Учени изследвали невронните механизми, които стоят в основата на когнитивния упадък при лабораторни плъхове. Изследванията им показали, че респективно някои хора в напреднала възраст може да са устойчиви на когнитивен упадък, въпреки че изпитват свързаните с възрастта ефекти на невронно ниво.
Изследователите стигнали до заключението, че по-нататъшните проучвания на тези компенсаторни механизми биха могли да помогнат за разработването на методи за лечение на свързания с възрастта когнитивен упадък, пише в своя статия сайтът medicalnewstoday.com.
Изследванията показали, че хипокампусът, област в мозъка, която отговаря за паметта, извършва два допълващи се процеса: разделяне и завършване на моделите. Завършването на модела може да се опише като способността да си спомняме посещението на дадено място, когато се върнем там месец по-късно, дори ако някои детайли са се променили.
От друга страна, разделянето на моделите означава да помним кои разговори са се случили по време на всяко посещение и да не ги бъркаме един с друг. С напредването на възрастта при хората способността за разделяне на моделите намалява.
Симптомът, който се появява 10-години по-рано от деменцията
Проучванията показали, че това може да е свързано със свръхактивната мрежа CA3 в хипокампуса. Лекарства, които намаляват тази хиперактивност, повишили ефективността на паметта при застаряващи лабораторни плъхове, показали опитите.
Прякото изследване на ефекта на мрежата CA3 върху паметта може да помогне на изследователите да разработят лечения за подобряване на свързаните с възрастта проблеми с паметта.
Съвсем наскоро изследователите проучили как тази CA3 мрежа влияе върху способностите за запаметяване на млади и застаряващи лабораторни животни. Изследователите установили при опитни мишки, че някои застаряващи представители могат да се справят със задачите за паметта подобно на млади плъхове, въпреки че мозъкът им показвал дефицит в разделянето на моделите. Изследването е публикувано в Current Biology.
Изследователите отбелязали, че при неврологични състояния като алцхаймер и паркинсон има малък поведенчески дефицит, докато не се премине определен праг. Според тях това би могло да обясни защо някои по-възрастни лабораторни плъхове се представят подобно на по-младите.
Запитана за превенцията на свързаното с възрастта влошаване на паметта, един от водещите автори в проучването - д-р Бийбър, казва: „Приемането на нови знания през целия живот, които са достатъчно интензивни, за да променят мозъка ви, например изучаване на нов език, спорт, музикален инструмент и т.н., е най-доброто, което можете да направите за този важен орган в зряла възраст“.
