Тро­мбоз­ите при­ч­и­няват ин­фа­ркт

Пре­ди сед­ми­ца ми от­к­ри­ха тром­бо­за. Ни­кой оба­че не ми обяс­ни как­во зна­чи то­ва, ни­то ми ка­за­ха как­во тряб­ва и как­во не тряб­ва да ям. Знам, че вие ще ми по­мог­не­те. Бъ­де­те жи­ви и здра­ви!

Сгъс­те­на­та по ед­на или дру­ги при­чи­на кръв лес­но об­ра­зу­ва съ­си­ре­ци, ко­и­то за­пуш­ват съ­до­ве­те, на­ру­ша­вай­ки нор­мал­но­то дви­же­ние на кръв­та. От­дел­ни учас­тъ­ци от ор­га­ни­те и тъ­ка­ни­те не се под­х­ран­ват дос­та­тъч­но, и то­га­ва се раз­ви­ва из­хе­мич­на бо­лест. Ако кръ­во­нос­ният съд, кой­то хра­ни сър­деч­ния мус­кул, има за­пуш­ва­не - е въз­мо­жен ин­фаркт на ми­о­кар­да. Ако то­ва се слу­чи при съ­да, кой­то под­х­ран­ва мо­зъ­ка, въз­ник­ва ин­султ.
 
На осо­бен риск от раз­ви­ти­е­то на тром­бо­за са под­ло­же­ни въз­рас­т­ни­те хо­ра, ко­и­то стра­дат от ате­рос­к­ле­ро­за. Това е бо­лест­та, ко­я­то ув­реж­да сте­ни­те на съ­до­ве­те. В ув­ре­де­ни­те сте­ни на ар­те­ри­и­те и ве­ни­те въз­ник­ват ате­рос­к­ле­ро­тич­ни об­ра­зу­ва­ния, спо­соб­ни да се раз­рас­т­ват и пос­те­пен­но да стес­ня­ват про­хо­ди­мост­та. Ако до­ри и най-мал­ки­ят съ­си­рек кръв се за­дър­жи по-про­дъл­жи­тел­но вре­ме в то­зи съд - то­ва не­ми­ну­е­мо во­ди до тром­бо­за. То­ест до за­пуш­ва­не на съ­да и на­ру­ша­ва­не на дви­же­ни­е­то на кръв­та.
 
Ате­рос­к­ле­ро­за­та  оказ­ва раз­ру­ши­тел­но  дейс­т­вие вър­ху кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, ко­и­то под­х­ран­ват сър­це­то и глав­ния мо­зък.

При за­пуш­ва­не на ве­на с тромб се раз­ви­ва въз­па­ли­те­лен про­цес на сте­ни­те на съ­да или как­то се из­ра­зя­ват ме­ди­ци­те, въз­ник­ва тром­боф­ле­бит. Най-чес­то то­ва за­бо­ля­ва­не се от­к­ри­ва в съ­до­ве­те на дол­ни­те край­ни­ци.

На­чал­ни­те приз­на­ци на за­бо­ля­ва­не­то са:

-про­дъл­жи­тел­ни сил­ни бол­ки в мус­ку­ли­те на пра­се­ца;
-бол­ки при на­тис­ка­не с пръс­ти;
-ото­ци;
-по­ня­ко­га въз­ник­ват въз­па­ли­тел­ни про­це­си в тъ­ка­ни­те око­ло ве­ни­те.

Об­ра­зу­ва­ни­те във ве­ни­те тром­би след вре­ме мо­гат и да се раз­т­во­рят, но мо­гат и окон­ча­тел­но да за­пу­шат съ­да. То­га­ва се на­ла­га хи­рур­гич­на на­ме­са.
 

---

Никотинът сгъстява кръвта

Тром­бът мо­же да се от­къс­не от сте­на­та на съ­да и с при­то­ка на кръв да по­пад­не в кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве на дру­ги ор­га­ни, ка­то пре­диз­ви­ка за­пуш­ва­не
 
Тром­боф­ле­би­тът мо­же да въз­ник­не и ка­то ус­лож­не­ние след ин­фек­ци­оз­но за­бо­ля­ва­не или в ре­зул­тат на прех­вър­ля­не на въз­па­ли­те­лен про­цес от близ­ка ра­на вър­ху сте­на на ве­на­та. В те­зи слу­чаи съ­щес­т­ве­на ро­ля в раз­ви­ти­е­то на тром­боф­ле­би­та иг­раят ате­рос­к­ле­ро­тич­но­то из­ме­не­ние на сте­ни­те на ве­ни­те, по-бър­зо­то съ­сир­ва­не на кръв­та и за­ба­ве­но­то им дви­же­ние.

Ни­ко­ти­нът съ­що по­ма­га за сгъс­тя­ва­не на кръв­та и за об­ра­зу­ва­не­то на мик­рот­ром­би, ко­и­то за­пуш­ват ка­пи­ля­ри­те. В кръв­та на пу­ша­чи­те се по­ви­ша­ва съ­дър­жа­ни­е­то на бел­тъ­чи­ни. Те учас­т­ват в съ­сир­ва­не­то на кръв­та, ко­е­то мо­же да при­чи­ни тром­бо­за на по-ед­ри­те кръ­во­нос­ни съ­до­ве. Ос­вен то­ва ни­ко­ти­нът по­ви­ша­ва кръв­но­то на­ля­га­не, уве­ли­ча­ва сър­деч­ни­те уда­ри  и кон­цен­т­ра­ци­я­та на ад­ре­на­лин в кръв­та, пре­диз­вик­вай­ки ряз­ко стес­ня­ва­не на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве. И ако по тях те­че по-гъс­та кръв - бе­да­та е не­из­беж­на.
 
Всич­ки рас­те­ния, ко­и­то съ­дър­жат ви­та­мин К, по­ви­ша­ват съ­сир­ва­не­то на кръв­та, ако се упот­ре­бя­ват по-дъл­го вре­ме и в по-го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва. Та­ки­ва са лис­та­та от коп­ри­ва, гра­дин­с­кият спа­нак, цве­то­ве­те на ли­вад­на­та де­те­ли­на, пло­до­ве­те от къ­пи­на и ки­сел трън. Хо­ра­та, ко­и­то упот­ре­бя­ват дъл­го вре­ме пло­до­ве­те на аро­ни­я­та, тряб­ва пос­то­ян­но да си пра­вят ана­лиз на кръв­та. Тряб­ва да бъ­дат вни­ма­тел­ни и лю­би­те­ли­те на ком­по­ти и слад­ка от че­рен ка­сис и чер­ве­на офи­ка - те съ­що по­ви­ша­ват гъс­то­та­та на кръв­та.
 

---

Да по­мис­лим и за сър­це­то
 
За под­дър­жа­не на нор­мал­на­та дей­ност на сър­деч­носъ­до­ва­та сис­те­ма са не­об­хо­ди­ми ми­не­ра­ли, ка­лий и маг­не­зий
 
Те спи­рат об­ра­зу­ва­не­то на ате­рос­к­ле­ро­тич­ни­те пла­ки в съ­до­ве­те и под­дър­жат ос­нов­но-ки­се­ла­та сре­да в кръв­та. Из­точ­ни­ци на ка­лий са тик­вич­ки­те, ди­ни­те, ябъл­ки­те, су­ше­ни­те кай­сии, ста­фи­ди­те. Ор­га­низ­мът се снаб­дя­ва с маг­не­зий от жит­ни­те кул­ту­ри, най-ве­че от пше­нич­ни­те три­ци, от бул­гу­ра, оре­хи­те и ба­де­ми­те.
 
За нор­мал­но­то кръ­во­об­раще­ние по­ма­га  кал­ци­ят. Той е ос­но­вен ком­по­нент при съ­сир­ва­не­то на кръв­та. Кал­ци­ят пос­тъп­ва в ор­га­низ­ма с мля­ко­то и млеч­ни­те про­дук­ти. Има го в го­ля­мо ко­ли­чес­т­во и в маг­да­но­за, зе­ле­ния лук, ко­пъ­ра, су­ше­ни­те гъ­би, дря­на и в су­ше­ни­те сли­ви.