зи уп­раж­не­ния тряб­ва да из­пъл­ня­ва­те по три пъ­ти на ден до из­чез­ва­не на бол­ка­та. За да пре­дот­в­ра­ти­те евен­ту­ал­на по-къс­на по­я­ва на та­ки­ва бол­ки, про­дъл­же­те да из­пъл­ня­ва­те уп­раж­не­ни­я­та по един път днев­но още из­вес­т­но вре­ме.
 

---

Юмрукът е по-малък по размери от сърцето

Чу­ва­ла съм, че сър­це­то на чо­ве­ка е тол­ко­ва го­ля­мо, кол­ко­то е го­лям юм­ру­кът му. Вяр­но ли е то­ва твър­де­ние?

 На­ис­ти­на съществува та­ко­ва твър­де­ние, че за го­ле­ми­на­та на сър­це­то на чо­век мо­же да се съ­ди по го­ле­ми­на­та на юм­ру­ка му, но в дейс­т­ви­тел­ност то е дос­та по-го­ля­мо. Ако ще го ме­ри­те с юм­ру­ци, то знай­те, че раз­ме­рът на сър­це­то ще бъде приб­ли­зи­тел­но два и по­ло­ви­на юм­ру­ка. То за­е­ма ед­на тре­та от гръд­ния кош.
 

---

При порок отичат крайниците

Опас­на ли е за­ба­ве­на­та сър­деч­на дей­ност? На как­во се дъл­жи? Кои са приз­на­ци­те, по ко­и­то мо­жем да я раз­поз­на­ем?

Пър­ви­те приз­на­ци на за­ба­ве­на сър­деч­на дей­ност или не­пъл­но зат­ва­ря­не на сър­деч­ни­те кла­пи (по­рок на сър­це­то) са оти­ча­не на дол­ни­те край­ни­ци и кръ­во­на­пъл­ва­не на бе­ли­те дро­бо­ве.
 
Ко­га­то сър­це­то не мо­же пъл­но­цен­но да из­пом­п­ва кръв към ар­те­ри­и­те, на­рас­т­ва на­ля­га­не­то в най-мал­ки­те и най-раз­к­ло­не­ни кръ­во­нос­ни съ­до­ве. То­га­ва, при из­п­ра­ве­но по­ло­же­ние на тя­ло­то, през сте­ни­те на ар­те­ри­и­те на­вън, меж­ду тъ­ка­ни­те се прос­мук­ва кръ­вен се­рум и под въз­дейс­т­ви­е­то на тег­ло­то в хо­ди­ла­та и в гле­зе­ни­те се об­ра­зу­ват ото­ци.
 
През нощ­та, ко­га­то по­ра­ди пред­по­ла­га­е­мо­то хо­ри­зон­тал­но по­ло­же­ние на тя­ло­то теч­ност­та по-лес­но се връ­ща в кръ­во­об­раще­ни­е­то, те­зи ото­ци спа­дат.
 
Пър­ви­те приз­на­ци на за­ба­ве­на­та сър­деч­на дей­ност са:
 
Оти­ча­не на хо­ди­ла­та и на гле­зе­ни­те

Щом за­бе­ле­жи­те та­ко­ва яв­ле­ние, за око­ло 10 се­кун­ди при­тис­не­те пръс­ти вър­ху по­ду­то­то мяс­то. Ако след от­пус­ка­не­то на пръс­ти­те ос­та­ва яс­на сле­да (трап­чин­ка), то още на след­ва­щия ден - до­ри ото­кът да е спад­нал, се кон­сул­ти­рай­те с ле­ка­ря си.

За­дъх­ва­не при оби­чай­ни­те всекид­нев­ни дей­нос­ти

Ако ди­ша­не­то е учес­те­но и по-дъл­бо­ко, то поч­ти ви­на­ги е на­ли­це оток на бе­ли­те дро­бо­ве. До­ри при еле­мен­тар­ни дви­же­ния ка­то из­кач­ва­не на стъл­би или ра­бо­та в оби­чай­ния ри­тъм, ко­и­то по-ра­но не са изис­к­ва­ли ни­как­ви осо­бе­ни уси­лия от стра­на на бол­ния, се­га се по­лу­ча­ва си­лен за­дух.