Заболяването е бавно протичащо, но опустошително заболяване, като една от най-разпознаваемите му характеристики е наличието на заплетени протеини в мозъка. Тези неврофибриларни плетеници, наречени тау, са тясно свързани с развитието на болестта.
Сега учените са разработили потенциален начин за откриване на болестта още преди тези вредни струпвания да се видят при компютърна томография на мозъка. Надеждата е, че по-ранното диагностициране ще доведе до по-навременни интервенции, а това ще направи съществуващите лечения по-ефективни за забавяне на когнитивния спад.
Болестта на Алцхаймер се лекува много трудно, отчасти защото до момента, в който тау-натрупванията се появят при изобразяване на мозъка, болестта вече е нанесла значителни щети. Лекарствата, които биха могли да помогнат по-рано, вече стават неефективни. Ново проучване, публикувано в месечното медицинско списание „Nature Medicine“, може да предложи пробив в положителна посока. Изследователите са идентифицирали потенциален биомаркер - измерим биологичен признак, който може да позволи на лекарите да открият ранните признаци на болестта много преди появата на забележими симптоми.
„Откриването на заболяването преди необратимата невродегенерация би могло да подобри ефикасността на наличните лечения“, казва д-р Дженифър Брамен, старши научен сътрудник в Тихоокеанския институт по неврология. Въпреки че не е участвала в проучването, тя е съгласна, че ранното откриване на болестта може да промени правилата на играта.
Два основни протеина се свързват със заболяването. Първият е амилоид-бета, които се слепват и образуват плаки, нарушаващи нормалната мозъчна функция. Вторият е тау, което нормално подпомага структурата на мозъчните клетки, но при болестта на Алцхаймер образуват неврофибриларни заплитания и се променят необичайно
Въпреки че амилоид-бета е основен фокус в усилията за ранно откриване, оказва се, че само наличието на амилоидни отлагания в мозъка не означава непременно, че някой ще развие симптоматиката. Напротив, натрупването на тау-плетеници е по-пряко свързано с развитието на болестта.
„Когато тау-заплитанията се появят при сканиране на мозъка, може да е твърде късно да се „потуши пожарът“ и когнитивното здраве бързо да се влоши.“ - обяснява авторът на изследването д-р Томас Карикари. Това е причината изследователите да насочат вниманието си към откриването на свързаните с тау-промените маркери много по-рано.
Така стигат до предшествениците на тау-плетеницата - малки протеинови образувания, известни като олигомери и протомери. Това са ранни версии на тау-куповете и изглежда са по-токсични за мозъчните клетки от напълно оформените заплитания. В рамките на многоетапно проучване учените са измервали тези ранни форми на тау в мозъчни проби от хора, починали от болестта.
Идентифицирали са ключови точки в трансформацията на тау, където протеините започват да образуват токсични заплитания. Открили са две специфични места за фосфорилиране, които изглежда предсказват бъдещото образуване на заплитанията.
Тези открития биха могли да проправят пътя към тест, който да идентифицира алцхаймер десетилетие преди тау-заплитанията да станат видими при сканиране на мозъка. Д-р Крис Веркаммен, лекар и медицински директор в
Компанията за грижа при хора с деменция („Remo Health“), смята, че ранната диагностика е основно предимство. „Тя позволява на лекарите да започнат по-рано лечението и да променят начина на живот на пациента, което може да помогне за забавяне на развитието на болестта, въпреки че в момента не можем да я излекуваме“, казва той. Освен медицинските ползи, ранното откриване дава на хората и семействата им време да се подготвят,
да вземат важни житейски решения и дори да проучат клиничните изпитвания, които могат да дадат надежда за бъдещи лечения. Има обаче и предизвикателства. „Макар че това проучване предлага някои интересни резултати, важно е да се помни, че тестовете се основават на мозъчна тъкан от хора, диагностицирани със заболяването след смъртта им“, отбелязва Веркаммен. Това означава, че този метод при живи пациенти все още не може да бъде приложен.
Първата пациентка с диагноза Алцхаймер - Огюст Детер
Как е открита болестта на забравянето
Алцхаймер е едно от най-известните невродегенеративни заболявания. Преди малко повече от век обаче то все още e непознато. Името му идва от немския невролог Алоис Алцхаймер, пръв описал промените в мозъка на своя починала пациентка - 51-годишната Огюст Детер. Той я лекува в Общинското убежище за луди и епилептици във Франкфурт, Германия, през 1906 г.
Тя не помни и малкото си име, подозрителна е, агресивна, хленчеща. Поведението й го тревожи толкова много, че след смъртта й изпраща досиетата и тъканните проби в Мюнхен в Кралската психиатрична клиника. По това време е позната „сенилността“ при по-възрастните. Но тя умира на 56 години и Алцхаймер подозира биологични причини за умствения й упадък.
По време на аутопсията установява свиване на мозъчната й кора и протеинови отлагания в нервните клетки и между тях. Резултатите представя на 37-ата среща на югозападните германски психиатри, а откритията му изобщо не предизвикват интерес. По това време се приема, че „старческата глупост“ няма биологични причини, а се дължи на неморален живот.
Медицинската история на Детер е включена в учебник през 1910 г. като болестта на Алцхаймер, но случаят е забравен за половин век. Едва в 60-те години на 20-и век изследванията му получават повече внимание и все още са в основата на текущите изследвания. Днес хиляди учени по света работят върху тази сложна и нелечима болест, свързана с деменция, което идва от латински и означава без ум.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
