При хората с нормална бъбречна функция излагането на по-високи концентрации на компоненти на замърсения въздух е свързано с по-висок риск от по-късно развитие на хронично бъбречно заболяване.
В сравнение с хората с висок генетичен риск от развитие на бъбречно заболяване, тези с голяма експозиция на замърсен въздух и нисък генетичен риск са изправени пред по-честа вероятност от развитие на хронично бъбречно заболяване.
Резултатите от проучването са представени на среща на Американското дружество по нефрология (ASN) във Флорида - Kidney Week-2022 в началото на ноември. „Дългосрочното излагане на замърсен въздух може да увеличи риска от хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), особено при тези с нисък генетичен риск“, пишат авторите.
Д-р Десислав Врачански: Белодробният емфизем се причинява от замърсения въздух
Изследователите анализирали данни на 350 994 души без ХБЗ. Данните са от UK Biobank. Учените установили, че излагането на по-високи концентрации на компоненти на замърсяването на въздуха е свързано с по-голям риск от развитието на ХБЗ.
По-рано тази година изследователи от Кралския колеж в Лондон установиха, че намаляването на концентрацията на фини прахови частици в околната среда (PM2.5) води до значително подобрение на резултатите от лабораторните тестове, използвани за оценка на бъбречната функция на пациента.
„Дългосрочната експозиция на PM2.5 е свързана с намалена бъбречна функция. Все пак остава неизвестно дали връзката е причинно-следствена“, казва съавторът Ичун Хан, научен сътрудник в Училището по обществено здраве, Imperial College London. Екипът идентифицира силна връзка между намалените PM2.5 и подобрената бъбречна функция.
Мария ИВАНОВА
