В началото на ноември беше отбелязан Световният ден за борба с мозъчния инсулт. Мозъчно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемаст и смъртност по целия свят, но България е на едно от първите места в това отношение. Смъртността от мозъчни инсулти е 270.1 за мъжете и 265.1 за жените на 100 000 души население. В България се регистрират годишно около 82 хиляди случая с мозъчно-съдови заболявания, от които над 35 хиляди са с мозъчен инсулт. Над 7000 души годишно умират, а от преживелите инсулта 28 хиляди остават с различна степен на инвалидност, която при 10% от тях е тежко изразена и изисква допълнителни грижи и помощ от семейството, близките и обществото.Повече по тези проблеми разказа проф. Иван Стайков, началник на Клиниката по неврология в “Токуда болница”- София.
- Проф. Стайков, кои са първите симптоми на мозъчния инсулт?
- Мозъчният инсулт се дели на исхимичен, който е около 80% от всички мозъчни инсулти, и хеморагичен. Исхемичният мозъчен инсулт представлява внезапно нарушение на мозъчното кръвообръщение с невъзможност за снабдяване с кръв, обикновено поради запушване на кръвоносния съд. Първите симптоми са много важни и те имат значение за бързото разпознаване на инсулта, което води до бързо транспортиране до болница. Трябва да се следят неща като ръце, лице, говор. Обикновено първите симптоми са внезапно изкривяване на едната половина на лицето, внезапна загуба на говор или невъзможност за разбиране на говора, внезапна слабост или изтръпване на десните или левите крайници. Освен това внезапно настъпило силно главоболие или световъртеж с двойно виждане.
- Какво ново може да се каже за възможностите за лечение на това социално значимо заболяване?
- Тази година това е мотото на световната кампания - “Мозъчният инсулт е лечим”. Това послание е логично следствие от новостите в тази сфера, които навлязоха в практиката в последните 15 години. В края на деветдесетте години беше открит един медикамент, който може да унищожи кръвния съсирек, запушил съд в мозъка. Това лечение бързо залегна като основно при инсулт. Казва се тромболитично лечение. Различните клинични проучвания доказаха, че то е ефективно, ако се приложи в рамките на 4 часа и половина след инсулта.
- Имате ли данни колко от вашите пациенти например са стигнали до болницата в рамките на 4 часа?
- Мога да ползвам данните за 2015 г., тъй като са по-пълни. Тогава имаме около 5% пациенти с исхемични мозъчни инсулти, които са получили тромболитично лечение в рамките на тези 4-5 часа. Тоест
5% от всички пристигнали в нашата болница пациенти са докарани навреме и са отговаряли на медицинските критерии.
- Това не е ли малко?
- Напротив. Това е доста висок процент. За България средният процент на лекуваните с тази модерна терапия е под 1%. За Европа е средно около 4 на сто. Разбира се, има страни като Германия например, където процентът е съвсем различен. Аз наскоро се върнах от конференция там, където се запознах с колеги от Базел. В тяхната болница около 20 на сто от пациентите с исхемичен инсулт се лекуват с венозна тромболиза.
- Какво трябва да се промени в нашата система, за да се повиши процентът? Разликата от 1 до 20 на сто е значителна...
- Трябва да се подобри организацията на всички нива. Това включва много добра колаборация между отделните структури, необходими за диагностиката и лечението на това състояние, и много ясно послание към хората, че инсултът е спешно състояние, подобно на сърдечния инфаркт. Знанието, че интравенозната тромболиза, приложена до 4 часа и половина след началото на симптомите, може да подобри значимо изхода от заболяването, е много важно.
- Има ли пациенти, които не са чакали линейка, а са дошли при вас по свое или на близките си решение?
- Да, ние направихме анализ и се оказа, че близо половината от пациентите, на които провеждаме тромболитичното лечение, идват сами. Тоест голяма част от хората вече са запознати какво представлява мозъчният инсулт и реагират бързо.
- А каква е разликата за прогнозата на пациентите, които получават тромболитично лечение, и тези, които се лекуват по друг начин?
- Трябва да е ясно, че в световен мащаб се работи много за преодоляване на този проблем, тъй като
инсултът е социален бич в световен мащаб -
втора основна причина за смъртност, трета причина за намаляване продължителността на живота и за инвалидизация. В европейски проект беше доказано, че във всяка една минута след инсулта загиват 1 млн. и 900 хиляди неврона, ако няма адекватно лечение. Точно затова и на един от предишните световни конгреси се роди мотото “Time is brain” или “Времето е мозък”.
Беше доказано също, че до 4 часа и половина има смисъл да се даде това съвременно лечение, като европейските стандарти изискват от момента на пристигане на пациента в болница до началото на поставяне на тромболитичното лечение да има по-малко от час. В рамките на този час трябва да се направят много неща, образна диагностика, кръвни показатели, да се провери пациентът за всички включващи и изключващи критерии за това лечение. Ние имахме за задача да организираме работата си в клиниката така, че да намалим времето си за реакция до този час. Анализът, който направихме наскоро, показа, че между 85 и 90% от всички наши пациенти с остър исхемичен мозъчен инсулт са лекувани в рамките на час. Благодарение на това огромна част от тях са с много добро възстановяване. Това означава след инцидента и лечението да ги изпишем в състояние, в което не са инвалидизирани. Има специални скали, по които мерим функционалността на пациентите, и много голяма част от тях успяват да се върнат към предишния си начин на живот.
- Можем ли да кажем, че в България е достижим най-високият стандарт за лечение на инсулт?
- През 2015-а в Америка завършиха няколко големи проучвания във връзка с така наречената механична тромб-екстракция спрямо тромболиза. Оттогава в Европа има тенденция да се налага точно това лечение. При него се влиза в артериалното кръвообращение и буквално се аспирира този съсирек, който запушва съответния съд. Това е изключително нов подход, както вече казах. В България на този етап има формирани няколко центъра, в които лечението може да се проведе достатъчно бързо и ефективно - всяко лечение. Така че в момента нашият стремеж е да добавим към тромболитичното лечение, което вече прилагаме, и този нов метод. Така ще надградим постигнатото досега.
- Казахте “няколко центъра” - каква е общата картина - има ли достатъчно центрове, за да може оптимален брой нуждаещи се да получават модерно лечение при инсулт?
- Статистиката е такава, че в България имаме под 1% тромболитично лечение. Мисля, че става дума за около 350 пациенти, около 55 от които са се лекували в нашия център.
Надежда ГЕОРГИЕВА
