Поликистозата се лекува медикаментозно и оперативно

Най-чес­то сре­ща­ни­те фор­ми на то­ва за­бо­ля­ва­не са на бъб­ре­ци­те и на яйч­ни­ци­те. 

Бъб­реч­на­та по­ли­кис­то­за е нас­лед­с­т­ве­но за­бо­ля­ва­не, при ко­е­то и в два­та бъб­ре­ка се ус­та­но­вя­ват мно­жес­т­во кис­ти с раз­лич­на го­ле­ми­на. Меж­ду кис­ти­те има учас­тъ­ци със за­па­зе­на бъб­реч­на тъ­кан. Ме­ха­низ­мът на раз­ви­тие на кис­то­за­та не е изяс­нен. Пред­по­ла­га се, че в пе­ри­о­да на ем­б­ри­о­нал­но­то раз­ви­тие мно­го от гло­ме­рул­ни­те ка­нал­че­та се об­ра­зу­ват де­фек­т­но, нат­ру­па­на­та пър­вич­на ури­на ги раз­ши­ря­ва и се по­я­вя­ват кис­ти.

За­бо­ля­ва­не­то се про­я­вя­ва пос­те­пен­но. На­рас­т­ва­щи­те кис­ти при­тис­кат здра­ва­та бъб­реч­на тъ­кан и я ув­реж­дат. Бъб­ре­ци­те се уго­ле­мя­ват и мо­гат да се опи­пат през ко­рем­на­та сте­на. Обик­но­ве­но бо­лест­та се изя­вя­ва към 35-45-го­диш­на въз­раст с тъ­па по­яс­на бол­ка, по-ряд­ко с по­я­ва на кръв в ури­на­та, на­ли­чие на ка­мъ­ни в бъб­ре­ци­те. При наг­но­и­тел­на ин­фек­ция се ус­та­но­вя­ва трес­ка­во със­то­я­ние с по­ви­ша­ва­не на те­лес­на­та тем­пе­ра­ту­ра. Пос­те­пен­но се раз­ви­ва бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност. Бо­лест­та чес­то се съ­че­та­ва с кис­то­за и на дру­ги ор­га­ни - че­рен дроб, бе­ли дро­бо­ве, пан­к­ре­ас, яйч­ни­ци.

Спе­ци­фич­но ле­че­ние ня­ма. При нап­ред­на­ла бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност се при­ла­га ди­а­лиз­но ле­че­ние. За ов­ла­дя­ва­не на хи­пер­то­ни­я­та се упот­ре­бя­ват про­ти­во­хи­пер­то­нич­ни ле­кар­с­т­ва. По по­ка­за­ние и при под­хо­дя­щи слу­чаи се из­вър­ш­ва бъб­реч­на тран­с­п­лан­та­ция. Прог­но­за­та е се­ри­оз­на.
В бъб­ре­ци­те мо­же да се об­ра­зу­ва и еди­нич­на кис­та, за­пъл­не­на с бис­т­ра теч­ност, с кръв или с мас­ти. Ко­га­то кис­та­та на­рас­не, тя пре­диз­вик­ва по­яс­на бол­ка. Кис­та­та по­ня­ко­га наг­но­я­ва или раз­с­т­рой­ва бъб­реч­но­то кръ­во­об­ра­ще­ние. Ле­че­ни­е­то се със­тои в ней­но­то опе­ра­тив­но от­с­т­ра­ня­ва­не. По по­ка­за­ние в ня­кои слу­чаи се пред­п­ри­е­ма ева­ку­а­тор­на пун­к­ция на кис­та­та. Прог­но­за­та на еди­нич­на­та бъб­реч­на кис­та е доб­ра.

Ос­но­вен па­то­ге­не­зен фак­тор на яйч­ни­ко­ва­та по­ли­кис­то­за е уве­ли­че­на­та про­дук­ция на мъж­ки по­ло­ви хор­мо­ни (ан­д­ро­ге­ни), ко­и­то нор­мал­но са в ми­ни­мал­ни ко­ли­чес­т­ва. Най-чес­то уве­ли­че­ни­е­то им се дъл­жи на по­ви­ше­на­та про­дук­ция на яйч­ни­ко­ви хор­мо­ни, но те мо­гат да се про­из­веж­дат и от над­бъб­реч­на­та жле­за. Нас­тъп­ват на­ру­ше­ния в нор­мал­на­та хор­мо­нал­на про­дук­ция на хи­по­та­ла­му­са и на хи­по­физ­на­та жле­за.

Ви­со­ко­то ни­во на мъж­ки по­ло­ви хор­мо­ни пре­чи на нор­мал­но­то зре­е­не на яйч­ни­ко­ви­те фо­ли­ку­ли, вслед­с­т­вие на ко­е­то те не уз­ря­ват и не от­де­лят зре­ли яй­цек­лет­ки. Край­ни­ят ефект е нас­тъп­ва­не на сте­ри­ли­тет. Яйч­ни­ци­те се уго­ле­мя­ват, об­ра­зу­ват се мно­жес­т­во кис­тоз­но раз­ши­ре­ни фо­ли­ку­ли в тях, а в по-къ­сен ста­дий се ус­та­но­вя­ват и скле­ро­тич­ни из­ме­не­ния. Бол­ни­те же­ни се оп­лак­ват от на­ру­ше­ния в мен­с­т­ру­ал­ния ци­къл. Той е удъл­жен или ко­ли­чес­т­во­то на кръ­во­те­че­ни­е­то е мал­ко.

По­ви­ше­но­то ко­ли­чес­т­во на ан­д­ро­ге­ни во­ди до уве­ли­ча­ва­не на окос­мя­ва­не­то. Око­ло 30 на сто от бол­ни­те с яйч­ни­ко­ва по­ли­кис­то­за зат­лъс­тя­ват. Бол­ни­те са раз­д­раз­ни­тел­ни, емо­ци­о­нал­но ла­бил­ни, оп­лак­ват се от гла­во­бо­лие и от на­ру­шен сън.