Виолета Тодорова: Трансплантираха ми черен дроб преди 3 месеца - вече имам мечти!

Виолета Тодорова е на 35 г. от Стара Загора. Това, което я прави различна от останалите млади жени, е, че през октомври м.г. има късмета да получи така необходимия й черен дроб от донор. Вили е боледувала от хепатит С, лекувала се, когато била на 20 г., но въпреки това години по-късно получила цироза на черния дроб. Единственият й шанс да продължи да живее била трансплантация на черен дроб. Ето че съдбата решила да й даде този шанс, а органът е присаден от екипа на проф. Никола Владов от ВМА. Ето какво сподели специално за MyClinic борбената млада жена.

- Г-це Тодорова, кога беше вашата трансплантация на черен дроб?
- Тя се състоя през октомври м.г., донорът, доколкото знам, е от Бургас - само това ми е информацията за него. Не бих потърсила хората, които са близки на моя донор. Не мисля, че на тях ще им стане по-леко от това, че ще ме познават. 

- Сега как се чувствате?
- Винаги има риск от усложнения, но засега се чувствам добре. Малко след трансплантацията имах някои усложнения, бях се разболяла, имах температура почти около месец, но вече се стабилизирах и съм горе-долу добре. Във ВМА за самата трансплантация бях около 2 седмици. След това се прибрах вкъщи, оказа се, че имам проблем, и ме приеха в другата клиника - на проф. Крум Кацаров и там поседях почти месец. При мен имаше проблем с жлъчните пътища.

- Много време ли чакахте за трансплантацията?
- Не, от април м.г. съм в листата на чакащите. Но доста дълго време продължи периодът, когато стартира кандидатстването ми за този списък. В началото на 2011 г. направих първоначалните изследвания, не ги довърших докрай, защото имаше период около 2 г., в който нямаше донори. Аз нямам роднина, който да ми бъде жив донор, трябваше да чакам трупен, а известно време нямаше такива. Затова довършихме изследванията ми чак в началото на м.г. и тогава официално ме включиха в листата на чакащите. Няколко месеца след това се оказах късметлия да получа нов орган.

Донорите са малко, а заболяването наистина е смъртоносно. Един приятел междувременно си отиде от цироза на черния дроб. С този мой приятел винаги сме си говорили, че той ще бъде преди мен, но стана така, че ме трансплантираха първа, а той почина 2 седмици след това. Според мен много възможно е било и при мен нещата да са се касаели за седмици живот, ако не бях получила нов орган. При това заболяване има няколко основни проблема, единият от тях е свързан с кървене от хранопровода и стомаха. Винаги може да се влоши състоянието ти и кървенето да доведе до фатален край. Със сигурност има и други хора, които не са успели да дочакат трансплантация. 

- Вие как получихте цироза на черния дроб?
- В моя случай цирозата е след хепатит С. Откриха го, когато бях на 20 г., през 2000 г. Лекуваха го, но явно не достатъчно, 8 години по-късно се оказа, че вече имам цироза. Предполагам, че 

съм се заразила от зъболекар 

оказа се, че най-лесният начин за предаване на хепатит С е при разни козметични процедури - татуировки, маникюри и т.н. Затова има много хора, които носят вируса и не знаят за това.

- Вие имахте ли оплаквания, когато откриха хепатита?
- Не, нямах. Когато бях студентка, исках да даря кръв. След няколко дни отидох да видя резултатите от задължителните изследвания, които се правят, и ми казаха, че имам хепатит С. Тогава започна процедурата по лечение, лекарствата се изписват от Здравната каса, терапията има много странични ефекти. Моята грешка е, че тъй като не се чувствах зле, мина лечението и когато си на 20 г. не мислиш много за контролни прегледи. Не ходех на всеки 6 месеца на прегледи, реших, че съм оздравяла и така се получи цирозата. 

Последните 6 г. от живота ми минаха с болестта цироза на черния дроб. 2008 г. имах първите признаци на заболяване - известно време се лекувах в болница “Св. Ив. Рилски” в София. Там не ми казаха, че мога да си направя трансплантация, не ме насочиха към ВМА и към клиниката на проф. Владов. В един момент ми казаха, че няма какво повече да направят за мен, да си пия лекарствата и това е. 

Едва през 2011 г. се свързах с лекарите във ВМА и те задвижиха нещата за трансплантацията. При цирозата основният проблем е, че черният дроб, който по принцип може да се възстановява сам, ако се спре причината за проблема, няма как да бъде стопирана. Алкохолиците, ако спрат пиенето, могат да живеят още, дори да са с цироза, защото тя се стопира като развитие. Но когато става дума за вирус, както при хепатит С, той няма как да бъде изхвърлен от организма, за да се възстанови черният дроб.

- Как се промени животът ви след трансплантацията?
- Промени се с това, че вече мога да имам мечти. Последните 6 г. минаваха в непрекъснато съобразяване с болестта - чувствах се изморена, имах отоци по краката, по корема, трябваше да си почивам повече. Аз ходех на работа и се прибирах вкъщи, не можех да се видя с приятели, да отида някъде, защото 

се чувствах много уморена 

Не знаех дали на следващия ден няма да ми се наложи да постъпя в болница, защото няма да получа кървене от хранопровода.

Когато ми се обадиха, че имам донор и трябва да отида в болницата възможно най-бързо, животът ми се преобърна - мечтите ми се върнаха, вече бях от другата страна.

До последно работех на половин работен ден. Колегите ми се оказаха много търпеливи хора. Имам доста познати с тази болест, които са ги изгонили от работа. Даже и сега работното ми място ме очаква да се върна след 6-месечния болничен. Аз работя като технически сътрудник в една фирма. Хората с хепатит С не могат да предадат заразата на околните от нормален битов контакт, защото основният начин за заразяване е по кръвен път. Дори не и по полов, защото за щастие моят приятел, с когото сме от години заедно, няма хепатит С. Той не се е заразил, болестта се предава най-лесно по кръвен път, при интервенции, когато се нарушава целостта на кожата.

- Какво е мнението ви за донорството в България?
- Нещата в България се случват много бавно, мисля, че хората все още нямат доверие в системата и в специалистите, които правят трансплантации. Радостното е, че през последната година има много донорски ситуации. Аз съм на мнение, че хората в България са наистина добри и могат да даряват, дори, когато им е много трудно и са загубили близък човек. Мисля, че щом това е започнало да се случва, ще продължи тази тенденция. Чувала съм, че в други държави в документите за самоличност има начин да се отбележи дали човекът е съгласен да стане донор. Могат нещата да се решат на държавно ниво. 

- Вие бяхте ли загубили надежда за живота си?
- Не, не бях загубила надежда, смятах, че някой ден ще се случат нещата. Молех се да успея да дочакам спасението. Мислех, че ще трябва да чакам 4-5 г., за да се случи нещо. Но при мен стана така, че състоянието ми се влоши и бях в предните редици в листата за чакащите, така че бързо се намери донор.

Сигурна съм, че оттук-нататък животът ми ще тръгне много по-добре. Когато преживееш подобно нещо, след това живееш много по-смислено, започваш да цениш повече живота и близките си хора.



Маргарита Благоева