Медиите могат да бъдат начин хората да получат ценна информация, да са ефективна платформа за бързо предаване на данни по време на национална или световна криза. Този глобален обхват направи социалните медии критична комуникационна платформа по време на пандемията с COVID-19, пише на сайта medicalnewstoday.com.
Но дали използването на социалните медии по време на пандемията се е отразило негативно на психичното здраве и благосъстояние на хората? Или има обратен ефект?
Според Световната здравна организация (СЗО) около 20% от децата и юношите по света живеят с психично заболяване. Освен това, самоубийството е втората водеща причина за смърт при 15–29-годишните. По време на пандемията с COVID-19 доклад, публикуван от Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), установил, че от анкетираните възрастни в САЩ 31% съобщават за симптоми на тревожност или депресия, 13%, че са започнали или са увеличили употребата на наркотични и упойващи вещества, 26% съобщават, че изпитват симптоми, свързани със стреса, 11% споделят за мисли за самоубийство.
По-нататъшно изследване предполага, че свързаните с пандемията проблеми с психичното здраве са повлияли по различен начин на хората, като някои етнически групи са непропорционално засегнати от пандемичния стрес. По-специално възрастните испанци съобщават, че са изпитвали най-високо ниво на психосоциален стрес във връзка с недостиг на храна и несигурни жилища в началото на пандемията.
Доклад от изследване, публикувано в Frontiers in Psychology, предполага, че има връзка между пандемичните заплахи и широкото безпокойство сред обществеността. Учените обясняват, че безпокойство относно личната безопасност и здраве по време на широко разпространено огнище от болести може да помогне за насърчаване на здравословното поведение, включително измиване на ръцете и социално дистанциране. При някои хора обаче, тревожността може да стане непреодолима и да причини вреда.
Според проучване на Pew Research Center, проведено между 31 август и 7 септември 2020 г., около 53% от възрастните в САЩ получават своите новини от социалните медии. Изследванията показват, че медиите могат да помогнат за ефективно предаване на здравна информация по време на криза в общественото здраве. Информацията, споделена на тези платформи обаче, понякога може да бъде неточна или подвеждаща.
Например, изследване, публикувано в Journal of Medical Internet Research, разглежда публикациите в социалните медии преди март 2019 г. и установило, че социалната платформа Туитър съдържа най-много дезинформация за здравето, най-вече относно цигарите и лекарствата. Тази дезинформация за здравето може да доведе до увеличаване на страха, безпокойството и нездравословен избор.
Според проучване, опитите за намаляване на разпространението на дезинформация чрез проверка на фактите и маркиране на публикации с неточности могат да помогнат за намаляване на влиянието на невярната информация върху някои хора. Все още се води дебат относно това дали регулирането на съдържанието на социалните медии може да увеличи доверието, или да насърчи повече публикации, отразяващи неточна информация.
Тъй като пандемията от COVID-19 се появи наскоро, учените едва започват да разбират ролята на социалните медии за психичното здраве на потребителите. Например, използвайки въпросници, изследователи в Китай интервюирали 512 студенти от 24 март до 1 април 2020 г., за да определят дали социалните медии увреждат психичното им здраве. Резултатите показали връзка между по-голямото използване на социалните медии и повишения риск от депресия.
Освен това, авторите предполагат, че излагането на негативни доклади и публикации може да допринесе за риска от депресия при някои хора. Също така според проучване, публикувано в списание „Глобализация и здраве“, има все повече доказателства, че безкрайните новинарски емисии, отчитащи процента на заразяване с SARS-CoV-2 и смъртността от COVID-19, могат да повлияят на психичното здраве на някои хора.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
