Те нямат никаква хранителна ценност и доказано повишават “лошия” холестерол в организма. Което от своя страна провокира атеросклероза и образуване на склеротични плаки по стените на кръвоносните съдове. Освен това влияят негативно на психиката и провокират някои видове онкологични заболявания. СЗО препоръчва максимално да ограничим съдържанието на трансмазнини в менюто си, а още по-добре - изцяло да ги изхвърлим. Научни изследвания, проведени в САЩ, показват следното: ако въобще се откажем от трансмазнините, смъртността от инфаркти и инсулти ще се понижи с 6%. Дори съветват да бъдат законодателно забранени за използване в хранителната промишленост. Защото това ще спаси хиляди човешки живота само за година.
Трансмазнините са получени случайно, когато през 1897 г. френският химик Пол Сабатие измислил метода на частичната хидрогенизация. Чрез течно растително масло под високо налягане се пропуска водород и течността се превръща в твърда мазнина, която по консистенция прилича на краве масло. Такава мазнина идеално подхожда за производство на много сладкарски и тестени изделия. И чак в средата на 90-те години учените стигнали до извода, че образуващите се при частична хидрогенизация странични съединения - трансмазнини, са много вредни за организма. И много страни започнаха да прилагат ограничителни мерки. Още през 2007 г. в щата Ню Йорк била въведена законодателна забрана за използването на трансмазнини. А последващо изследване показало, че смъртността от инфаркти и инсулти се понижила с 6,2%. Изхождайки от това, към 2018 г. Контролът по санитарен надзор за качеството на хранителни продукти и медикаменти в САЩ планира да ограничи използването на трансмазнини във всички американски щати. През 2003 г. и в Дания приемат законопроект, според който съдържанието на трансмазнини в хранителните продукти да не превишава 2%. Аналогични правила действат и в Швейцария и Канада.
Първоначално трансмазнините се позиционирали като здравословна алтернатива на животинската мазнина, обаче в резултат на по-нататъшни изследвания кравето масло било “оправдано”, докато вредата от тях вече била очевидна. През деветдесетте години на миналия век медици събрали достатъчно данни, за да твърдят със сигурност следното: употребата на трансмазнини увеличава риска от сърдечносъдови заболявания и нарушава обмяната на веществата, като по този начин провокира затлъстяване и захарен диабет втори тип. Между другото, трансмазнини от естествен произход има в говеждото месо и млечните продукти, те съставляват около 8% от общото количество мазнини в продукта. Затова е по-безопасно и полезно да употребявате не мазно месо и млечни продукти с понижена масленост.
Внимание! В етикетите на продуктите трансмазнините често се маскират под други наименования, предупреждават специалистите. Обръщайте внимание на следните словосъчетания: “частично хидрогенизирани мазнини”, “втвърдени мазнини”, “модифицирани мазнини” - тези надписи показват, че става дума именно за трансмазнини.
Най-много трансмазнини се съдържат в следните продукти на българския пазар:
► всички готови баници и закуски, особено в бутер тестото;
► солети, чипс, царевични пръчици - също са богати на трансмазнини, те се приготвят с много промишлен маргарин и не бива да се дават на малки деца;
► евтините шоколади - бъдете сигурни, че те се приготвят с трансмазнини, затова четете внимателно съдържанието на опаковката. Ако на него пише само краве масло, е добре;
► растителната мазнина - единственият растителен елемент в нея е хидрогенизирана мазнина и е вредна;
► пуканки на микровълнова печка - бомба от трансмазнини, ако си ги приготвите по “бабиния” начин, няма проблем;
► зърнени закуски от типа на корнфлейкс и разновидностите му, които са любими на децата, също съдържат трансмазнини;
► маргаринът - царят на хидрогенизираните мазнини, въпреки че в последно време производителите се стреснаха и започнаха да произвеждат маргарина с естествени съставки или поне така пише на опаковките;
► промишлено-произведените полуфабрикати, получени чрез пържене във фритюрник.
Как да си приготвяте храната у дома?
Когато пържите продуктите с растително масло, то също образува трансмазнини, но в незначителни количества, обясняват специалистите. Оказва се, че всичко зависи от температурата и времето на пържене и задушаване: колкото по-дълго време готвите, толкова повече трансмазнини се образуват. Но все пак е далеч по-малко, отколкото в промишлено произведените хранителни продукти. Имайте предвид, че има масла, устойчиви при нагряване, т.е. не се получават трансмазнини при употребата им. И на първо място това са кокосовото и кравето масло. Затова използвайте тях, ако сте решили да готвите на висока температура и за по-дълго време - повече от 15-20 минути.
Яна БОЯДЖИЕВА
