Псориазис? Как да продължим ремисията?

Как­во пред­с­тав­ля­ва псо­ри­а­зи­сът ка­то за­бо­ля­ва­не? Кои са при­чи­ни­те за по­я­ва­та му? Мо­же ли то да се из­бег­не?

Де­сет­ки мъ­же и же­ни стра­дат от псо­ри­а­зис, кой­то се по­я­вя­ва с плът­ни люс­пес­ти об­ри­ви по по­вър­х­ност­та на ко­жа­та. В по-дъл­бо­ки­те кож­ни сло­е­ве той за щас­тие не про­ник­ва. Чес­то уврежда са­мо ко­жа­та на окос­ме­на­та част на гла­ва­та. По­ня­ко­га то­ва мо­же да са раз­п­ръс­на­ти по тя­ло­то мал­ки пла­ки. Но в ня­кои слу­чаи бо­лест­та мо­же да об­х­ва­не по-го­ля­ма част от тя­ло­то, поч­ти до със­то­я­ние на псо­ри­а­ти­чна ерит­ро­дер­мия. Вър­ху дет­с­ка­та ко­жа псо­ри­а­зи­сът обик­но­ве­но се по­я­вя­ва в кап­ко­вид­на фор­ма.

За съ­жа­ле­ние да се пред­па­зи чо­век от та­зи на­паст е не­въз­мож­но. А въп­ро­сът за при­чи­ни­те за за­бо­ля­ва­не­то и досе­га не са от­к­ри­ти. Ед­но се знае без съм­не­ние: за по­я­ва­та на псо­ри­а­зи­са вли­я­ят мно­го фак­то­ри, ос­но­вен от ко­и­то е ге­не­тич­на­та пред­раз­по­ло­же­ност. Ако в ро­да ви е има­ло хо­ра, стра­да­щи от псо­ри­а­зис, тряб­ва да очак­ва­те, че то­ва за­бо­ля­ва­не в ня­кой пе­ри­од от жи­во­та ви ще об­х­ва­не и ва­ша­та ко­жа.
 
ЛЕ­ЧЕ­НИ­Е­ТО НА КОЖ­НИ­ТЕ ПЛА­КИ Е КОМ­П­ЛЕК­С­НО

Пре­ди да се прис­тъ­пи към ле­че­ние, се из­с­лед­ват фор­ма­та, ста­дият на за­бо­ля­ва­не и об­що­то със­то­я­ние на па­ци­ен­та. Ле­че­ни­е­то е ком­п­лек­с­но, но се про­веж­да за­дъл­жи­тел­но под ле­кар­с­ки кон­т­рол. Са­мос­то­я­тел­но бол­ни­ят мо­же да опи­та да си по­мог­не с вън­ш­ни сред­с­т­ва. Част от не­хор­мо­нал­ни­те ма­зи­ла на­ма­ля­ват де­ле­не­то на бо­лес­тот­вор­ни­те клет­ки на епи­те­ла и пос­те­пен­но пла­ка­та из­чез­ва. Впро­чем, на та­къв прин­цип дейс­т­ва и все­ки хор­мо­на­лен пре­па­рат.

Един­с­т­ве­но­то раз­ли­чие е в сро­ка на дейс­т­вие на ле­кар­с­т­ва­та. Не­хор­мо­нал­ни­те пре­па­ра­ти се на­ла­га да се из­пол­з­ват по-дъл­го - не по-мал­ко от ме­сец. Но за­то­ва пък не се по­лу­ча­ва ни­как­ва адап­та­ция към пре­па­ра­та, при­вик­ва­не, за­ви­си­мост от не­го и дру­ги не­же­ла­ни стра­нич­ни яв­ле­ния.

Ма­кар и мно­го ряд­ко псо­ри­а­зи­сът ми­на­ва от са­мо се­бе си. По-чес­то и ле­ка­ри­те, и па­ци­ен­ти­те по­ла­гат мно­го мо­рал­ни и ма­те­ри­ал­ни уси­лия, за да пос­тиг­нат не тол­ко­ва из­ле­ку­ва­не, кол­ко­то със­то­я­ние на кли­нич­на ре­ми­сия. То­ва е пе­ри­од меж­ду стру­ва­що­то ни се из­ле­ку­ва­не и по­я­ва­та на нов ре­ци­див на бо­лест­та. Той мо­же да про­дъл­жи сед­ми­ца, а мо­же и 10 го­ди­ни. Ни­то един ле­кар не мо­же да ви да­де га­ран­ция за то­ва.
 
ЗА­БО­ЛЯ­ВА­НЕ­ТО МО­ЖЕ ДА ПРОТИЧА И БЕЗ БОЛКИ

Псо­ри­а­зи­сът сър­би мно­го ряд­ко, за раз­ли­ка нап­ри­мер от се­бо­рей­ния дер­ма­тит (на­ру­ша­ва­не фун­к­ци­и­те на мас­т­ни жле­зи на ко­жа­та на гла­ва­та), кой­то по вън­ш­ни приз­на­ци при­ли­ча на псо­ри­а­зи­са. Той мо­же да про­ти­ча аб­со­лют­но без­бо­лез­не­но, ос­вен фор­ма­та на кус­ту­ле­зен псо­ри­а­зис, ко­га­то по ко­жа­та се по­я­вя­ват цеп­на­ти­ни и гно­яс­ва­не.

Има и прог­ре­си­ращ ста­дий на псо­ри­а­зи­са, ко­га­то вся­ка драс­ко­ти­на, вся­ко по­ряз­ва­не мо­же да пре­диз­ви­ка по­я­ва­та на то­ва мяс­то на пла­ка. В та­къв слу­чай не се пра­вят до­ри мус­кул­ни ин­жек­ции.

Ос­вен по окос­ме­ни­те час­ти на гла­ва­та об­ри­ви­те от псо­ри­а­зис се по­я­вя­ват по гън­ки­те на ко­жа­та, ла­кет­ни­те и ко­лян­ни­те сгъ­ва­ния, мал­ки­те ста­ви на пръс­ти­те. От ар­т­ро­па­ти­чен псо­ри­а­зис тряб­ва да се стра­ху­ва­те, ко­га­то има­те бол­ки в ста­ви­те. По­ня­ко­га псо­ри­а­зи­сът уврежда са­мо дла­ни­те и хо­ди­ла­та. Има изо­ли­ра­ни слу­чаи на псо­ри­а­зис и на по­ло­ви­те ор­га­ни.
 
ФО­ТО­СЕН­СИ­БИ­ЛИЗАТО­РИ­ТЕ ПО­ВИ­ША­ВАТ ЧУВ­С­Т­ВИ­ТЕЛ­НОСТ­ТА КЪМ УЛ­Т­РА­ВИ­О­ЛЕ­ТО­ВИ­ТЕ ЛЪ­ЧИ

Пре­ди да се пред­п­ри­е­ме фи­то­хи­ми­о­те­ра­пия, на бол­ния се пра­ви ста­ра­тел­но из­с­лед­ва­не: да­ли той ня­ма ня­как­ви па­то­ло­гич­ни из­ме­не­ния на кръв­та, про­ве­ря­ва се как фун­к­ци­о­ни­рат сър­це­то, чер­ният дроб и дру­ги­те ор­га­ни. Та­зи те­ра­пия пред­виж­да при­е­ма на фо­то­сен­си­би­ли­за­то­ри - ве­щес­т­ва, ко­и­то по­ви­ша­ват чув­с­т­ви­тел­ност­та на ко­жа­та към ул­т­ра­ви­о­ле­то­ви­те лъ­чи. Па­ци­ен­тът се пос­та­вя в спе­ци­ал­на ка­ме­ра, по­доб­на на со­ла­ри­ум, и в нея той по­лу­ча­ва тен в про­дъл­же­ние на оп­ре­де­ле­но вре­ме. Впро­чем, та­ка­ва те­ра­пия се съ­че­та­ва мно­го доб­ре с ек­с­т­ра­кор­по­рал­на­та плаз­мо­фо­ре­за. В та­къв слу­чай мо­же да се пос­тиг­не ре­ми­сия поч­ти за го­ди­на, а по­ня­ко­га и за по­ве­че.

Що се от­на­ся до то­ва да­ли бол­ни­ят от псо­ри­а­зис прос­то да стои по­ве­че на слън­це, от­го­во­рът е: раз­би­ра се, ако той е засегнат имен­но от та­зи фор­ма на псо­ри­а­зис, при ко­я­то по­ма­га тенът. То­га­ва той тряб­ва ре­дов­но да хо­ди на ку­рорт, да пра­ви слън­че­ви ба­ни, или по­не да пол­з­ва за та­зи цел со­ла­ри­ум. Пре­по­ръч­ва се съ­що фи­зио- и бал­не­о­ле­че­ние: кал, ми­не­рал­ни во­ди и дру­ги.
Са­мо че те­зи про­це­ду­ри се пра­вят, ко­га­то бол­ни­ят е нас­та­нен в ста­ци­о­нар - т.е., ко­га­то ня­ма но­ви об­ра­зу­ва­ния по ко­жа­та.
 
Мо­же ли на­пъл­но да се из­ле­ку­ва псо­ри­а­зи­сът?

На­деж­да има ви­на­ги, но засе­га не мо­же да ста­ва ду­ма за дру­го ос­вен за пос­ти­га­не на кли­нич­на ре­ми­сия. За­да­ча­та е тя да про­дъл­жи мак­си­мал­но дъл­го вре­ме.
 
СЪ­ЩЕС­Т­ВУ­ВАТ ЗИМ­НА И ЛЯТ­НА ФОР­МАНА БО­ЛЕСТ­ТА

Раз­ли­ча­ват се лят­на и зим­на фор­ма на псо­ри­а­зи­са. През зи­ма­та бо­лест­та обик­но­ве­но се ак­ти­ви­зи­ра. През ля­то­то тя про­ти­ча по-ле­ко, не та­ка из­ра­зе­но.
Случ­ва­ло се е, ко­га­то чо­век е на по­чив­ка и се пе­че, за­бе­ляз­ва, че всич­ки об­ри­ви са из­чез­на­ли.