“Нашето тяло, като топлокръвни същества, е свикнало на зона на температурен комфорт, която е между 19 и 20 и 22 градуса. Всяка рязка температура, било то в посока надолу или нагоре, извежда организма ни извън подобна зона на комфорт. По отношение на студа рязкото смъкване на температурите с около 10 градуса води до мозъчен инсулт и миокарден инфаркт - периферните съдове се свиват с цел да се запази температурата в организма. От друга страна, това покачва кръвното налягане, увеличава съсирваемостта на кръвта и при предразположени хора е рисково”, каза още проф. Постаджиян.
Той посъветва хората, които вземат лекарства за кръвно налягане, да коригират дозировката си, тъй като тя е различна през лятно и зимно време. Той припомни още, че по време на празници често пъти
се прекалява с храната, солта и алкохола
което има неблагоприятен ефект и влошава здравето.
“За нормално кръвно налягане се приемат стойностите до 140/90, всички други трябва да бъдат проконтролирани от личния лекар или специалист кардиолог”, съветва още лекарят.
“Резките промени в температурата водят до рязко нарастване на сърдечносъдовите и мозъчносъдовите инциденти. Известно е, че студеното време може да увеличи риска от инсулт до 30%. Едно наскоро публикувано проучване показва, че всеки спад на външната температура с 3 градуса за 24-часов период води до нарастване на инсултите с 11%. Но сред хората, които имат и други рискови фактори, като повишено кръвно налягане, пушене или са с наднормено тегло, увеличението е с още 30%”, коментира кардиологът.
“Ниските температури и особено големите денонощни колебания водят до
промяна в концентрацията на кръвта
със склонност към повишено съсирване и спазъм на съдовете. Това са основните фактори, които водят до нарастване на честотата на инсултите през зимата. Допълнително влияят намалената физическа активност, консумацията на повече и по-мазна храна, честите празници и продължителното пребиваване на маса и като резултат - нарастване на средноденонощните стойности на кръвното налягане.
Хората, които са преживели един мозъчен инсулт, се намират под повишен риск от втори инцидент, като рискът кратно нараства при всяко следващо мозъчносъдово събитие”, съобщи още специалистът.
“Важно е хората да знаят едно нещо - в сърдечносъдовите инциденти имаме
събиране на много рискови фактори
Те са до болка познати - повишено артериално налягане, повишен холестерол, захарен диабет, тютюнопушене, фамилна обремененост, изключително ниската физическа активност, която имаме във всекидневието си. Въпросът е, че артериалната хипертония е водеща сред тези рискови фактори. Приблизително около 30% от хората на планетата ни на възраст над 25 г. имат повишено артериално налягане. Това от своя страна обуславя развитието на сърдечносъдови заболявания.
Знаем, че приблизително 66% от общата смъртност в България се дължи на атеросклерозата и нейните усложнения по локализации. Понеже съм кардиолог и съм най-добре запознат с кардиологичните случаи, със сигурност годишната честота на пациентите, които загиват от остър миокарден инфаркт в България, е над 6000 - по 16 души всеки ден, което никак не е малко”, констатира проф. Постаджиян.
Люба МОМЧИЛОВАРедовно си мерете кръвното
“Болшинството от хората в България стават все по-грамотни по отношение на собственото си здраве, но не всички полагат достатъчно грижи за себе си. Има все още хора, които са с предписани лекарства, но не си мерят редовно кръвното налягане и не могат да кажат дали лечението е ефективно. Други изпиват първата купена опаковка и след това престават да се лекуват.
Задължително е да следят стойностите на кръвното налягане и да се записват в дневник, където трябва да се отразява и приложеното лечение по часове. Това ще даде възможност на кардиолога да коригира антихипертензивната терапия много по-лесно, ако тя не е достатъчно ефективна”, съветва лекарят.