Минчев е роден на 16 септември 1971 г. Като състезател е играл в “Левски”, “Славия”, “Плама” (Плевен) и ЦСКА. В националния отбор е от 1996 до 2002 г. Избиран е за най-добър баскетболист на България за 2000 г., шампион е с “Левски” през 2001 г.
Като треньор е бил начело на “Левски”, “Лукойл Академик”, “Черно море”, а от два сезона води “Берое”, с който спечели бронзовите медали в турнира за Купата на България. Ръководил е националните младежки отбори за 18- и 20-годишни.
45-годишният баскетболен треньор е женен за волейболната треньорка Юлия Иванова, с която имат дъщеря Десислава и син Михаил. За това как живее и как се грижи за здравето си Любомир Минчев разказва в интервю.
- Г-н Минчев, имахте ли травми през баскетболната ви кариера?- О, имах толкова много травми! Шест пъти съм опериран. Две от операциите не са от травми - херния и остър апендицит. На 21-ия ден след операцията от апендицит играх мач. Бързах да се върна на игрището. Не съм си щадил здравето.
Другите травми са на колената. Скъсах връзки на дясното коляно точно един месец преди да навърша 30 години. Имам три операции и на лявото коляно. Имах изхабяване на хрущяла, освен това скъсах менискус и в продължение на месец тренирах и играх така.
- Не болеше ли?
- Впоследствие започна да ме боли, защото се образува дупка в хрущяла. Оперираха ме, загладиха хрущяла. Обаче аз бързах да се върна в игра, да участвам в плейофите, и този хрущял започна да се рони. Направих втора операция след края на сезона. Започнах да тренирам за следващия сезон и пак ме болеше. Отчупи се много голямо парче хрущял и вече се стигна до кокал. Пак ме оперираха. Това е единствената операция, която съм гледал след това на запис. Като видях как хрущяла се беше отчупил от костта и висеше, разбрах, че вече няма как да играя баскетбол.
- Кой ви оперира и по каква методика?
- Оперираха ме ендоскопски. Една от операциите беше на скъсана връзка на дясното коляно в Германия при д-р Иван Василев, защото Тити Папазов го уреди. Сега това коляно ми е по-здравото. Нямам никакъв проблем с него. Другите операции бяха на лявото коляно за менискуса и за хрущяла. Направиха ми ги в травматологията в “Дианабат”. Накрая
искаха да ми се присажда хрущял,
но вече бях на години и се отказах. Не ме е страх да ме режат, но не е приятно.
- Сега как се чувствате, здрав ли сте?
- Здрав съм или поне се чувствам добре.
- Много баскетболисти напълняват след като приключат със спорта. Вие изглеждате в идеално съотношение тегло - ръст.
- И аз напълнях след като спрях да играя. В сравнение с теглото, което имах като баскетболист, качих поне 10-15 кг. Взех мерки обаче. На два пъти се подлагах на Вега-тест, който показва кои храни организмът ми усвоява добре и кои не. Първия път работех във Варна и свалих 12 кг за два месеца, като спазвах да ям само храните, които са ми полезни и от които не пълнея. Освен това започнах да се храня разделно. Това ми помогна да сваля доста килограми, без да си променям начина на живот. И досега се старая да се храня разделно - да не смесвам протеини и въглехидрати, например да не ям на едно ядене пържола с картофи. Стремя се също да ям само храните, които се усвояват добре от организма ми. За пример - не трябва да приемам картофи и ориз. Избягвам също твърдия алкохол.
- Понеже работата на треньор ви отвежда в други градове, далече от семейството, кой ви готви?
- Щом се старая да се храня по-здравословно, мога и сам да си приготвям храната. Не е проблем да си изпека месо и да си направя салата. Разбира се, не съм някакъв изкусен готвач. Нямам такива умения. В Стара Загора, където работя в момента, има хубави плодове и зеленчуци. Плюс това баща ми е от едно старозагорско село, чичо ми има там градина и доста продукти мога да си взимам от него.
- На коя медицина имате по-голямо доверие - на официалната или на алтернативната?
- Може би все повече и повече ставам привърженик на алтернативната медицина, която използва чисто природни средства. Смятам, че официалната медицина стана прекалено комерсиална. Правят доста ненужни процедури в името на това да се печелят пари. Макар че съм наясно, че скъсана връзка или менискус на коляното не може да се оправи с природни продукти.
Но защо да не ги прилагам за засилване на имунната система.
Открих една рецепта с чесън, мед и орехи
Преди две години си я направих и по-рядко боледувах. Сега редовно ям чесън на вечеря, което също помага на имунната система. Лук и чесън са естествените антибиотици. Мултивитамини на хапчета не приемам, защото мисля, че ги има достатъчно в храната ми. В момента не спортувам, не изразходвам микроелементи и не ми трябва нещо допълнително, за да се поддържам здрав. Но играчите ми в “Берое” взимат хранителни добавки, защото при този сгъстен цикъл от мачове и тренировки те изразходват повече полезни вещества и трябва да си ги набавят допълнително.
От алтернативните терапии съм ползвал услугите на чакръкчии. За проблеми с кръста ходих и на иглотерапия веднъж, но това беше много отдавна. Да чукна на дърво, от една-две години нямам такъв проблем.
- На какво отдавате проблемите с прешлените?
- На баскетбола. По някакъв повод ми бяха снимали прешлените и казаха, че са като на 70-годишен старец. А тогава още нямах 30 години. Спортът неминуемо натоварва и износва всички стави. Откакто съм спрял да тренирам, нямам проблеми, освен по-миналото лято, когато ми помагаше чакръкчия в Стара Загора.
- Ясно е, че професионалният спорт изхабява. Но и хора, които никога не са спортували, които са обездвижени, в момента са развалини. Трябва ли да насърчаваме децата да се занимават с някакъв спорт?
- Лично аз като треньор съжалявам, че все повече и повече родители не насърчават децата си да търсят професионална спортна кариера, а ги насочват към тренировки само и само да не си седят вкъщи пред компютъра или да не си търсят белята по улиците. Иначе смятам, че за всяко дете на всяка възраст е здравословно да се движи повече, да си изразходва енергията, да спортува дори само за удоволствие, за да придобие двигателна култура и да има здраво тяло. Самите деца се чувстват по-добре и имат по-голямо самочувствие, когато тренират нещо. Компютърните игри, таблетите и смартфоните отнемат от времето и от концентрацията на децата. По мое време, когато свършехме с домашните и уроците, отивахме в училищния двор и играехме футбол или баскетбол. Сега това го няма.
Мара КАЛЧЕВА
