В. „Доктор” вече писа преди месеци за Методи Методиев, който от март 2012 г. води битка с институциите, за да платят направената в Солун трансплантация на костен мозък на съпругата му д-р Нина Методиева. Тя заболява от остра миелогенна левкемия, отива в специализирана клиника в Солун, където сами плащат за допълнителни изследвания, химиотерапия, диагностика за съвместимост с донор от семейството. Оказва се, че братът на д-р Методиева има 98% съвместимост с нея и е одобрен за донор на костен мозък. От Комисията за лечение в чужбина към МЗ обаче отказват финансиране на трансплантацията на Нина в Солун – насочват я към 2 здравни заведения в София. В крайна сметка семейството намира пари на заем, за да плати спешната трансплантация, а след това осъждат Министерството на здравеопазването (МЗ) за отказа за финансирането й. Делото се води от адвокат на Центъра за защита правата в здравеопазването. Следва втори отказ на МЗ да плати за трансплантацията, решение на Градския административен съд в гр. София, което е в полза на здравното ведомство, и дело във Върховния административен съд (ВАС) ...
- Г-н Методиев, докъде стигна съдебната ви битка за финансиране от държавата ни на извършената в Гърция трансплантация на костен мозък на съпругата ви?
- На 14 октомври е делото пред ВАС, с което ние обжалваме решението на Градския административен съд, пред който сме депозирали исканията си за възстановяване на 52 000 евро, защото толкова фактури успяхме да съберем. Кой е знаел, че ще ни трябват фактури, при тези притеснения, които изживяхме тогава. Иначе сме платили много повече пари. Решението на Градския административен съд е от 4 март 2014 г. Голямото забавяне беше в Градския съд, където делото се отложи със 6 месеца, разделиха го на две части и след месец и половина съдът излезе с решението, че МЗ правилно не ни е дало пари за трансплантацията в Солун, защото тя може да се извърши и в България. Съдът се позовава на документите, които Лучия Добрева – доскорошен началник на Комисията за лечение в чужбина към МЗ, беше подготвила за съответните комисии.
Искам само да припомня, че 4 месеца чакахме отговор от Комисията за лечение в чужбина и накрая, на 17 юли 2012 г., получихме официален отказ да финансират трансплантацията на съпругата ми в Гърция. Сега съм щастлив, че най-сетне след мои жалби, а вероятно и на други потърпевши, г-жа Добрева е отстранена от тази длъжност от настоящия здравен министър.
- Но вие вече имате решение на ВАС, което е във ваша полза, това не е ли достатъчно, за да може МЗ да изплати въпросната сума, която сте дали за трансплантацията?
- Да, имаме решение на ВАС, което отменя заповедта на министъра на здравеопазването за отказ на финансиране. Решението на ВАС е от 31 януари 2013 г. В него пише, че се отменя заповедта на министъра на здравеопазването, с която на Нина е отказано отпускане на финансови средства за лечение в чужбина.
Тогава министър на здравеопазването беше Десислава Атанасова
След решението на ВАС, от МЗ не обжалваха.
Отново се започна с изискването на документи, отново се разглежда нашия случай... Сега се борим да спечелим втората част от делото и да ни бъде възстановена поне част от сумата, която сме платили за трансплантацията. ВАС пак ще пише на базата на тези неща, че отменя заповедта на министъра и делото отново ще се върне в Градския съд. Тогава МЗ трябва да се откаже да води дела, иначе преписката пак ще отиде в Административния съд.
Аз това не мога да разбера – докога ще продължава нахалството на чиновниците – можете ли да си представите колко хора, колко часове, колко капацитети на специалисти са убити, само за да можем да се преборим с машинациите и глупостите на Лучия Добрева!
- Т.е. сега не очаквате окончателно решение на вашия случай - така ли?
- В най-добрия случай ВАС може да прецени, че трябва да ни се изплатят сумите, но делото ще се върне в Градския съд, там пак ще се обжалва и точи – не знам докога ще продължава това нещо... Ноември месец 2012 г. съм завел делото – 2 години ще станат – няма спасение от Лучия Добрева...
Можете ли да си представите в какво положение се намираме ние, потърпевшите, след като още на 12 март 2012 г. подаваме всички необходими документи за подпомагане на лечение в чужбина, с чакане на оферта от гръцката болница, която е за 70 000 евро, при положение, че навсякъде другаде сумите за трансплантация на костен мозък започват от 120 000 евро, и още няма решение по нашия случай.
Ние
взехме пари на заем, продадохме имот,
за да платим трансплантацията. Ако нямахме средствата, нищо не можеше да направим – съпругата ми вече нямаше да е жива най-вероятно. А сега, слава Богу, съпругата ми е добре, присаждането на костен мозък е успешно.
Оказа се, че ние сме им свършили работата на експертите от МЗ, намерили сме си парите за трансплантацията и сега пак сме виновни, че си търсим правата.
- Няма да се откажете – нали?
- Аз не се отказвам, не само заради съпругата ми, а и заради много други случаи, с които съм се запознал през тези години – по същия начин са се отнасяли с хората, били са в неведение, в безтегловност, при която никой не може да им помогне. Това безобразие чиновници да решават живота на хората не може да продължава. Затова няма да се откажа. С каквото мога, ще помагам на хората, защото днес сме от едната страна, но от другата страна, когато отидеш, нещата са съвсем различни.
- Бихте ли разказали накратко кога се разболя съпругата ви?
- На 16 декември 2011 г. съпругата ми, тогава беше на 60 г., отиде в Специализираната болница по хематологични заболявания в София, където й правят пункция на костен мозък и находката съответства на остра миелогенна левкемия. За потвърждение на диагнозата заедно с дъщеря ми, която също е лекар, работи в Англия и тогава беше в България, отидоха в Общинската болница “Георгиос Папаниколау” в Солун. Никой не иска да вярва в лошите новини. Там положението й се влошава и се налага спешно да се започне химиотерапия. Аз започнах да търся пари, а тогава голям късмет сме имали, че еврейски бизнесмен е лекувал майка си и баща си в момента и веднага започва да плаща за химиотерапията на съпругата ми. Обвиняват ни, че сме отишли да се лекуваме там, без да сме получили предварително разрешение от МЗ. Това не е вярно, ние отиваме за потвърждаване на диагнозата, а там се налага животоспасяваща химиотерапия.
Маргарита Благоева
Горещи
Коментирай