Вкусът ни към кафето предава ли се от родителите ни или това е заради нашата среда?
Отговор на този въпрес се опитват да дадат изследователи от Училището по медицина и дентална медицина „Шулих” и Калифорнийския университет в Сан Диего (UCSD), които са използвали генетични данни и собствени данни за консумация на кафе, за да съберат в проучване за асоцииране на генома (GWAS). Тези видове изследвания използват големи обеми генетични данни, за да помогнат на изследователите да идентифицират генетични варианти, гени и биология, свързани с конкретно заболяване или определени здравословни черти.
Изследователите сравняват генетичните характеристики на консумацията на кафе от база данни 23andMe в САЩ с още по-голям набор от записи в Обединеното кралство.
„Използвахме тези данни, за да идентифицираме части в генома, свързани с вероятността дали някой е склонен повече или по-малко да консумира кафе, а след това да идентифицираме гените и биологията, които биха могли да са в основата на приема на кафе“, казва Хейли Торп, водещ изследовател на проучването и постдокторантски изследовател в Western's Schulich Medicine & Dentistry.
Резултатите показват, че конкретните генни варианти, наследени от родителите, влияят върху вероятността колко кафе консумирате. Изследването е публикувано в Neuropsychopharmacology.
Проучването на групата за асоцииране на генома се основава на 130 153 участници в САЩ, като е използвана и базата данни в 23andMe. Получените резултати са сравнени с подобна база данни на UK Biobank от Обединеното кралство, където в проучването са участвали 334 649 души.
Сравнението разкри последователни положителни генетични асоциации между кафето и вредните за здравето резултати, като затлъстяване и употреба на вещества и в двете популации. Но Троп коментира, че това не означава, че някой, който пие кафе, ще използва други вещества или ще развие затлъстяване, по-скоро че генетичното предразположение към приема на кафе е свързано по някакъв начин с тези черти.
Констатациите стават по-сложни, когато се разглеждат психиатричните състояния. „Погледнете например генетиката на тревожността или биполярното разстройство, и депресията: в набора от данни на 23andMe те са склонни да бъдат положително генетично свързани с генетиката на приема на кафе. Но след това в Биобанката на Обединеното кралство (UK Biobank) виждаме обратния модел, където те са отрицателно генетично свързани. Това не го очаквахме“, коментира Торп.
Изследователите отбелязват други различия между популациите. „Открихме положителни асоциации между генетиката на приема на кафе, измерена в 23andMe, с психиатрични разстройства, но тези асоциации са склонни да бъдат отрицателни, когато се изследват в UK Biobank“, казва Торп.
Според изследователите, тези различия може да се дължат на много причини, като например компромис между приема на чай и кафе, който се различава между хората в САЩ и Обединеното кралство.
