В далечното еволюционно минало на човека стресът от срещата с гладен хищник или оцеляването сред тежки метеорологични условия е бил условие за оцеляването ни. В съвременния свят обаче незабавните психологически и физиологични ефекти от стреса в ситуации като изпит, интервю за работа или първа среща, са контрапродуктивни.
Хроничният стрес може да предизвика влошаване на физическото и на психическото здраве. За щастие, за разлика от други животни, хората могат да развият когнитивни стратегии за намаляване на субективното преживяване на стреса, пише сайтът medicalnewstoday.com.
Ново проучване
Успешните стратегии за справяне със стреса, които психолозите са открили, включват изразяване на усещанията при стрес устно или в писмена форма, пренаписване на стресовата ситуация, за да се стигне до по-положителна интерпретация и позитивен начин на действие.
Чрез изучаване на животни биолозите са научили много за това как централната нервна система регулира физиологичните ефекти на стреса. Но проучването на това как мозъкът управлява субективния опит от стресови събития се оказава голямо предизвикателство.
“Не можем да попитаме плъхове как се чувстват”, казва Елизабет Голдфарб, асоцииран изследовател на научните изследвания в Центъра за стрес на Йейл, част от Йейлската школа по медицина в Ню Хейвън.
За да научат повече за невронните корелати на чувството за стрес, Голдфарб и нейните колеги използвали функционален магнитен резонанс за сканиране на мозъците на 60 доброволци, докато разглеждали набор от провокиращи стрес, неутрални и релаксиращи снимки.
Когато мозъкът работи малко - тялото старее
Изследователите показали на участниците измъчване на куче, осакатени лица и мръсни тоалетни. За разлика от тях неутралните или релаксиращи изображения включвали хора, които четат в парка и сцени от природата. След като разгледали всеки набор от снимки, изследователите поискали от участниците да натиснат бутони, за да оценят как се чувстват по скала от 1 до 9. Доброволците оценили също така колко спокойни са се чувствали, докато гледали снимките.
Паметта помага за регулиране на емоциите
Учените искали да установят как се е променило свързването на хипокампуса в мозъка, според това как са се чувствали участниците в проучването. Хипокампусът е структура с форма на морско конче, намираща се във всяко полукълбо на мозъка. Той играе решаваща роля за емоциите и паметта.
Изследователите открили две отделни мрежи от мозъчни отдели в хипокампуса, които ставали повече или по-малко свързани според нивата на стрес на участниците. Когато те се чувствали стресирани, свързаността се засилвала в мрежата, включваща и хипоталамуса (структура в основата на мозъка).
Това водело до освобождаване на няколко хормона, включително хормонът на стреса - кортизол. Когато участниците били по-спокойни, свързаността между хипокампуса и мрежата намалявала, включително дорзолатералната префронтална кора (DLPFC) вблизост до предната част на всяко полукълбо.
DLPFC има връзка с когнитивните или “изпълнителни” функции, включително със вземането на решения и стратегии за справяне, които хората използват за регулирането на емоциите. Предишни изследвания показват, че тази част на фронталната кора играе роля и при двете състояния.
При някои от участниците връзките между хипокампуса и DLPFC се засилвали при вида на стресови изображения. Това изглежда намалява при последващ стрес. Изследователите предполагат, че тези участници имат спомени, които им помагат да намалят своята реакция при стреса.
