Най-често 40-годишните страдат от миома

Нейни симптоми са също така умора, задух, сърдечни оплаквания

https://zdrave.to/index.php/zdravni-novini/naj-chesto-40-godishnite-stradat-ot-mioma Zdrave.to
Най-често 40-годишните страдат от миома
Ще ви запознаем с един от водещите български специалисти в областта на женското здраве – проф. д-р Стефан Иванов, д.м.н. – гинеколог и онкогинеколог, ръководител на Катедра по акушерство и гинекология в Медицинския университет във Варна. Проф. Иванов е отдаден на науката и постоянно търси най-новото в световната медицина, за да го приложи в практиката си. „Аз съм женен за операционната…”, признава с лека нотка на меланхолия специалистът. 

Проф. Стефан Иванов е специализирал в световноизвестни клиники: университетската в Ниймеген, Холандия, Първа университетска в Мюнхен, раковия център в Ню Йорк, онкоцентъра към АН в Москва и в една от най-големите онкохирургични клиники в света - Кралската болница за жени в Сидни, Австралия. Отскоро професорът работи едновременно и в Първа АГ-болница „Св. София” в столицата. 

- Проф. Иванов, на каква възраст най-често жените могат да развият миома? 
- Миомата е доброкачествен тумор на матката. Смята се, че в повечето случаи е хормонално обусловен - причинява се от повишена секреция на естроген от яйчниците. Влияние оказват и наследствени фактори. Стресът и пренапрежението също могат да се превърнат в отключващ момент за появата на това заболяване. Много често то се комбинира и с друг тежък гинекологичен проблем - т. нар. шоколадови кисти на яйчниците (ендометриоза). Напоследък се смята, че това е предраково състояние и нерядко води до безплодие. Пациентките развиват най-често миома на матката около 40-годишна възраст (20%), но напоследък заболяването се подмладява. Обикновенно се проявява с болки ниско в корема и кръста; обилни кръвоизливи, неповлияващи се от консервативно лечение и водещи до тежка анемия; често уриниране; а при някои жени и запек. Тези симптоми се допълват от умора, задух, дори сърдечни оплаквания.

- Операцията ли е най-сигурният метод в лечението на това заболяване? 
- Веднага обяснявам, че една жена може да има миома и да не се налага операция. Смята се, че в 80 на сто от случаите туморът може 

да се повлияе от консервативно лечение 

Към операция се прибягва, когато това консервативно лечение не е дало резултат. Или има тенденция към злокачествено израждане, доказано чрез т.нар. пробно абразио. Прилага се хирургично отстраняване на миоматозните възли, последвано от антибиотично лечение и хормонална стимулация при млади жени, за да могат да забременеят, или цялостно отстраняване на матката (хистеректомия). При по-възрастните пациентки с миома с т.нар. резектоскоп се постига облекчение на симптомите и избягване на хирургичното отстраняване на матката. Смятам, че т.нар. отворена хирургия, извършена с добра оперативна техника, никога няма да остарее и да стане демоде. Тя обаче трябва да се владее перфектно от оператора.

- Някои лекари препоръчват като особенно щадяща оперативна техника лапароскопията - има ли рискове?
- Лапароскопията и миниинвазивното премахване на миома намират напоследък широко разпространение в света. Смята се, че травмата е по-малка и възстановителният период по-кратък. Но в САЩ например имаше такъв случай при изрязване и изваждане на част от миоматозна матка: туморът се оказва сарком, при който се получава разпространение на това коварно заболяване в цялата коремна кухина и пациентката загива. Фирмите се мъчат да преодолеят това 

неудобство на техниката, 

като изрязването и изваждането да се извършва в специални торбички и по този начин да се избягва разпространението на туморни клетки в коремната кухина.

- Проф. Иванов, няма как да не ви попитам какви са новите медицински тенденции и какво показва вашият опит и многобройните ви контакти със световноизвестни онкогинеколози?
- Сега намират приложение нови медикаменти, наричани Gonadotropin Releasing Hormone - агонисти, които на практика „стопяват” миоматозните възли и правят зачеването при млади жени възможно. Аз имам дългогодишен опит и с този тип лечение, като често го съчетавам с билколечение, както и с хормонално лечение. Максимално редуциране на миоматозните възли настъпва в рамките на 12 седмици от започване на лечението. При жени преди менопауза тези медикаменти могат да доведат до постепенно навлизане в нея, като се избегне операцията и необходимостта от отстраняване на гениталните органи - матка, маточни тръби и яйчници. Медикаментите са инжекционни и се прилагат веднъж месечно.

- Напоследък се заговори и за други авангардни терапии за лечение на миома – хайфу и поставянето на лечебна спирала. Надеждни ли са тези методи?
- При  специално подбрани за това пациентки хайфу-методиката (HIFU) е добър и перспективен метод, при който става ултразвуково стопяване на миомите. Поставянето на лечебна спирала от типа на Mirena също е подходящ метод, но той скоро води до потискане на овулацията и спиране на месечния цикъл, което при млади жени е неприятно. Напоследък често се прилага и емболизация на кръвоносните съдове, хранещи миомата, което става чрез вкарването на перлички, запушващи артериите към матката.

- Вие споменахте, че съчетавате медикаментозно с билково лечение. В тази връзка, може ли съвременната жена да се довери на билките, с които са се лекували нейните баби например? Тази терапия не си ли противоречи с медикаментозната? 
- Билколечението е ценен метод, който използвам като допълнение към медикаментозното. Той води до свиване на хранещите кръвоносни съдове на миомата и нейното обратно развитие.


Яна БОЯДЖИЕВА

Горещи

Коментирай