Цвета Топузлиева: EMDR терапията може да изцеРи болката от травмата

Травмиращите спомени имат траен негативен ефект

Цвета Топузлиева: EMDR терапията може да изцеРи болката от травмата

Цвета Топузлиева е магистър психолог, педагог, когнитивно-поведенчески консултант, хипнотерапевт и EMDR терапевт. Преминала е обучение към Българската асоциация по Когнитивно-поведенческа терапия – БАКПП, към Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия – БАХХ, по EMDR психотераия – EMDR трениниг център България, по психотерапия при здравна тревожност с водещ проф. Пол Салковскис и проф. Томас Хайденрайх, обучение по схема терапия – ISST – обучителна програма по Схема терапия, обучение по схема терапия за личностни разстройства – д-р Алп Карасоманоглу, обучение по схема терапия – методи за преработка травматични спомени, проф. Арнц Арноуд и по регресивна терапия – Институт по регресивна и реинкарнационна терапия – ИРРТ България.

В днешния стресиращ и забързан свят всеки от нас е уязвим по отношение на своята психична устойчивост. Затова избрахме да разговаряме с Цвета Топузлиева, магистър психолог, за психологическата травма, какво представлява EMDR терапия и как помага.

- Г-жо Топузлиева, всеки от нас е имал трудни моменти, преживявал е загуби... Какво по-точно е психологическата травма?

- Психологическа травма е всяко събитие, което е възприето като вредно или заплашително, и има дълготраен негативен ефект върху благосъстоянието ни. Всеки от нас има преживявания, които са обезпокоителни или нараняващи. Има обаче моменти, когато тези преживявания са повече от просто разстройващи и евентуално вредни. Има разлика между събитията, които са временно обезпокоителни и тези, които са травмиращи.

- Каква е разликата?

- Според официална статистика, около 60% от мъжете и 50% от жените преживяват травмиращо събитие в даден момент от живота си. Това може да се случи чрез много източници като: значими загуби, злоупотреби, войни, престъпления, природни бедствия, дискриминация и много други.

Тези преживявания често причиняват физически и емоционални реакции, които могат да продължат години след събитието. Ефектите от травмата могат да повлияят на емоциите, настроението, взаимоотношенията, работата, здравето и цялостната визия за живота на човека. 

Хората преживяват събитията по различен начин. Това, което може да е емоционално травмиращо за един човек, за друг е възможно да не е. Това зависи много от ранния опит, от възпитанието и вярванията, от психическата устойчивост. След преживяване на травматично събитие е нормално да се чувстваме уплашени и да реагираме в отговор на страх, предизвикан от системата на мозъка „бягство, борба или замръзване“. Може да забележим, че сме по-напрегнати от преди, да избягваме определени места или хора, които да ни напомнят за травматичното събитие. 

Може да ни е трудно да заспиваме или да се концентрираме върху ежедневните си задачи. В повечето случаи реакциите и симптомите на страх се разсейват след кратък период от време. Но има случаи, в които продължаваме да изпитваме тези симптоми до степен, че това засяга ежедневното ни функциониране. Тогава може да се говори за посттравматично стресово разстройство (ПТСР).

По своята същност то е екстремна реакция на травма, която може да промени начина, по който човек мисли, чувства и се държи. Причинява значителен дистрес или влияе върху способността му да функционира.

- Има ли начин болката от психичната травма да бъде намалена, да се овладеят тревожността и страховете от травмиращите спомени?

- Когато човек е шокиран или много разстроен, мозъкът му не може да обработва информацията както обикновено. Той сякаш замръзва в момента на травмата и споменът за случилото се продължава да го съпътства с все същата интензивност на болка и тревожност ден след ден. Травмиращите спомени имат траен негативен ефект върху човека и могат да променят живота му из основи. Определени образи, звуци, аромати връщат страха и болката от травмиращото събитие.

През 1987 г. психологът д-р Франсин Шапиро прави случайно наблюдение, че движенията на очите могат да намалят интензивността на смущаващи мисли при определени условия. Тя изследва научно този феномен и през 1989 г. обявява, че това е възможно с помощта на техниката EMDR (Десензитизация и повторна преработка на информация посредством движение на очите).

Цвета Топузлиева

- При посттравматичното стресово разстройство прилагате терапия с EMDR. Как работи техниката?

- Техниката EMDR има пряк ефект върху начина, по който мозъкът обработва информацията 

Нормалната обработка на информацията се възобновява, след успешна сесия с EMDR и човек вече не възприема негативния образ така емоционално. Все още си спомня какво се е случило, но това ще е по-малко разстройващо.

EMDR изглежда подобно на това, което се случва естествено по време на сън – REM (бързо движение на очите), поради което може да се смята за физиологично базирана терапия. Процесът е свързан с биологичните механизми, при които възникват вътрешни асоциации и човек започва да обработва паметта и тревожните чувства.

При успешна терапия с EMDR, значението на болезнените събития се трансформира на емоционално ниво. Ефектът от преработката се случва от собствените ускорени интелектуални и емоционални процеси.

В структурата на EMDR терапията са включени елементи от психодинамичната, когнитивно-поведенческата, интерперсоналната и телесно-ориентираната психотерапия.

- При кои случаи е полезна и ефективна терапията?

- Проучванията показват високата й степен на ефективност при тревожност, депресия, спомени за травмиращо преживяване, страх да бъдеш сам, силни чувства на срам и вина, страхове и фобии, детски травми и много други състояния.

Като естествен резултат от терапевтичния процес с EMDR, мислите, чувствата и поведението на човек се променят в положителна посока, което е неоспорим показател за емоционалното здраве и разрешаването на проблемите. Нещо повече, това би могло да се случи дори без да се навлиза в детайли и подробно описание на травматичното събитие.

- Колко време отнема възстановяването с техниката EMDR?

- При някои хора процесът отнема по-дълго време, ако имат повече отрицателни преживявания, които да бъдат обработвани. За други, при които преживяванията са единични, ще е по-кратък – не повече от 2-3 сесии. 

Милена ВАСИЛЕВА

Коментари