Неотдавнашно проучване, публикувано в списание „Neurology“ от Американската академия по неврология, разкрива потенциална връзка между ранните симптоми, като депресия, запек, инфекции на пикочните пътища (ИПП), сексуални проблеми и по-късната диагноза множествена склероза (МС). Това изследване може да изиграе решаваща роля за ранното откриване и лечение на МС.
Разпознаване на ранните признаци на МС
В проучването са сравнени медицинските досиета на 20 174 новодиагностицирани пациенти с МС с контролна група от 54 790 души, без МС, подбрани по възраст и пол. Разгледани са и досиета на пациенти с автоимунни заболявания, като болестта на Крон и лупус. Резултатите показват, че до пет години, преди да бъдат диагностицирани с МС, пациентите са били: 22% по-вероятно да страдат от депресия, 50% по-вероятно да страдат от запек, 38% по-вероятно да имат инфекции на пикочните пътища, 47% по-вероятно да имат сексуална дисфункция, 21% по-вероятно е да имат проблеми с пикочния мехур, като цистит. Интересно е, че тези състояния са по-разпространени и при хора с болестта на Крон и лупус.
Последици за скрининга и лечението на МС
Проучването подчертава значението на ранното разпознаване на симптомите. Идентифицирането на тези симптоми при високорискови пациенти или такива, които показват предварителни признаци на МС, при сканиране на мозъка, но нямат ясни симптоми, може да доведе до по-ранно и по-ефективно лечение.
Древна ДНК разкрива причината за множествена склероза
Д-р Рут Ан Мари и д-р Рафаеле Паладино, които не са участвали в проучването, подчертават в редакционна статия потенциалните ползи от разпознаването на продромалната фаза на заболявания, като МС. Ранното разпознаване може да помогне за точното определяне на етиологичните фактори и да предложи възможности за намеса, за да се забави или предотврати появата на по-тежки симптоми.
Реакции на експерти и ограничения на изследването
Въпреки тези данни, експертите призовават към предпазливост. Д-р Барбара Гисер и д-р Майкъл Сай, които не са участвали в изследването, подчертават, че макар проучването да допринася за разбирането на фазата преди МС, наблюдаваните симптоми са често срещани сред хората и не са специфични за МС. Изследването не установява окончателен модел на симптомите за диагностициране на МС, нито ги потвърждава като ранни индикатори за МС.
Ограниченията на проучването включват липса на данни за образованието, етническата принадлежност и социално-икономическите фактори, които биха могли да повлияят на диагнозата. Освен това проучването включва предимно пациенти, прегледани от лекари от първичната медицинска помощ, което може да изкриви възрастта при поставянето на диагнозата.
В обобщение, въпреки че проучването хвърля светлина върху потенциалните ранни признаци на МС, са необходими допълнителни изследвания, за да се разбере ролята им за диагностицирането и прогресирането на МС.
