Стремежът да опитате от всичко ново или желанието за непрестанни забавления създават по-сериозен стрес, отколкото на работното място. Коментира за в. „Доктор” кардиологът д-р Мартина Ралева – специалист в Кардиохирургичния център на „Аджъбадем Сити Клиник“, Бургас.
„Наваксването на целогодишното мързелуване с плуване и катерене на планини в стремеж за здравословен резултат от почивката, без организмът да е трениран и подготвен за това, е в основата на летните инфаркти - обяснява д-р Ралева. - Нека тези, на които все още предстои летният отпуск, да заложат на спокойна почивка, без крайности. Защото екстремните температури в комбинация с необичайна физическа активност, а често и с големи дози алкохол, може да натоварят прекомерно сърцето и да се стигне до сърдечен инцидент.”
Риск съществува, дори човек да е здрав, защото непривичната физическа активност внезапно поставя сърцето, този най-важен орган, в непосилни условия. Постарайте се да живеете целогодишно здравословно, а не да наблягате на екстремни физически натоварвания по време на отпуската. Рисковите групи – хората с кардиологични заболявания, високо кръвно, затлъстяване и метаболитни нарушения, са най-уязвими. Ако пътувате през ваканцията е добре предварително да се консултирате с лекар дали се налага да промените дозата на лекарствата си при смяна на климата, на надморската височина и двигателния режим. Отдихът е най-здравословен, когато е съобразен с индивидуалните особености. Стремежът да се опита от всичко ново или желанието за непрестанни забавления създават по-сериозен стрес, отколкото когато хората са на работа. Увеличеният риск възниква с промяната на условията, които са разтоварващи само на пръв поглед.
„Когато са във ваканция, хората ядат и пият повече от обикновено и участват без мярка в провокиращи адреналина забавления - уверява д-р Ралева. - Най-често това става на фона на екстремни температури, по-продължително пътуване, екзотични храни и питиета, нетипични спортни занимания.”
И препоръчва:
Лека храна с повече плодове и зеленчуци, поне 1,5-2 литра течности на ден, носене на шапка и избягване на плаж в най-горещите часове между 11 и 16 часа - това е гаранция за добра почивка, без инциденти. Натрупаната хронична умора не може да се компенсира с еднократната годишна ваканция, затова не жертвайте съня си заради забавления.
Хора с високо кръвно налягане, с наследствена обремененост по отношение на преживени инсулти и инфаркти трябва да помнят основното правило, че при неразположение е наложително да се консултират с лекар, дори тревогата да е напразна. Така ще си спестите неприятни изненади във ваканционните дни, които могат да се окажат и фатални.Липсва профилактика на сърдечносъдовите заболявания
Затова през последните години страната ни неизменно е в челото на една тъжна статистика – по брой на инфаркти и сърдечносъдови заболявания сме без конкуренция, коментира д-р Мартина Раева. „Всекидневно се уверявам, че въпреки усилията на лекарското съсловие за медицинско „ограмотяване” на пациентите, все още има хора, които не разпознават симптомите на едно сърдечносъдово заболяване. Затова, когато най-накрая се обърнат към лекар, много често сме безсилни да им помогнем. А дори и минималните познания са допълнителен шанс да удължим живота си.“
Виновникът за всичко е атеросклерозата
„Инфарктът на миокарда е остро състояние, причинено от загиване на част от клетките на сърдечния мускул - обяснява д-р Мартина Раева. - Сърцето продължава да работи, но с по-малък капацитет и възможност поради намаляване на притока на кръв и в частност – на кислород. И всяко забавяне на пациента да потърси адекватна лекарска помощ може да доведе до различни усложнения, които допълнително крият рискове за живота на болния. Като камерно мъждене – животозастрашаващо ритъмно-проводно нарушение; остра сърдечна недостатъчност; внезапна сърдечна смърт и други, които реално застрашават живота на пациента. Виновникът за всичко това е атеросклерозата. Мазнините в кръвта (холестеролът и другите липиди) се отлагат върху стената на големите артерии под формата на атеросклеротични плаки. И в най-неочаквания момент плаката може да се разкъса. На мястото на разкъсването се образуват кръвни съсиреци и артерията се запушва. Спира притокът на кръв, до сърцето не достига кислород, сърдечните клетки започват да умират и се развива миокарден инфаркт. Колкото по-голяма е запушената артерия, кръвоснабдяваща сърцето, толкова повече миокардни клетки умират и толкова по-обширен е инфарктът. Целостта на атеросклеротичните плаки може да се наруши от много ускорен пулс и високо кръвно налягане; от стрес; от интензивни физически или емоционални натоварвания. Но много често инфарктът се развива и без видима причина, понякога дори по време на сън. „Най-любимото” му време е рано сутрин.
Мъжете над 40-годишна възраст са най-уязвимата група
изтъква д-р Раева по повод рисковите фактори. „Менопаузата при жените, наследствеността (наличието на роднини, които са имали ранен инфаркт на миокарда, висок холестерол в кръвта – над 5ммол/л или повече от 200 мг/дл); пушенето (един от най-значимите рискови фактори); наднорменото тегло; нездравословният начин на хранене и заседналият начин на живот; прекаленото емоционално натоварване; повишаване на кръвното налягане (над 140/90 за всякаква възраст); захарният диабет – това са все фактори, които трябва да ви накарат задължително да направите преглед при кардиолог“, изтъква д-р Раева. Защото всеки от тях създава реална заплаха за „близка среща” с инфаркта. Мъжете над 40-годишна възраст са най-уязвимата група.
_________________________________________________________________________________________________________________________________________
Работохолиците по-често имат предсърдно мъждене
Доказва го изследване с участието на няколко хиляди работници от четири страни, която новина е публикувана в „Европейски журнал по сърцето”. Става дума за нарушение на сърдечния ритъм, характеризиращо се с некоординирана активност на сърдечните предсърдия. Предсърдното мъждене води не само до нарушения в кръвообращението, но и до опасни тромбоемболични усложнения. Въпреки че не се води глобална статистика, учените са на мнение, че заболеваемостта от това заболяване расте в цял свят. Новото изследване на професор Мики Кивимяки от Университетския колеж в Лондон включва още един рисков фактор към вече известните – прекаленото натоварване на работното място и не само.
„Ние си направихме сериозни изводи, в които трябва да се вслушат и властите, и мениджмънтът, и самите работници”, казва проф. Кивимяки. Авторите са на мнение, че стандартната работна седмица (35-40 часа) е оптимална за здраво сърце като в същото време излишното и прекалено претоварване на работното място увеличава риска от предсърдно мъждене практически 1,5 пъти, подлагайки хората на допълнителна опасност от инфаркт.
Яна БОЯДЖИЕВА, в. "ДОКТОР"
Горещи
Коментирай