Весела Дойчинова: 4 пъти ме рязаха - туморът е още в мен!

Диагнозата “Тумор на Франц” е поставена на Весела Дойчинова, когато тя е само на 16 г. Това е рядък вид тумор, развиващ се по-често при млади момичета. В България има само четири такива случая, което усложнява диагностицирането и лечението поради слабата запознатост на специалистите. Туморът е с произход от панкреаса и с малък процент злокачественост. Рецидив се появява в изключително редки случаи. Същото важи и за разсейките. За беда обаче при Веси се появяват и двете...

През 2003 г. тя претърпява първата си операция. Част от панкреаса е отстранен заедно с тумора. Появява се диабетът. За съжаление, това не слага край на историята, а начало на един дълъг път, изпълнен с борба, ходене по мъките, болнични престои и лекарски намеси. През 2011 г. се появява рецидив, който налага още една оперативна намеса. Туморът отново е отстранен. В началото на 2014 г. се оказва, че има още един рецидив. Веси претърпява още две неуспешни операции за премахването му. “Поради лекарско невнимание или нехайство туморът достигна огромните 12 см, появиха се и разсейки”, каза Весела.

Това е борбата и начинът на живот на един млад човек в разцвета на силите си, който не спира да вярва в добрия изход и че късметът все някога ще й се усмихне и тази диагноза ще остане в миналото.

“Много е агресивен при мен туморът”, с болка сподели за в. “Доктор” младата жена.

- Весела, никой ли български лекар не може да ти помогне?
- В България няма нужните специалисти, апаратура и опит за извършване на животоспасяващата операция. След дълго търсене открихме болница в Германия, която има капацитета да извърши интервенцията. Болницата се намира в Майнц и е специализирана в борбата с този рядък вид тумор. За да се извърши операцията обаче, са необходими 120 000 лв.

- Как се чувстваш?
- Уморена съм... Панкреасът не произвежда достатъчно ензими и съм на креон, имам и липса на витамини.

- Разбрах, че работиш, за да събереш пари за операцията...
- Точно така, продължавам да работя. Не съм спирала, не желая да легна вкъщи и да чакам края - аз съм борбен човек. Използвам работата си като мотивация за борба с това проклето нещо - тумора!

- Дотук имаш четири операции...
- Да, две са през тази година. Първата операция претърпях, когато бях само на 16 години - изрязаха ми опашката на панкреаса. 9 години след тази интервенция развих диабет, след 2 години претърпях още една операция, рецидивът тогава беше малък. Но тази година, когато ме отвориха, се оказа, че туморът е много голям, въпреки че 6 месеца преди това нямаше нищо от него. 12 см е станал - рядко при този вид карцином има толкова големи образувания.

Свързах се с международна група и разбрах, че само 2 момичета са имали рецидив, без метастази като мен. Повечето метастази ги изчистиха при втората операция. Много е агресивен при мен туморът...

- Четирима българи са с тази тежка диагноза... Познаваш ли ги?
- Не, не ги познавам, онколожката ми каза за тях. Вече има и един заболял мъж - този тумор се среща изключително при момичета.

- Какво те крепи, кое те кара да се бориш с болестта?
- Семейството ми! Омъжих се, не измина и година от сватбата ни, когато съпругът ми започна да ме “влачи” по доктори и болници. Много ми помага, той е опората ми...

- Моля те да не плачеш, ти си силно момиче... С извинение ще попитам, дали съпругът ти знаеше за заболяването ти преди сватбата?
- Знаеше всичко, при втората операция беше до мен, както и когато се установи, че вече имам и диабет. Не се извинявай за въпроса, знам колко много тежко болни са изоставени в най-трудния за тях момент...

- Какви са прогнозите на лекарите от клиниката в Майнц?
- Те имат голям опит и са наблюдавали пациенти като мен. Казаха, че могат да го отстранят завинаги. Докато българските лекари ми отказаха да го изрежат, защото според тях бил прекалено голям. Отказаха се и като видяха метастазите... Изпращат ме на химиотерапия, но тя не действа, даже може да му даде сила да се “храни” от нея и да расте.

Хирурзите искат онколозите да го “смалят”

и те тогава да ме режат... В германската клиника смятат, че трябва по-агресивно да се отнесат към тумора, че няма да има проблем за мен, но ще се отърва от него. Знаеш, че никой не може да гарантира на 100% излекуване, но ми дават 95% надежда. Агресията ще се изрази в отстраняването на целия панкреас, жлъчка - доста неща около него. Но ще го махнат от мен...

- Как контролираш диабета?
- На инсулин съм, още в началото. Спазвам диета, малко храна приемам, не мога да ям мазни неща, карам главно на зеленчуци. Така че диабетът е под контрол.

- Според теб защо българските лекари с лека ръка се отказват да лекуват такива тежки състояния?
- Нямат опит, липсва им най-вероятно и апаратура, страхуват се точно заради това. Пращат те вкъщи да си чакаш края... Не става дума само за мен, и други онкоболни пред очите ми ги изпратиха вкъщи - а там какво ни очаква?! Приятел преди седмица се върна от Германия, жив и здрав е, бяха го изписали от наша болница, за да си почине вкъщи. Намери начин да отиде в чужбина, сега е здрав...

Питала съм се дали не трябва поне 1000 души да се изпоразболеят от този вид тумор, че да придобият опит българските лекари?! Не е хуманно да се откажат от лечението ти, да ти кажат:

ние сме дотук, оправяй се по някакъв начин сама!

Те дори не знаят, че има клиника в чужбина, където успешно се справят с този карцином! Нямат опит, нямат желание, сигурно нямат и стимул - нямам обяснение как на един 27-годишен млад човек можеш да кажеш: Съжалявам, това беше! А при мен си е лекарска грешка да се допусне да се развие до тези наистина огромни за тумора размери.

- Парите за операцията са много, на кого разчиташ, за да ги събереш?
- Има добри хора у нас! Иначе знаеш ли колко много болни щяхме да измрем без тях?! Помагат ми хора, които дори не познавам, пишат ми във Фейсбук на страницата “Да помогнем на Веси, за да има утре”, както и на имейла ми.
Ако знаех какво ще ми се случи, щях да търся помощ в чужбина още преди време. Дано сега не е късно! Много ми се живее, искам и деца да имам...


Весела е един от онези ангели, които все още успяват да съхранят истинското и естественото в себе си. От онези момичета, които се борят, които вярват в любовта. Да помогнем на Веси, за да има утре!

Банка ДСК
IBAN (лева): BG90 STSA 9300 0022 1802 36
IBAN (евро): BG39STSA93000022180378
Весела Руменова Дойчинова - Янчева






Люба МОМЧИЛОВА