Проф. д-р Пенка Переновска: Астмата се увеличи двойно, и то за сметка на децата!

Проф. д-р Пенка Переновска е специалист пулмолог, началник на Клиниката по детски болести към Александровска болница. По време на Шестата национална конференция по превантивна медицина във Вършец проф. Переновска коментира за читателите на в. “Доктор” кои са най-честите заболявания на българчетата и какво се прави за тяхната превенция.

- Проф. Переновска, от какво най-често боледуват децата?
- На първо място, безспорно боледуват от респираторни инфекции. Посещенията при общопрактикуващите лекари и при специалистите педиатри са 70% заради заболявания на дихателната система, най-вече на вирусни инфекции на горните дихателни пътища. Веднага искам да подчертая, че последните не могат да се лекуват с антибиотици. За съжаление, майките сами дават антибиотици на децата си, а често и лекари им ги предписват, което е още по-жалко.

Ще обобщя, в последната година детското население на България боледува така: 70% инфекции на горните дихателни пътища, 30% - на долните, това са бронхиолити и пневмонии.

- Кои от случаите идват във вашата болница?
- При нас пристигат тежките случаи с усложненията, които не са се повлияли от амбулаторното лечение. Само за денонощие постъпиха четири деца с тежки пневмонии. Това е обичайно при нас за този сезон. Две от децата са лекувани в една от по-малките болници и поискаха консултация; изпратиха ни ги, защото лечението им не вървеше. А още две са пристигнали. Едното също е лекувано в провинцията, другото е лекарско дете. Лекарите най-често не могат добре да си слушат собствените деца. Обичайна ситуация. През нашата клиника минават 4000-5000 деца годишно. Между тях в немалък процент има пневмонии.

Сега лекуваме не толкова много деца, колкото бяха по-рано, но много по-тежки случаи.

Резистентността на микробите към антибиотиците е страшен бич на XXI век

Причината е в неоправданата с нищо употреба на антибиотици. Майките ги купуват, защото някой им казал във форума, дават един антибиотик само три дни, той не може да подейства, сменят го с втори, трети, четвърти... Така се създава резистентност на микроба към антибиотици, защото се дават малки дози за кратък период от време, т.е. това не отговаря на изискванията за антибиотична терапия. Ето защо в последните години наблюдаваме доста тежки некротизиращи пневмонии със смяна на причинителите. Появява се един много тежък причинител - стрептококос пиогенес, много често с изливи, с бронхоплазии. Намеси се и туберкулозата в своите атипични форми, с по-голяма честота, невинаги диагностицирана и бъркана с някои нетуберкулозни заболявания.

- Само на общопрактикуващите лекари ли може да разчитаме за правилно антибиотично лечение и за разпознаването на респираторните заболявания?
- Винаги съм била за сътрудничество с общопрактикуващите лекари. Ние провеждаме по шест курса на година за респираторните заболявания, като се започне от астмата - най-честото хронично заболяване в детската възраст, мине се през всички “свиркащи” състояния, които се бъркат с астма, през острите пневмонии и инфекции. Следдипломното обучение е много важно. Нашата клиника вече 15 години организира конференция по педиатрия за общопрактикуващите лекари. Тази година имахме 760 участници. За щастие, в момента в България има доста педиатри, които са и общопрактикуващи. Ситуацията обаче няма да е такава след време. Педиатрията не е атрактивна за студентите, малко от тях искат да специализират, а педиатри са търсени в цял свят. Така младите хора, които имат специалност педиатрия, могат да бъдат веднага приети на работа във всички страни на ЕС.

- Кои състояния се бъркат с астма?
- 33% от децата с астма в България погрешно са диагностицирани или пък имат недоказана диагноза. Обикновено за всичко, което “свирка” в белия дроб, се казва, че е астма или начална астма. Всъщност няма начална астма. Астмата е генерализирана обструкция - или я има, или я няма.

Бъркат я с най-честите вирусни инфекции - бронхиолити

Те са много близки по протичане. Диференциалната диагноза на астмата по последния документ за лечение на астмата в Европа има 26 заболявания - като се започне с една фистула, мине се през бронхиолит и се стигне до гастрофагиален рефлукс - всичко може да се вземе за астма. Трудно е да кажем вирусна инфекция ли е, или е пристъп на астма. Диагнозата е много трудна при бебета и малки деца.

Пациентите ни не могат да изпълнят спирометрия, т.е. изследване на дихателната функция, която е обективен критерий за астма. Едно малко дете не може да сътрудничи на лекаря, не може да изпълни указание за вдишване и издишване. Освен това заболяването се променя с възрастта - това, което наблюдаваме при двегодишно дете, не е същото, когато то стане на 18.

- Затова ли почти всяка втора майка споделя, че детето й е с астма?
- Поначало астмата се увеличи през последните години. През 2000 г. Световната здравна организация съобщи с тревога за голямата честота на астмата - 150 млн. души. Сега са вече 300 милиона. Заболеваемостта се увеличи двойно и за съжаление, е за сметка на децата. От друга страна, на всяко дете, което е “просвиркало”, родителите сами си слагат диагноза астма или пък някои колеги я поставят. Оттам има хипердиагностика. Все пак съществуват достоверни методи за диагностика на астмата.

- Може ли да се прави превенция на астмата?
- Превенцията на бронхиалната астма е много сложна, защото последните проучвания показаха, че тя е генетично заболяване. При това гените са полиморфни -

няколко гена са отговорни за астмата

В цял свят се прави първична и вторична профилактика чрез начина на отглеждане на детето, начина на хранене, чрез предпазване от инфекции. Макар че имаше една хипотеза - колкото повече инфекции, толкова по-малко астма. Това вече е спорно. Разбира се, в профилактиката влиза избягване на тютюнопушене и провеждане на имунотерапия, когато има показания за това. Профилактиката не може да гарантира 100%, че няма да се отключи заболяването.

Тъй като се увеличава броят на недоносените деца, които оживяват благодарение на модерната медицина, в България започна профилактична програма със Синагис. Инфекциите с респираторно-синцитиалния вирус и бронхиолитите при недоносените протичат много тежко,

като 35% от тези деца стават астматици

Профилактирането със Синагис, което, за щастие, имаме от няколко години, е превенция на бронхиалната астма.

- Кои респираторни заболявания могат да се профилактират с ваксина?
- Основният причинител за смъртност при децата до 5 години навсякъде по света е пневмонията. Пневмониите водят до повече смъртни случаи годишно при децата, отколкото СПИН, малария и морбили, взети заедно. От 50 до 70% причинител на пневмонията са пневмококи, като от всички патогени водещ е стрептококос пневмония. Ваксинацията е единственият начин да се намалят заболяванията от пневмококови инфекции. С въвеждането на пневмококовата ваксина в националния имунизационен календар от април 2010 г. и хемофилус инфлуенце вече е профилактиран. Това е много сериозен причинител на менингит при новородените, а също и на епиглотит, при който може да настъпи задушаване. Хемофилусните инфекции са доста тежки. Заедно с пневмококовите инфекции, те са най-чести при децата. Сега ще стане неминуемо смяна на причинителите и за нас е важно да се направи епидемиологично проучване. Но смяната най-вероятно ще върви към така наречените атипични причинители на пневмония - микоплазмите, което вече се случва в САЩ. Микоплазмената пневмония има предимството, че не протича много тежко и при нея няма висока смъртност. Тя се влачи с кашлица няколко месеца, със “свиркане” и се бърка с астмата. Има антибиотик, който действа конкретно на тези атипични причинители.


Мара КАЛЧЕВА