- Г-жо Йорданова, защо решихте да вдигнете завесата над задкулисните игри на козметичната индустрия?
- Като медицински представител на козметика ми беше наложително да проуча всички тактики, които конкурентните марки използват. Козметичният маркетинг стана второто ми професионално “аз”. Заедно с познанията ми по химия, технология и фармакология, които добих при завършването на висшето си образование, той ми помогна не само да бъда успешно лице на марката, която предлагах, но и много по-етичен човек, който не се поддава на несъстоятелни реклами, мили думи и изкусни лъжи. След напускането на фирмата, в която работех, реших да се посветя на клиентите си. Вече от другата страна на барикадата мога да дам информация, която няма да се намери другаде - защото е фирмена тайна. Това, което ще ви кажа, не са конспирационни теории. Всяко твърдение в това интервю е истина и може да бъде доказано. Въпросът е - чувствате ли се готови да се потопите в света на красивите лъжи?
- Какво крие този свят на красиви лъжи?
- Ако изброим всички подвеждащи твърдения, откровени лъжи и манипулации в козметичната индустрия, това интервю ще бъде тежко като наковалня и ще можете да чупите бразилски орехи с него. Тези лъжи изсмукват времето, парите ви и най-лошото - могат да увредят кожата ви. Само погледнете какво се случва в областта на биокозметиката - въпреки наличието на различни сертификати единен критерий няма. Всеки може да си “избере” сертификат, който да позволи някоя от “недотам био” съставките - феноксиетанол например. Рекламите ни заливат и ни въздействат психически да купим определен продукт. Ние сме свикнали на тези атаки и се заблуждаваме, че не ни влияят. Само малките деца ще повярват, че Бийонсе употребява крем за 30 лв., нали? Това е така, но идеята на рекламата не е да ни убеди, че известната личност, която рекламира продукта, го ползва. Целта е да ни влияе на подсъзнателно ниво, да се научим да асоциираме продукта с познатото красиво лице. И когато отидем в магазина, се насочваме към него, защото той вече ни е “близък” - ние го разпознаваме на щанда, решаваме: “дай да го пробвам”, купуваме го, без да погледнем съдържанието изобщо, и после го нанасяме на кожата си. Едно на нула за козметичната индустрия срещу нас. Е, да не се виним твърде много. Всеки го е правил поне веднъж в живота си.
- Фирмите обясняват ползата от продукта си с научни изследвания. Как да приемаме тази информация?
- Това е още по-плашещо, когато
хитри търговци се опитват да ни пробутат лъжи, облечени като научни факти
Думи, които не разбираме, ни се хвърлят в очите, за да звучат рекламите достоверно. Биология, химия, физика се разбъркват като тесте карти и се изливат в невероятни твърдения, които, ако бяха верни, щяха да спечелят Нобелова награда на този, който ги е открил. А ние толкова искаме да вярваме на това, което ни се обещава, че купуваме ли, купуваме... Жадуваме младост, която да може да се купи в бурканче. Желаем да пробваме новото, “научно доказаното”, в красивата, изящна опаковка. Харесва ни да ползваме известни, скъпи марки, защото се чувстваме елегантни, богати, красиви, глезени с луксозни продукти. Влизаме сами в капаните, които козметичната индустрия ни поставя. Като се замислим, излиза, че компаниите ни лъжат, защото ние желаем да бъдем лъгани.
- Добре, но като правова държава и член на Европейския съюз имаме регулаторни органи, които ни защитават от подобни лъжи, нали?
- Нека разберем как стоят нещата по отношение на законите и етикетите. Европейският съюз е поставил законодателни рамки, които ограничават възможността да бъдем измамени. Директивата, която ни пази, се нарича “Регулация на козметиката”, позната още и като Директива 1223/2009. Тя е валидна от 2013 г. и измества старата, която е била въведена през 1976 г. и е била многократно поправяна и допълвана. В новата директива са въведени някои съществени промени. Ще обърна внимание на практичните й страни - тези, които можем да използваме в ежедневието си. Най-важната от тях е регулацията на етикетирането. Като потребители ние трябва да знаем какво поставяме върху нашата кожа. За съжаление хората рядко четат етикетите внимателно. И това е най-малкият проблем... В България, както и в останалите държави от ЕС козметичните компании са задължени да доказват действието на продуктите си.
- Това прави ли се наистина?
- Не, разбира се. Законодателството в ЕС се заобикаля много интелигентно, с финес, и се използват всякакви вратички за избягване на регулацията.
Надежда Йорданова
- Вие сте били доброволец в провеждани клинични изпитвания. Какъв личен опит натрупахте от това участие?
- Да, преди време бях доброволец в клинично изпитване, което изследваше влиянието на увеличения прием на вода върху заболеваемостта от уринарни инфекции. Проучването беше финансирано от известна марка за хранителни продукти, която целеше да използва изпитването, за да рекламира своя марка трапезна вода. Нека следим внимателно: темата на изпитването е за влиянието на водата върху уринарните инфекции, но компанията, която го финансира, ще рекламира само своя продукт като намаляващ инфекциите. Независимо че за този ефект реално няма значение дали пием тяхната бутилирана, безбожно скъпа вода, или просто нормална, чешмяна вода. Така се заобикаля законодателството и потребителите се подвеждат да дават огромни за българския портфейл суми само за вода. Козметичните компании също не правят изключение, когато става дума за игра на криеница с европейските правила. Следващия път, когато гледаме реклама на козметика, нека преброим колко пъти се използват фрази като: “кожата ще изглежда по-мека, по-хубава”, “видимо заглажда бръчките”, “ще усещате кожата си като...”
Добре, защо “ще изглежда” и “ще се усеща като”, а не “ще бъде”? Причината е, че компанията няма право да твърди, че нашата кожа ще бъде подобрена, ако не е доказано, че ще е така. Тя ни подвежда да вярваме, че продуктът ще помогне, без да обещава нищо в действителност. Вместо това влага подобни хлъзгави, двусмислени фрази в рекламите си, за да заобиколи закона и да продължи да продава продукти със съмнителна ефективност. Освен това козметичните концерни знаят, че заринатите от бумащина регулаторни органи често пропускат да упражнят контрол.
В частния случай за България,
ако един продукт не е отровен, ще влезе на пазара
Никой не се занимава да проверява дали той действа. Така ние плащаме солидни суми за какви ли не козметични продукти, които нямат никакъв ефект. Вече видяхме как една компания може да манипулира използването на клинични изпитвания, но това е само върхът на айсберга. Огромен е пазарът за провеждане на клинични изпитвания. Цяла индустрия се занимава и до днес с подкрепяне на твърдения в козметиката. Огромен брой фирми и лаборатории са готови да провеждат изпитвания, финансирани от компанията, които да твърдят каквото се изисква да твърдят.
За разлика от фармацевтичната индустрия, където правилата са много затегнати (и пак често се заобикалят!), в козметичната е пълен хаос.
- Как се провеждат изпитванията?
- Изпитванията се провеждат под съмнителни обстоятелства и се взимат мерки, за да се осигури положителен резултат за спонсора. Подбират се само доброволците, които отговарят идеално на критериите за действие на въпросния продукт. Често за изследванията се подбират теми, които не са конкретизирани, прекалено общи са и подвеждат по отношение на целите си, подобно на рекламите, които вече разгледахме. Проучванията не се провеждат по стандарта на GCP (добра клинична практика) и резултатите от тях са под съмнение в най-добрия случай. Стигнало се е дотам, че някои лаборатории директно предлагат услугите си да “докажат” точно твърденията, които желаете да бъдат подкрепени. Срещу солидно финансиране можете да докажете научно, че слоновете летят. Така за съжаление се обезсмисля изобщо концепцията за научно изследване и клинично изпитване.
- А как като потребители можем да разберем дали са манипулирани тези изследвания?
- Много е лесно да се манипулират условията, в които протича изпитването, и за обикновения потребител е направо невъзможно да направи разликата. И не е нужно. Това е работа на нашите дерматолози - лекари със специализация, които отсяват семето от плявата и могат да ни дадат професионален съвет. Поне на теория. За съжаление практиката е друга.
- Следователно най-доброто, което можем да направим, е да пропуснем лекаря и да се оправяме сами, кой както може - така ли?
- Напротив. Това би било фатална грешка. Макар и манипулиран,
дерматологът поне има реална представа за очаквания ефект на това, което изписва.
Той не би се подвел по безумните рекламни послания, които ни заливат нас, потребителите.
- Какво реално купуваме тогава?
- Изследванията сочат, че основни фактори при избор на козметика от потребителите са външният вид и опаковката на продукта. Тоест ние не търсим ефект и безопасност. Купуваме приятен аромат, атрактивен цвят и луксозни опаковки. Поради тази причина козметичните компании дават огромни суми, за да бъде стоката им привлекателна за нас.
- Защо толкова много продукти са с цвета на растенията, чиято миризма носят?
- Кремът с ухание на мента е бледозелен, този с роза - розов. Лимоненият е бял до леко жълт, а този с чаено дърво - като изумруд. Досещаме се, че става дума за оцветители. А лошата новина е, че огромна част от оцветителите и ароматизаторите, използвани в козметиката, са алергени. И за разлика от консервантите, които имат някаква реална роля в нашата козметика - предпазват я от вредни бактерии и гъбички, то тези съставки са напълно излишни и само дразнят кожата ни без нужда. Типичен пример са терпените ментол, лимонен и лимонол. Тези вещества са с естествен произход - съдържат се в много етерични масла, но могат да се добиват и синтетично. Проблемът е, че дразнят кожата. Замисляли ли сте се защо получаваме онова “свежо”, леко щипещо усещане, когато нанесем продукт с ментол върху лицето ни? Това е тревожен знак, че кожата се дразни. Плащаме за свежото чувство с увеличено отделяне на себум, раздразнена кожа, а по-нататък и бръчки. И всичко това просто за да ухаят нашите продукти добре. Не си заслужава, нали?
- Можем ли като потребители да променим ситуацията?
- Хубавото е, че властта да променим ситуацията е в нас. Като потребители ние можем да употребим правото си да заявим, че не желаем оцветители и ароматизатори в козметиката си. Всичко, което трябва да направим, е да спрем да купуваме такива продукти. Компаниите ще бъдат принудени да сменят политиката си и производството на такава козметика ще се прекрати.
Подвеждащи изрази в етикетите
1. Крем с ботокс ефект
Ботулинът (познат под търговското наименование Botox), е разреден смъртоносно отровен бактериален токсин, който блокира нервните сигнали и така отпуска мимическите мускули, намалявайки видимостта на бръчките. Не е измислено вещество, което да има ефекта на ботулина и да е достатъчно безопасно. Ботулинът има странични ефекти и неправилното му приложение може да обезобрази пациента. Не се плашете много - това се случва безкрайно рядко, но всеки лекар ще бъде доволен да се отърве от ботулина и да използва по-безопасни вещества в практиката си. За съжаление такова вещество все още не е открито. И със сигурност не се намира в крема ни против бръчки.
2. Помага или въздейства благоприятно върху...
Това твърдение може да се срещне за всички козметични продукти, но най-много се използва за такива, които са предназначени за даден конкретен проблем, т.нар. медицинска козметика. Въпросът е, че има ограничения по отношение на това, което компаниите могат да твърдят за своите продукти, макар че те са крайно недостатъчни. Най-сериозното от тях е, че козметичен продукт не може да се твърди, че лекува. За съжаление това ограничение не е достатъчно и компаниите го заобикалят. Достатъчно е да напишат на етикета “влияе благоприятно върху...” и вече могат да продават продукта спокойно. Това е реклама, която не може да се докаже, че е невярна.
3. Медицинска козметика
Няколко са козметичните компании, чиито продукти в България се продават основно в аптеки и често им слагат етикет “медицинска козметика”. Подчертавам, че това не е официален термин, което тези компании използват, но техните представители, фармацевтите и консултантите, които ги продават, често изтъкват как тази козметика е “медицинска” и следователно по-добра от другите.
Истината е, че всяка козметика може да се нарече “медицинска”, защото няма закон, правило или наредба, която да определя коя козметика е медицинска, коя не е и изобщо какво означава медицинска козметика. Нещо повече, след директивата през 2009 г., приета от Европейския съюз, терминът “медицинска козметика” е забранен. Никакъв проблем за козметичните компании - вече се използва “дермокозметика”. Всяка козметика на пазара трябва да отговаря на определени условия за безопасност, а невинаги “медицинските” козметични продукти са “по-чисти” или по-ефективни от други. Както при всяка компания, има продукти, които са подходящи за едни потребители и крайно неподходящи за други.
4. Препоръчван от дерматолози/одобрен от дерматолози
По правило това, че някой продукт е препоръчван от най-известния дерматолог в момента, български или чуждестранен, не означава нищо. Възможно е той да не е обективен и да е получил компенсация, за да препоръчва тази марка, a дори може да не я ползва в практиката си. Твърдението, че някой продукт е одобрен от дерматолози, е подвеждащо. Обикновено дерматолозите, които са го “одобрили”, не са независими, а работят за компанията. Това важи особено много за по-големите марки. Те могат да си позволят да наемат огромни екипи от медицински специалисти.
5. Предпазва от появата на нови бръчки
Две са основните причини за поява на бръчки - генетиката и UVА увреждането. Продуктите, които успешно предпазват до известна степен от бръчки, са тези с висок UVA филтър, ретиноиди и витамин С, макар и в по-ниска степен. Кремовете, които се срещат на пазара, масово твърдят, че предпазват от бръчки, когато всъщност те съумяват да запълват само вече съществуващите със силиконови масла измежду други оклузивни съставки. По този начин те карат лицето да изглежда малко по-младо. Ефектът трае, докато не преустановим употребата на крема.
6. Със съставки от природата
Много потребители на козметика в днешно време желаят техните продукти да са максимално “изчистени“, тоест да съдържат натурални съставки. Като под “натурални“ се разбират реално извлечени от растение. Това твърдение обаче никога не “обещава” натурални добавки. Уловката е, че съставките, които се съдържат в продуктите, са синтетични аналози на натуралните. Например много от съставките на етеричните масла днес могат да се придобият и по изкуствен път. Разлика реално няма, но “зелените” поддръжници на идеята, че всичко в тяхната козметика трябва да идва от майката природа, остават излъгани.
7. Напълно безвреден и нетоксичен
По време на Викторианската епоха голям брой “безвредни и нетоксични” материали са съдържали арсеник. Оловото се е използвало за пудра, а смъртоносната отрова антимон - за сенки за очи и туш за мигли. Защо? Никой не е знаел, че тези вещества са опасни. Съвременната наука е доста напреднала, но ние все още не знаем чак толкова много, за да твърдим, че дадено вещество е напълно безвредно. Най-малкото вече знаем, че алергична реакция може да възникне към практически всяка козметична съставка. Съответно и продуктите в козметиката нямат право да носят този етикет.
8. Не съдържа парабени
Парабените и феноксиетанолът са най-разпространените консерванти. Поради противоречива информация за тях те често биват избягвани от потребителите и това е тяхно право. Неприятен трик на козметичните компании обаче е да слагат етикети с “не съдържа парабени”, когато продуктът съдържа феноксиетанол, и “не съдържа феноксиетанол”, когато съдържа парабени. Макар и верни, тези твърдения подвеждат потребителите, които не искат консерванти в козметиката си. Ако желаете да избегнете класическите консерванти в своите продукти, ще ви се наложи да четете внимателно етикета.
9. Не предизвиква алергии
Да запомним, че не съществува вещество, което да не може да предизвика алергия. Хипоалергичен е продукт, който е по-малко вероятно да предизвика алергии, но това не означава, че не е способен на това. С думата “хипоалергичен” се злоупотребява страшно много и съм виждала този етикет и на продукти, съдържащи доказани алергени като феноксиетанол и етерични масла.
Милена ВАСИЛЕВА
