Защо многото власт води до сериозни разстройства на психиката и що е то хибрис-синдром? Това обяснва белоруският д-р Андрей Беловешкин, к.м.н., който води семинари и майсторски класове, посветени на здравословния начин на живот.
Какво е общото между властта и черепно-мозъчната травма? Още от древни времена хората са забелязали, че злоупотребата с власт води до сериозни разстройста на психиката. Древните гърци са го наричали “хюбрист” - горделивост, която възмущавала боговете, затова водела до загуба на късмет и божествено възмездие. Горделивостта е в списъка и на основните смъртни грехове.
Днес невролозите и психолозите използват термина хибрис-синдром като израз на типични личностни деформации, възникващи при продължително упражняване на власт. Като цяло, този синдром включва: нарцисизъм, прекалено внимание към собствената личност, самовъзвеличаване. Такъв човек отъждествява себе си с държавата, а своите интереси с тези на обществото. Има усещане за божествено всемогъщество и неподвластност на съда, както и нежелание да се вслушва в съвети. Всичко това води до загуба на чувството за реалност и до некомпетентност.
Д-р Андрей Беловешкин
Какви изменения настъпват в мозъка?
Изследвания показват, че той престава да “отразява” и приема другите хора, затова се ръководи от стереотипи и лични убеждения, без да оценява реалната ситуация. Социалният психолог и професор в университета “Бъркли” Дачър Келтнер сравнява хибрис-синдрома с последствията от мозъчна травма: повишаване склонността към риск, импулсивността, загубата на умение да приемаш чуждо мнение, поява на илюзии: на такъв човек му се струва, че го слушат внимателно и са благоразположени към него, че го аплодират по-силно. Струва му се дори, че е по-висок на ръст. Променя се възприятието му за риск, което води до по-рисково поведение и загуба на възможност да оценява дългосрочните последствия от своите действия. Властта води дотам, че наказваш сурово другите, но самият ти си готов да нарушаваш много по-често законите от обикновените хора.
Веднага щом се добере до властта, човек губи някои способности, които всъщност са му помогнали да се добере до нея. Емпатите стават безчувствени и презиращи, професионалистите - некомпетентни, честните хора - лъжци. Както отдавна е забелязано “властта развращава”. Колкото по-силно е абсолютизирана властта и колкото по-дълго човек е на власт, толкова по-сериозни са нарушенията във възприятията и поведението.
Ненапразно, консулите в Древен Рим са били избирани за една година, а в провинциите за 3 или 6 месеца. Такава ротация позволявала практически всеки пълноправен представител на обществото за известно време да заема един от ръководните постове. Това се доказва и от съвременните изследвания, според които хибрис-синдром не се развива, ако човек пребивава във властта една година.
