Ако някога сте се чудили защо при хората, когато заспиват, внезапно им потрепват ръцете и краката психологът Том Стафорд има отговор. Той изнася лекции в Катедрата по психология на университета в Шефилд (Англия). Съавтор е на бестселъра “MindHacks” и има блог със същото име.
Том Стафорд: никой не знае какво причинява хипнагогични конвулсии
Когато тялото ни се потапя в обятията на съня, мозъкът излъчва внезапни импулси, които карат ръцете и краката ни да потрепват. Това плаши някои, а други – обърква. Тези сънни потрепвания са хипнагогични конвулсии. Никой не знае точно какво ги причинява.
„За мен те представляват страничните ефекти на невидимата битка за власт над механизмите на контрол в мозъка. Тази битка се води всяка вечер на линията, разделяща будността от съня.
Обикновено сме парализирани, когато спим. Дори по време на най-ярките ни сънища мускулите ни остават отпуснати и неподвижни, почти не издавайки вътрешното ни напрежение. Събитията от външния свят в повечето случаи се пренебрегват. Не че съветвам някой да направи това, но, както показват експериментите, дори ако спите с отворени очи и някой насочи към вас ярък лъч светлина, малко вероятно е това да повлияе на сънищата ви.
Вратата, която отделя спящия от външния свят, обаче не е затворена плътно. Спящият мозък излъчва импулси за два вида движения. Имаме да ви разкажем интересни неща за всяко едно от тях“, пише психологът.
Единоборство в дълбините на мозъка
Най-типичните движения, които правим насън, са бързи потрепвания с очите. Когато сънуваме, очите ни се движат в съответствие с това, което ни се присънва. Ако например, гледаме тенис мач насън, очите ни се движат, следейки топката в полет. Тези движения, които възникват в света на сънищата, се изплъзват от контрола на сънната парализа и принадлежат към света на бодърстването. Ако видите, че очите на спящия човек правят движения, това е най-сигурният знак, че той сънува.
От колко сън се нуждае човек според възрастта си?
Хипнагогичните конвулсии са различен вид явление. Най-често се срещат при деца, чиито сънища са доста прости и не са отражение на случващото се в действителността. Ако сънувате, че карате колело, не правите кръгови движения с краката си.
Хипнагогичните конвулсии изглежда са знак, че двигателната част на нервната система запазва известен контрол над тялото, когато сънната парализа започне да го обхваща. Вместо един превключвател за сън и бодърстване в мозъка, който контролира съня ни (т.е. ВКЛ през нощта и ИЗКЛ през деня), имаме две системи с противоположно действие. Те са в баланс помежду си през денонощния цикъл, като всяка една от тях се опитва да превземе лостовете на управление от другата.
Щабът на бодърстването
Дълбоко в мозъка, под кората (най-развитата част от човешкия мозък) се намира една от тези системи. Това е мрежа от нервни клетки, която се нарича ретикуларна (от лат. reticularis, „ретикуларна”) активираща система или ретикуларна формация. Намира се в централните области на мозъчния ствол, т.е. тези части от него, които контролират основни физиологични процеси като дишането.
Когато ретикуларната активираща системата е напълно задействана, ние се чувстваме бдителни и готови за действие. Това означава, че сме будни.
Том Стафорд
Център на съня
Обратната система на току-що описаната се нарича вентро-латерално преоптично ядро на хипоталамуса. „Вентро-латерален” означава, че ядрото е в долната част, по-близо до външната обвивка – кората на мозъка. Думата „преоптична” се отнася до местоположението на ядрото пред пресечната точка на оптичните нерви. На английски тази система се нарича VLPO или вентролатерално преоптично ядро. Системата VLPO управлява заспиването.
Ядрото се оказва близо до зрителния нерв, най-вероятно за да получи информация за началото и края на дневните часове и по този начин да повлияе на циклите ни на сън.
Когато сънят побеждава
Веднага щом умът се оттегли от ежедневната си работа по тълкуване на впечатленията от външния свят, предимството в битката между ретикуларната формация и VLPO е на страната на последната. Настъпва сънна парализа.
Какво се случва след това, не е напълно ясно, но може би се обяснява с факта, че борбата за контрол над двигателната част на нервната система все още не е напълно завършена. За миг победата се постига в няколко битки наведнъж. Тъй като парализата на съня взема своето, остатъците от дневна енергия се възбуждат и избухват навън под формата на привидно хаотични движения.
Според някои хора те потрепват, когато сънуват, че падат или се спъват. Това е пример за рядко явление, проявяващо се във факта, че външни явления и стимули, да речем будилник, се вграждат в сънищата, стават част от тях.
Това поглъщане на обекти в реалния свят илюстрира невероятната способност на нашия ум да генерира правдоподобни истории.
Когато спим, областите на мозъка, отговорни за планирането и предвиждането, се потискат. Това позволява на човешкия ум да реагира творчески на всичко, което му се явява по време на скитанията му насън. Така джазменът импровизатор реагира на свиренето на колеги музиканти, което му служи като източник на вдъхновение.
Докато хипнагогичните потрепвания възникват по време на борбата между будност и сън, нашият ум също е в преходно състояние. В будния свят трябва да намерим смисъл във външните събития. В съня умът се опитва да намери смисъл в собствената си дейност, която се проявява в сънищата.
Когато заспим, пада воал върху по-голямата част от външния свят. Потрепването насън, което е движението на нашето физическо тяло, се опитва да привлече вниманието на спящото съзнание към себе си (и към външния свят). Те обаче са вградени в нашите сънища, превръщайки се в тях, например в падания.
По този начин има удовлетворяваща симетрия между двата вида движения, които изпълняваме насън. Бързите движения на очите са следи на сънищата, наблюдавани в будния свят. Хипнагогичните потрепвания изглежда са следи от буден живот, които са видими в света на нашите сънища.
