Д-р Александър Колевски е началник на Централната лаборатория по микробиология (ЦЛМ) на УМБАЛ „Александровска“, екипът на която извършва микробиологична диагностика и консултативна дейност по отношение на антибиотичната терапия. Основната мисия на ЦЛМ е подобряването на грижата за болния човек чрез осигуряване на своевременна, широкоспектърна и достоверна микробиологична диагностика на бактериални, гъбични и вирусни инфекции у човека с различна локализация.
С д-р Александър Колевски коментираме един много сериозен проблем и то в световен мащаб - бактериалната резистентност.
- Д-р Колевски, стана ясно, че вашата лаборатория е единствената в България, която е поканена да участва в Международно проучване по темата за бактериалната резистентност. Моля ви за малко повече информация.
- Централната лаборатория по микробиология в УМБАЛ „Александровска” е единствената в България, която е поканена да участва в най-престижните международни проучвания, проследяващи бактериалната резистентност - SMART STUDY MSD и Antimicrobial Testing Leadership and Surveillance - ATLAS/Pfizer. SMART и ATLAS са две от най-големите проучвания в света за бактериалната резистентност.
България досега я нямаше на картата на тези проучвания. Почти във всички страни около нас ги има – и Сърбия, и Румъния, и Гърция. От тази година вече и ние стартирахме работата с участие в тези две проучвания. От следващата 2023 г. ще има данни в тези две проучвания за резистентността към антибиотици в България. А това ще ни даде много информация за щамовете на по-резистентните бактерии, които съществуват у нас.
- Откога бактериалната резистентност започна да се превръща в такъв голям проблем?
- Може да се каже, че проблемът с бактериалната резистентност стартира още с прилагането на първата доза пеницилин. Защото бактериите имат необходимия брой, ресурс и защитни механизми, с които да изградят резистентност към който и да е антибиотик.
А по принцип, проблемът с резистентността на бактериите започва може би към средата или края на 80-те години. И до ден днешен е актуален и става все по-сериозен. По простата причина, че бактериите се нуждаят от много по-кратко време да развият резистентност, отколкото на нас ни е необходимо, за да произведем нов клас антибиотична молекула.
Т.е., това състезание е загубено априори по простата причина, че бактериите се размножават изключително бързо. Мутациите при тях, които предизвикват бактериалната резистентност и синтеза на ензимите, които разграждат антибиотичните молекули, стават много по-бързо, отколкото може да се произведе една принципно нова антибиотична молекула.
В българските болници се злоупотребява с антибиотици
И оттук нататък започва чисто еволюционно да се появяват полирезистентни щамове, които не са чувствителни към нито един известен на нас антибиотик. По данни на СЗО, през 2050 г. 10 милиона души ще загиват годишно от полирезистентни щамове.
Перспективата не е никак добра, което от своя страна би трябвало да доведе до някакви мерки, които е необходимо да се предприемат не само на чисто медицинско ниво. Трябва да се вземат сериозни мерки и на държавническо ниво за опазване, образно казано, на антибиотиците. Защото именно антибиотиците са терапевтични средства с предизвестен край.
Рано или късно към който и да е антибиотик, ще се развие резистентност от бактериите.
- Как вие, специалистите, ще се противопоставите на тази все по-нарастваща бактериална резистентност?
- Би трябвало антибиотиците да бъдат извадени от т.нар. „зелена листа“, подобно на препаратите за онкоболни и да се създадат абсолютно строги протоколи за изписването им от лекарите. В нашата болница вече има и тепърва навлиза утвърдена антибиотична листа, по която антибиотиците се изписват по определен алгоритъм, без никакви изключения. Тя действа и в момента.
Такъв подход трябва да съществува във всяка болница. А и на държавническо ниво би следвало антибиотиците да бъдат извадените от „зелената листа“, като се разпишат абсолютно точни, ясни, конкретни правила, по които да бъдат изписвани тези медикаменти.
И другото нещо, което е важно да се каже: микробиологията като чисто диагностична дейност е напреднала дотолкова, че ако преди 10 години един микробиологичен резултат се получаваше до 48-и - 72-и час, сега съществуват възможности този срок да бъде съкратен на 24 часа. Нашата лаборатория разполага с такава апаратура, благодарение на която в рамките на деня вие можете да си получите микробиологичния резултат, както и антибиотичната чувствителност. Т.е., ако днес се изследвате, на следващия ден имате микробиологичен резултат, плюс данни с антибиотична чувствителност. И оттам насетне може да се предпише адекватна терапия.
Компетентното лице трябва да обясни на родителите, че, докато не излезе микробиологичното изследване на детето, докато не се пусне бърз тест, не може да се прецени трябва или не да се предписва антибиотик. В момента разполагаме с бързи тестове за вирусни инфекции, резултатите от тях излизат в рамките на 20 минути. Ако след тези 20 минути им кажат, че детето има респираторно есенциален вирус, или аденовирус, или грип грип А, или грип В (те са най-често срещаните), т.е., има вирусна инфекция, защо трябва да му дава антибиотик.
- Значи лечението трябва да е с точния антибиотик?
- Да, с точния антибиотик, а не просто да се предписва медикамент на болния, защото имал температура. Антибиотикът не е антипиретик. Това трябва да бъде ясно и антибиотиците да бъдат изписвани изцяло и само по микробиологичен резултат. Защото за вирусните инфекции антибиотици не се изписват.
Последствията от антибиотичната терапия по време на ковида например, ще бъдат видени в близките година-година и половина. Аз съм абсолютно сигурен, че най-малко една трета от болните с коронавирус, лекувани с антибиотици и излезли от болницата, имат полирезистентни бактериални щамове в себе си. Те не го знаят още, защото по човешкото тяло живеят много бактерии като сапрофитна флора.
Месо от магазина - колко антибиотици има в него?
Не говоря за периода на ковид-вълните. Ние всъщност, продължаваме да живеем във времето на ковид. Това, че цяла Европа обяви, че ковид няма, не означава, че е така. Има ковид и никак няма да бъде розово положението наесен. Поне така прогнозирам аз. Но колкото и да ни уверяват, че ковидът е овладян, няма такова нещо.
За България специално мога да кажа, че при 30% ваксинирани не се знае следващата ковид-вълна, следващият щам, по какъв начин ще засегне българското общество. Ковидът не е приключил, мога да го кажа съвсем ясно и сигурно, защото в Централната лаборатория по микробиология продължават да се правят тестове и доста от тях са положителни. А статистиката, която всъщност излиза на Единния информационния портал, е само за болни, които постъпват в болница и имат оплаквания. Но по принцип, ковидът не е приключил.
- Няма да спираме да припомняме, че ковидът не си е отишъл. А дали ще се промени алгоритъмът на лечение на това коварно заболяване? В досегашните вълни нямаше единен протокол на лечение.
- До този момент нямаше единен протокол. В момента няма и ковид отделения, те бяха закрити. Но в разговорите с колегите, с които изкарахме двете години пандемия, е ясно, че протоколите ще бъдат променени и актуализирани, ако има нова ковид вълна. А то ще има, бъдете сигурни. Защото с всички тези мерки, които бяха предприети, се отхлабиха много нещата – хайде сега е лято, хората са на слънце и на море. Но в момента, в който започне да идва есента – септември-октомври, най-вероятно ще ни споходи нова вълна и прогнозирам, че ще има пак над 10% заразени.
Ние в момента провеждаме изследване, т.е., опитваме се да направим някакъв алгоритъм, по който да предвидим кога да се сложи следващата доза на ваксина против ковид. Хората в света за това работят, да се сложи четвърта, пета доза…
Англия например, може да си позволи да отпусне абсолютно всички мерки, защото те имат 85% ваксинирани. Какво правим ние с неваксинираните, независимо от това, че са преболедували, защото има случаи на заболели от ковид трети и четвърти път?
А относно антибиотичната терапия, каквато ни е темата, мога да кажа, че при ковид болни тя можеше да помогне само в 14% от случаите, когато има суперпонирана (насложена) бактериална инфекция. За нищо друго не можеше да допринесе.
Трябва да призоваваме хората да се ваксинират, но вие нали разбирате, че създаването на усещането, че ковид няма, някак си обезсмисля цялата тази кампанийност на ваксинирането срещу заболяването.
Яна БОЯДЖИЕВА
