Д-р Вяра Димитрова: Рехабилитацията след мозъчен удар започва възможно най-бързо

Инсултът често е придружен от сериозни усложнения, за които е необходима продължителна рехабилитация. Каква да бъде тя и къде - вижте мнението на д-р Вяра Димитрова.

Визитка ♦ Главен асистент д-р Вяра Димитрова е специалист по физиотерапия, курортология и рехабилитация в Клиниката  по физикална медицина и рехабилитация на УМБАЛ „Александровска“. Тя завършва Университета по медицина и фармация „Карол Давила“ в Букурещ. През 2009 г. придобива специалност „Рехабилитация, физикална медицина и балнеология“ в Националния институт по рехабилитация, физикална медицина и балнеология към Медицинския университет в Букурещ. Работи като лекар специалист в два медицински центъра в Букурещ, след което в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ Силистра. След конкурс през 2016 г. д-р Димитрова е назначена за асистент в Клиниката по физикална медицина и рехабилитация в УМБАЛ „Александровска“. Завършва курс по Електродиагностика и по Постизометрична релаксация. През 2020 г. защитава дисертация на тема „Физикална медицина и рехабилитация на деца с бронхиална астма“ и придобива научна степен доктор по физиотерапия, курортология и рехабилитация.

- Д-р Димитрова, известно е, че често инсултът води до инвалидизация. Как може тя да бъде предотвратена след или дори още по време на активното болнично лечение?

- Лезията при пациентите с инсулт може да бъде в различна зона на мозъка, да обхваща по-голяма или по-малка част от него. Зависи и от бързината, с която е оказана първа помощ на пациента. Разбира се, че колкото по-рано пациентът стигне до специализирано медицинско звено и му се окаже адекватна помощ, възможността да се намалят пораженията е по-добра. Първите часове след настъпването на инсулта са много важни.

- Кога започват първите рехабилитационни грижи за пациент, прекарал инсулт?

- Първите грижи за пациентите започват възможно най-бързо. Разбира се, че се съобразяваме със състоянието на болния и затова трябва да имаме индивидуален подход. Продължителността на рехабилитацията варира в зависимост от състоянието на пациента, като при някои хора грижите може да продължат цял живот.

- Какво представляват рехабилитационните грижи? Включват ли и социални, освен дейности на физикалната медицина?

- Рехабилитацията е комплекс от медико-социални средства, с които целим бързото възстановяване на пациенти, които са застрашени от инвалидизация. Освен медицинския екип, към който спадат лекарите, рехабилитаторите, трудотерапевти, евентуално логопед, тук влизат и социалните работници, психолози и други специалисти.

- Различава ли се рехабилитацията при мини инсулт, исхемичен и хеморагичен мозъчен удар, и при подвидовете им?

- По принцип, хеморагичният инсулт е с потенциал за по-сериозни увреждания, но независимо от степента и вида на прекарания инсулт, усилията ни са насочени към пълно възстановяване на двигателната и функционална независимост, а ако това е невъзможно да се постигне, стремим се към възвръщане на възможно най-голяма независимост на пациента и стандарт на живот. 

- Кой период след инсулт е най-важният за възстановяването на жизнеността на тялото и неговите функции - както мозъчните, така и тези на опорно-двигателния апарат?

- В острия стадий е важна профилактиката на усложненията в опорно-двигателния апарат (контрактури, мускулни и сухожилни ретракции), дихателната система (пневмонии от залежаване) и кожни (декубитуси - рани от обездвижване) като за това се ползва позиционната терапия и пасивните упражнения за увредените крайници 

Тези упражнения се извършват от рехабилитатор и се стремим да се достигне свиване на всички стави във възможно най-пълен обем. 

Лекар посочи първите три внезапни и най-точни симптоми на инсулт

- Какво се случва с човек, прекарал инсулт, но по някаква причина рехабилитацията се е забавила или не е проведена?

- Това със сигурност затруднява възможностите за рехабилитация и възстановяване на функциите на пациента. Много често такива пациенти остават с необратими увреждания и нужда от помощ от близките или медицински асистент.

- Кои са първите стъпки в неврорехабилитацията?

- Много е важно да се направи оценка на състоянието на пациента, да се установят какви са уврежданията, след това идва етапът на определяне на целите, които си поставяме - какви са методите, с които можем да ги постигнем и съответно да се изготви индивидуална програма за пациента, която трябва да се следва и да се  променя в зависимост от еволюцията в състоянието на пациента.

- Каква е целта й?

- Основната цел е максималното възстановяване на увредените функции и самостоятелност в изпълнението на всекидневните дейности. Краткосрочните цели са да се предпази пациентът от усложнения, средносрочните са да се възстановят нарушените функции в оптимални граници, като тук се обръща внимание освен на засегната мускулатура и на здравата, на походката, подтискане на спастицитета, координацията, обучение в ежедневните дейности и др. По-дългосрочните цели са да се обучи болният във физиотерапия в домашни условия и да се дадат насоки за приспособяване на битовите условия на пациента за конкретните му нужди, 

- Какво е мястото на физиотерапията и на кинезитерапията? 

- Трябва да се има предвид, че кинезитерапията е част от физикалните похвати на нашата специалност и не може да се прави такова разграничение. Различните похвати на кинезитерапията имат основно място във възстановяването на тези пациенти. Както казах, принципът на индивидуалния подход е водещ при нашите пациенти.

- Навярно няма двама души, които се възстановяват по еднакъв начин, но все пак какви са етапите на преодоляването на уврежданията?

- Начален стадий или остър период, в който, както казах, се набляга на профилактика на усложненията, подостър период, който се разделя на ранен (до 3-тия месец) и късен (от 3-тия до 6-тия месец). Първите 6 месеца физиотерапията стимулира спонтанното възстановяване на увредите. След това идва периодът на физиотерапия в домашни условия.

- Има ли възрастови и полови разлики при възстановяването, или то зависи от вида на инсулта?

- Всичко зависи от степента на увреждане и от бързината, с която е започнато лечението, като тук визирам не само нашата работа, а и на колегите невролози.

- Кога се приема, че целта на физиотерапията и на кинезитерапията е постигната?

- Когато пациентът е постигнал достатъчна независимост и е успешно реинтегриран в обществото.

- Има ли у нас достатъчно специалисти в тази област?

- Не съм компетентна да се произнеса по този въпрос, но все пак смятам, че и ние сме засегнати от общия за страната проблем с липса на лекари специалисти.

- Какво трябва да е поведението на пациента по време на рехабилитацията?

- Той трябва да кооперира по време на рехабилитацията, защото това не е едностранен процес и за да има необходимия ефект, е нужно да участва активно. Тук е редно да наблегнем и на важността на ролята на семейството и близките на пациента в процеса на възстановяването му.

Само тази кръвна група е с по-нисък риск от инфаркт и инсулт

- Необходима ли е специална подготовка на жилището на пациента преди изписването му от болница? Специално легло, възглавница, помощни средства, преподреждане на мебели и пр.

- Разбира се! Например подът трябва да е равен (без килими и пътеки, в които пациентът може да се спъва), леглото да е на нужната височина, за да може да става и сяда без проблеми, да има приспособления за хващане на леглото, в банята и тоалетната и др. Нуждите на конкретния пациент също са важни, за са се дадат насоки за битовите условия.

- Какво трябва да е поведението на пациента и близките му, след като вече не е нужно до него да има специалист рехабилитатор, физиотерапевт, кинезитерапевт?

- Близките трябва да са до пациента и да му оказват необходимата емоционална и физическа помощ. Някои се възстановяват напълно и са самостоятелни, други остават до края на живота с увреждания и с нужда от помощ от близък или медицински асистент.

- Как трябва да продължи пациентът рехабилитацията?

- Трябва да се научи да поддържа правилно положение на крайниците в леглото, сам да се обръща в леглото, да сяда, да става, да се облича, да се храни и др. Показват му се примерни програми, подходящи за неговото състояние, които да извършва редовно вкъщи.

- Има ли забранени и препоръчителни спортове след инсулт?

- За пациентите след прекаран инсулт е важно да поддържат двигателната си активност с подходящи упражнения и разходки на равен и на неравен терен. Натоварването трябва да се увеличава постепенно. Относно спорта - това зависи от състоянието на пациента.

- Има ли забранени и препоръчителни храни и напитки?

- Тук трябва да се обърне внимание на лечението и профилактиката на придружаващите заболявания, които са довели до инсулта. 

Мария ИВАНОВА