Полина Василева е психолог и психотерапевт, с приоритетна насоченост в работата с жени, пострадали при насилие. Тя сподели кошмарни данни в социалните мрежи.
Ето какво написа Василева:
10 септември - Световен ден за превенция на самоубийствата.
Всяка година близо 800 000 души отнемат живота си, а много повече са онези, които опитват да се самоубият.
Всяко самоубийство е трагедия, която засяга семейства, общности, цели страни и белязва завинаги хората, останали след загубата на близките им, отнели живота си.
Самоубийството е втората водеща причина за смърт сред 15-29 годишните в световен мащаб.
Признаци, за които трябва да внимавате сред близките и познатите си:
– изразяване на мисли, чувства или планове за слагане на край на живота, включително чрез истории или снимки;
– внезапна или драстична промяна на постиженията в училище или на работа;
– промени в настроението, често разплакване, вой, вторачване в една точка с часове, апатия, занемарена хигиена, проява на тежък емоционален стрес;
– изразяване на безнадеждност относно бъдещето, загуба на смисъл;
– промени в поведението, като отдръпване от останалите, загуба на интерес към дейности, които обикновено им харесват, или проява на по-силен гняв, враждебност, прекалена абнормна възбуда, раздразнителност или импулсивност, рискови действия, свръхактивност;
– смущаващо поведение, включително конфликтуване с други хора
– зачестяване на отсъствията от училище или работа, трудна до невъзможна концентрация;
– употреба на алкохол и/ или наркотици. Всеки пиещ на ежедневна база човек, обикновено не осъзнава, че подсъзнателно се самоунищожава;
– тормоз или разпад на отношенията с другите;
Обръщайте особено внимание на промените в настроението и поведението в моменти на стрес и по време на други големи промени в живота на човека.
Какво можете да направите, ако сте разтревожени за близък, далечен, за познат:
– Говорете с него насаме, за да му споделите притесненията си и изслушайте активно какво ще ви каже, без да критикувате. Бъдете там за него.
– Насърчете го да говори с професипналист и с родител или друг член на семейството, възрастен или здравен работник в училището, ако е дете.
- Предложете да говорите с посочения от него човек, но не го правете, ако той не се съгласи.
– Ако човекът вече е направил опит или е (по)казал, че има намерение да се нарани умишлено, незабавно потърсете помощ от подготвен психотерапевт, психиатър, болнично заведение!
Не оставяйте човека сам.
Не се обръщайте на другата страна при сблъсък с чуждата болка. Утре тя може да е във вашия дом.
Нека си подаваме ръка в нужда.