Проф. д-р Владимир Ставрев: Колега беше завързал счупения кокал с тел, а дупката замазал с цимент!

 “70-годишна жена с фрактура на 12-и гръден прешлен бе вдигната на крака след уникална за страната миниинвазивна перкутанна вертебропластика в болница “Св. Георги”. Тя страда от остеопороза, а с балонна кифопластика възстановихме прешлена до първоначалната му форма и функционалност”. Това съобщи началникът на Клиниката по ортопедия и травматология в болницата проф. д-р Владимир Ставрев, ръководител на Катедрата по ортопедия и травматология при Медицинския университет - Пловдив, син на покойния вече проф. д-р Павел Ставрев, доайен в българската ортопедия и травматология.

“При остеопоротичните счупвания на прешлените перкутанната вертебропластика - и в частност балонната кифопластика, е само един от методите за комплексно лечение. Процедурата обаче не се покрива от бюджета на Здравната каса и пациентите трябва да я заплащат. Затова е много важно да се лекува основното заболяване - остеопорозата”, категоричен е ортопедът проф. Владимир Ставрев.

- Проф. Ставрев, трудна професия ли е ортопедията?
- Да, трудна професия е, тя е нещо криво, което трябва да се изправи. Когато някой от нас не си е свършил работата както трябва, винаги си намира оправдание - “много тежко беше положението на пациента и единственият начин беше да се закове накриво”. Може и да не помогнеш на пациента, но трябва да си направиш сметката, че тръгвайки да го лекуваш, трябва да можеш да го закрепиш.

- Случва ли ви се да поправяте грешки?
- Да, при пациенти, които някъде другаде са си правили операции и имат проблеми. Колкото по-навреме се обърнат към специалист, имат по-голям шанс да се поправи ненаправеното. Лошото е, че там, където веднъж е минал скалпелът, съединителната тъкан е тънка, трудно се възстановява.

София е рекордьор по частни болници и много хора се подмамват от рекламите, че именно там ще ги излекуват. Но ще ви кажа, че в цяла България има само една частна болница, в която има всички необходими екипи, ако при интервенция се засегне един или друг орган или система - пациентът ще бъде спасен. В останалите болници животът на болния е застрашен. Работейки в частна болница, колегата е поставен в неравностойно положение - станала е белята, трябва да се спасява сам.

- Какъв е последният случай, при който ви се е наложило да спасявате пациент?
- Един много драстичен случай, с който се борихме в продължение на една година, беше на съпруга на журналистката Валя Еремиева. На съпруга й преди много години моят баща му беше поставил изкуствена тазобедрена става. Хората трябва да знаят - изкуствената става има определено време на живот. Използвал я човекът 10 години, тя се разхлабила и започнали болките. Той е сравнително млад, около 60 г., попада в някаква частна болница, от съображения за колегиалност няма да кажа коя е. Ревизионната хирургия, тази, при която се прави операция на предишна интервенция, е много по-трудна от първата.

По време на втората операция ставата се чупи

и за да излезе от ситуацията, колегата връзва счупения кокал с тел. И понеже на счупеното място се оформя една доста голяма дупка, я запълва и замазва с цимент...

Да, ужасно беше! Отне ми около 5 часа да разбия и изстържа 4-5 см циментова замазка, иначе телчето го срязахме с ножица - за да си освободим място за поставянето на новата протеза. Наложи се да прерязваме костта - беше зараснала накриво и пациентът ни попита защо му е крив кракът и защо не е могъл да ходи нормално с него. Моят съвет е: има интернет, проверете доктора, при когото искате да се оперирате. Смятам, че повторни, ревизионни операции не трябва да се извършват в малки, частни болници, защото има опасност за живота на пациентите.

- Трудно ли ви беше при пациентката със счупения прешлен? Бихте ли пояснили какъв е методът, по който сте работили?
- Горд съм с баща си, който първи в България въведе предния оперативен достъп при фрактури на гръбначния стълб. Дотогава при такива травми се “влизаше” откъм гърба, това са тежки и опасни операции. Там е гръбначният мозък и трябва такива интервенции да се извършват с участието на специалисти неврохирурзи.

Например, ако става въпрос за счупване, задачата на неврохирурга е да освободи притиснатите неврални структури, както и притиснатия гръбначен мозък. След това започва да работи ортопед-травматологът, който,

използвайки съвременни титаниеви импланти

ще блокира счупения сегмент.Методът балонна кифопластика е сравнително нов за България. Прилага се изключително при остеопоротични счупвания на гръбнака. Рядко го прилагаме при тумори, когато раковият процес е “изял” прешлените, когато преценим, че е прекалено опасно за пациента да се върви към отворена операция.

- В какви действия се изразява този метод?
- Когато една жена влезе в менопауза, тотално се нарушава обмяната на веществата и организмът започва да губи калций. В тази възраст с най-голяма честота са т.нар. вертебрални фрактури. Понякога жената не може да усети кога са настъпили. Когато има серия от такива фрактури, се получава “изгърбване” - прешлените губят предишната си височина.

За първи път в Пловдив, а и в България, се въведе този нов метод. С тръбички се прониква до прешлена, но без да се реже. Нещо като инжекция е...

Прави се под рентгенов контрол, за да сме сигурни, че сме попаднали на точното място, спазвайки правилото “Преди всичко да не навредим!”. Защото, ако засегнем коренче или не дай си, Боже, гръбначния мозък, може да парализираме пациента. Във всеки един момент трябва да знаем къде се намираме и че правим това, което е полезно за пациента ни.

- Манипулацията вредна ли е?
- Да, слагаме си специалните оловни престилки и така работим. Цялата манипулация е с много голямо облъчване за целия персонал - работи се в закрито помещение. По стария метод само циментирахме, без да възстановим височината на прешлена. По новата методика, която нашият екип въведе първи у нас, през тръбичките се вкарват балон катетри, които се раздуват с контрастна материя - и тогава този остеопоротичен прешлен го повдигаме. Т.е. ако е била изгърбена жената, тя си изправя гръбнака. Когато измъкнем тръбичките, получените кухини ги запълваме със специален костен цимент. Освен че счупеният прешлен ще зарасне, той ще запази и височината си.

- Споменахте, че тази интервенция не се заплаща от Здравната каса...
- За разлика от тазобедреното и коленното протезиране, частично реимбурсирани, към момента имплантите за гръбначната хирургия не се заплащат от НЗОК. Инструментите след употреба се изхвърлят.

Няма българско производство, използвам южнокорейски, струват 5400 лв. На втория ден изправихме пациентката и тя се движеше с рехабилитатор. Възстановяването е за няколко дни, трябва да се отчете това от Здравната каса и инструментариумът да се реимбурсира. Обаче винаги казвам, че затова е много важно да се лекува основното заболяване - остеопорозата. За да няма фатални счупвания.


Люба МОМЧИЛОВА