Лилия Божилова: Объркаха лечението на майка ми заради грешен резултат от хистологията!

 Случаите с грешно поставени диагнози у нас при пациенти с рак на кожата нарастват лавинообразно. Хаосът и липсата на контрол продължават да изпращат хиляди българи в ада на безхаберието. Днес ви представяме историята на Лилия Божилова и нейната майка, надявайки се най-накрая някой да въведе ред и да наложи контрол - така необходими ни в това време на несигурност и отчаяние. Някак си по-назад остава и фактът, че става дума за един от най-агресивните тумори - този на рака на кожата. А не сме стигнали още дори до проблемите в лечението, защото без точна и вярна диагноза е безсмислено да говорим за терапията. Без диагностика, не може да има ефективно лечение!

- Г-жо Божилова, разкажете ни какво се случи с майка ви.
- Миналата година, през ноември, на майка ми й се появи израстък на върха на носа. Сега вече знаем, че тя има рак на кожата. Но преди това преминахме през ада...

- Защо? Какво ви се случи?
- Първо отидохме на преглед при специалист-дерматолог в болница “Софиямед”. Жената ни изпрати директно в Онкологията. Там, след като взеха материал за изследване от носа, ни казаха, че има три опции: да бъде премахнат израстъкът оперативно, с лъчетерапия, или да ни проведат някакво облъчване със специален препарат, с който обаче не разполагат в момента - т.е., трябваше да седим и да чакаме.

След това направихме консултация с доц. Чернев. Той категорично ни посъветва да премахнем образуванието оперативно. Това и направихме. Отидохме при лицево-челюстен хирург, тъй като мястото беше такова, че доц. Чернев ни посъветва да се обърнем към такъв специалист, за да бъде изрязан туморът по-естетично. Направихме операцията. Резултатът от хистологията, който ни дадоха, беше:

“...хистологичната картина на епидермалия киста”. Доволни и щастливи, че няма нещо сериозно, се прибрахме вкъщи. Но, от пролетта до лятото, за няколко месеца белегът започна да се променя. Майка ми се притесни, че може да се е получило ново образувание. Тук искам да отбележа, че още в самото начало доц. Чернев изказа съмнение относно резултатите, които ни дадоха от хистологията в лицево-челюстната хирургия. Затова ни изпрати да се консултираме и с друг специалист - в бившата Правителствена болница.

Резултатът от хистологията, който ни дадоха обаче, не беше достатъчно описателен и пълен, с нужните подробности. Посъветваха ни да вземем пробите от лицево-челюстната хирургия и да направим ново изследване, за да сме сигурни в диагнозата. Взехме блокчетата и ги занесохме в болница "Лозенец", при д-р Филипов. Това, което обаче ни даде д-р Филипов като резултат, беше нещо съвсем различно от онова, което ни бяха дали първия път. Оказа се, че майка ми има инвазивен базоклетъчен карцином в растежна фаза.

Консултирахме се и с още един специалист - д-р Станимиров, с много добри препоръки като специалист. Той ни каза, че не може да вземе решение какво е заболяването на базата на това, което вижда от двете изследвания, тъй като диагнозите са напълно противоположни.

Наложи се да направим още едно изследване

на блокчетата на трето място - в Онкологията, при доц. Милев. Там резултатът беше: микроепидермална киста, т.е. няма рак. Това е ситуацията, в която майка ми и ние се озовахме. Трябваше да вземем решение за лечението на базата на тези три изследвания.

Разбира се, ние се доверихме на доц. Чернев и на д-р Филипов, но ме притеснява това, че от три места получихме три различни хистологии - нямаше нито един резултат, който да е потвърден в другата лаборатория. Как хора като нас, които не разбират от медицина, да се ориентират в това, което се случваше? Преминахме през ад. Първо, всичко е спокойно, няма проблеми, след това - ново раково образувание, поради неточна диагноза.

- Какво обяснение ви дават? Защо се получават такива абсолютни разлики в диагнозата?
- Не разбирам, честно да ви кажа, нямам никаква представа защо се случва така. Това е нечовешко, ненормално и нечестно! Нямам представа защо се случва и не разбирам как едно и също изследване, от едно и също блокче може да даде такива противоположни диагнози. Накрая се оказа, че при майка ми има животозастрашаващо заболяване. Ако знаехме това преди една година, щяхме да реагираме по различен начин. В момента пак се налага да се реже и майка ми да се подлага на тежка операция. Нямам обяснение за всичко това - просто съм учудена, озадачена, разочарована и много притеснена... Проблемът не е в самата операция, която направи лицево-челюстният хирург. Въпросът е, че след това резултатът от хистологията беше грешен. А това определяше и нашето решение как да продължи терапията.

- Преди това правихте ли хистология?
- Да, в Онкологията. Тогава резултатът беше също за доброкачествено образувание - киста. Затова и лицево-челюстният хирург реши за по-сигурно при операцията да отстрани цялото образувание, до здрава тъкан, на база на параметрите, които му бяха дали от това хистологично изследване. Но първият проблем, с който се сблъскахме, това беше

грешната насока за лечение на майка ми в Онкологията

Там ни казаха, че лечението трябва да бъде с лъчетерапия или да чакаме някакъв препарат по европрограма, който със сигурност нямаше да е дошъл и до днес. Единственото нещо, което ни посъветваха там и на което държаха, беше безоперативното лечение.

Ние трябваше да вземем решение на базата на тези обяснения за възможностите за лечение. Не ни дадоха никакви обяснения - просто казаха на майка ми да избере или лъчетерапията, или да изчака да получат препарата, или да я оперират. Поради това, че туморът беше на видно място на носа, майка ми избра лъчетерапия. Операцията беше последното нещо, на което наблегнаха тогава.

След това се сблъскахме и с другия проблем - хистологиите. И до ден-днешен не мога да кажа спокойно, че имаме окончателен резултат - от три различни изследвания - три различни хистологии. И не знам, ако ни се наложи да поискаме второ мнение, къде трябва да занеса тези препарати след втората операция? Просто се надяваш и разчиташ на Господ да имаш късмет! Това е абсурдно! Нямам обяснение защо се случва това и съм много уплашена...


Милена ВАСИЛЕВА