Д-р Александър Симидчиев е специалист пулмолог. Началник е на функционално отделение към Медицински институт на МВР, бивш главен асистент в Специализираната болница “Св. София”. Завършва през 1994 г. вътрешни болести в Медицински университет - София, през 1996 г. - пневмология и фтизиатрия, а през 2007 г. - социална медицина и здравен мениджмънт в същия университет. Специализирал е в Рурландската клиника в Есен, Германия и болница “Шарите” в Париж, Франция.
Член е на Българското дружество по белодробни болести и на Европейското респираторно общество, бивш директор е на отдел в “GlaxoSmithKline”-Kанадa. Създател е и на първия в страната уеб-базиран курс по “Дигитална медицина”, който води в Пловдивския медицински университет.
Д-р Александър Симидчиев е председател на Управителния съвет на Сдружение “Въздух за здраве”.
- Д-р Симидчиев, трябва ли да изпадаме в паника, ако имаме страшните симптоми - кашлица и задух? Само с коронавируса ли може да са свързани те по време на епидемията, обявена в страната?
- Категорично, не. За паника и дума не може да става. Кашлицата е един от най-честите симптоми, свързани с белия дроб. Сама по себе си кашлицата е симптом на много широк кръг от остри и хронични заболявания. Така че множество причини може да има за наличието на кашлица. И те могат да бъдат свързани с коронавируса само ако има и епидемична обстановка - човек да е бил в контакт с някой, който боледува от него. Но ние говорим за коронавирусна инфекция някак си изолирано. Всъщност става въпрос за вируси от групата на респираторните, голям процент от които са тези, свързани с обичайната настинка и грипа. Те са двете страни на един и същи медал - грипът е един от вариантите на настинката.
- Казахте по време на епидемия, а ние сме точно в такъв период. Всички знаем, че има хора, които нямат никакви симптоми, но разнасят инфекцията. В тази връзка може ли и как да различим комбинацията кашлица и задух при опасността коронавирусна инфекция от другите - настинки, грип?
- Това не може да стане, без да имаме лабораторни изследвания, които да докажат или да отхвърлят наличието на самия коронавирус или на антитела към него. Иначе, тези симптоми приличат много на всички останали настинки, които вървят сега - било то респираторно-синцитиален вирус, парагрипен или класически грип. Тоест има множество вируси, които дават абсолютно едни и същи оплаквания.
Единственото, което е различното, е, че при коронавируса наред с тези оплаквания в един определен процент от хората - между 5 и 10%, се получават усложнения вътре в самия бял дроб, в резултат на което те започват да чувстват недостиг на кислород, а оттам - усещане за задух. Може да се стигне и до по-сериозни усложнения, като т.нар. остър респираторен дистрес синдром. Но това е относително рядко - става въпрос за не повече от 3 до 5% от хората.
- Кои не по-малко сериозни заболявания от коронавируса протичат с кашлица и задух?
- Има множество такива състояния. Затруднения в дишането се получават най-често тогава, когато нещо не работи съвсем добре с белия дроб. То може да се получи на фона на съществуващо заболяване или като нещо нововъзникнало.
Затрудненото дишане или както лекарите го наричаме, диспнея, може да се дължи на множество причини, както вътре в самия бял дроб, така и извън него.
Например сърдечносъдовите заболявания много често протичат с такъв тип затруднено дишане, особено в легнало положение. Има такива заболявания и на кръвоносните съдове.
Например белодробната емболия. При нея след тромбофлебит на някой крак би могло да се получат затруднения в дишането, свързани с парченце съсирек, отделило се от кръвоносната система и попаднало в белия дроб.
Кашлицата е симптом на много сърдечни заболявания
Но в тази епидемична обстановка, ако човек преди това не е имал задух, но сега се е появил такъв, това обикновено показва нарушения в работата на функцията на белия дроб. Много често това става на базата на т.нар. пневмония - възпалително заболяване, развиващо се вътре в самия бял дроб.
Не на бронхите, не на тръбичките, през които минава въздухът, а на самия паренхим, както го наричаме ние. А това е тъканта, в която се осъществява обменът на кислорода от външната, от околната среда, към кръвта. При наличие на възпаление на нивото на алвеолите говорим за пневмония. И когато това се случи, кислородът по-трудно преминава към кръвта, в резултат на което човек усеща чувството на затруднено дишане или на задух.
- Със същите симптоми - кашлица и задух, ли се проявява ХОББ?
- По принцип хроничната обструктивна белодробна болест е предхождащо заболяване. Тя се развива дълго време - 5-10-15 години. Най-често при хора, които пушат.
ХОББ е свързана със стеснение на самите бронхи, тоест тръбичките, през които преминава въздухът, за да навлезе в белия дроб. Те са трайно, хронично стеснени и човек усеща затруднено дишане. Разбира се, ХОББ може да се обостри на фона на всяко едно възпаление, което води до допълнително стесняване на бронхите или паренхима, като пневмония и бронхит. Дишането се влошава и това също може да доведе до увеличаване на усещането за задух.
- Как протича процесът на увреждане на белия дроб при заболяването?
- При възпаление нашата имунна система започва да се стреми да очисти всичко, което разпознава като не наше, като чужда материя. И тогава може да се стигне както до полезното изчистване от вируси, бактерии и гъбички, така и тя да започне активно да атакува някои от собствените си тъкани. Например, ако атакува собствените ни алвеоли, се развива един процес, наречен емфизем.
Разрушават се част от алвеолите и се получава по-голямо количество въздух в белия дроб. Това обаче отслабва неговата еластичност, поради което дишането става по-трудно. Така че емфиземът и бронхитът в съчетание се наричат хронична обструктивна белодробна болест. Причината за това в голям процент от случаите е тютюнопушенето. Но би могло да е също и дългогодишно живеене или трудова дейност във високо замърсена среда.
Д-р Александър Симидчиев
- Има хора, които не пушат, не пият, водят здравословен начин на живот, не работят в такава неблагоприятна среда, но въпреки това развиват тежки форми на ХОББ. На какво се дължи това?
- Подобно нещо може да се случи по изключение при хора с дефицит на някои от ензимите, които поддържат дихателната система в добро състояние. Класически такъв случай се нарича Алфа-1-антитрипсинов дефицит. Това е дефицит на един конкретен ензим, който води до това, че възпалението по-интензивно разрушава белия дроб, отколкото обичайното.
Дължи се на генетичен дефект - липсата на възможност човек да синтезира Алфа-1-антитрипсин в белодробната си тъкан. Тогава всяка една инфекция на белия дроб води до ускореното му разграждане.
Но това е една от редките болести, тя не е нещо рутинно. Обичайно при над 90% от пациентите с ХОББ е много ясно каква е причината. Приблизително 80% от тях обикновено са дългогодишни пушачи, останалите 10-15% са хора, които са в битова или в трудова среда, която води до ускорени промени в белия дроб и едва може би 1-2% от ХОББ са други, редки генетични причини, включително и Алфа-1-антитрипсинов дефицит.
- Много пушачи кашлят сутрин, но смятат това за нормално...
- Всяка кашлица представлява защитен рефлекс на дихателната система. Но тя не е първата линия на защита. Нашите дихателни пътища имат вътре едни власинки, които приличат малко на ескалатор. Те вадят боклуците от дихателната ни система към гърлото, които попадат в нея с дишането. Когато тази защита бъде преодоляна и се задържат повече секрети или боклуци в нея, тогава се включва вторият, резервен механизъм - кашлицата. Тоест появи ли се кашлица, това означава, че първият механизъм на защита вече е преодолян. Кашлицата никога не е нещо нормално.
Тя показва, че дихателната система или съседните й - нос и стомах, увреждат по някакъв начин основните дихателни пътища. Кашлица може да се появи и когато имаме хрема и секретите се стичат назад към гърлото, особено нощно време. Друг проблем, който често се проявява в легнало положение, идва от стомаха - киселините се връщат нагоре към хранопровода. Връщането им води до дразнене на рецепторите за кашлица, въпреки че там проблемът е извън белите дробове, извън дихателната система. Това е т.нар. гастроезофагеална рефлуксна болест, при която основният симптом може да е кашлица.
Бабини рецепти се справят с кашлицата
- От задух страдат и астматиците. Приличат ли си тогава по нещо ХОББ и астмата?
- Астмата обикновено е свързана с алергия, тоест със свръхактивност на имунната система в областта на бронхите, която води до възпалението им. А щом те се възпалят, мускулчетата около тях стават много чувствителни на фактори от околната среда и правят спазъм - мускулатурата се стяга, в резултат на което дишането става по-трудно. Тази пристъпност е много характерна за астмата. Заболяването се среща по-често при млади хора, които не са дългогодишни пушачи, но имат склонност към алергии.
Обикновено процесът започва от горните дихателни пътища, запушване на носа, а след това преминава и към долните дихателни пътища - започват пристъпи от затруднено дишане. Тогава, особено при инфекции, може да се получи обостряне на симптоматиката и появата на по-чест и продължителен задух точно защото възпалението на бронхите води до склонността те да правят спазъм като мускулатура.
- Може ли съвременната медицина да излекува напълно ХОББ?
- Да се излекува напълно ХОББ не може, защото това е състояние, при което е нарушена архитектурата на белия дроб. Нормално тъканта на белия дроб има определена структура. Но когато тази структура се разруши в резултат на често тютюнопушене, тя не може да бъде възстановена, но е възможно да бъде закрепена на определено ниво. Единственият вариант болестта да бъде “излекувана”, е ако диагнозата е поставена погрешно. Тогава при следващо посещение може да не бъде открито такова заболяване, но не и ако наистина е диагностицирана както трябва
- Какво е лечението на ХОББ?
- Лечението цели разширяване на бронхите с медикаменти от няколко класа. Едните са т.нар. бета агонисти. Това са медикаменти, подобни на адреналина, които се слагат директно в бронхите с инхалация. Другите са подобни на атропина, казват се антихолинергици. А съвременната терапия комбинира двата класа медикаменти, за да се получи максимално разширяване на бронхите.
Целта е, когато се разширят хронично стеснените бронхи, човек да може повече да спортува и да поддържа по-висока активност. Големите проблеми на хората, които имат задух, е, че тъй като усещането е много неприятно, те спират да се движат и да правят физически упражнения. А така задълбават проблема, защото към болестите на дихателната система се добавят и такива с мускулатурата и сърдечносъдовата система.
- Кое изследване е най-показателно за поставяне на диагнозата ХОББ? Казахте, че може на пациента да не му е поставена точно диагнозата.
- Най-показателното изследване за ХОББ е спирометрията. Провежда се с бронходилататорен тест. С него се опитваме да подобрим белодробната функция. Ако тя се подобрява значително, тогава няма ХОББ. Заболяването по дефиниция изисква тя да е хронична и обструктивна. Обструкция означава намаляване на скоростта на въздуха през дихателните пътища, а хронична - че е необратима.
Когато имаме белодробна функция, която е трайно снижена и не варира, това вече изпълнява критериите за ХОББ. А, ако е обратима - имаме склонност бронхите да могат да се отворят, това повече прилича на астма. Тоест едно от основните неща, което прави разликата между ХОББ и астмата, е изследването на белодробната функция, и то не еднократно, а в продължение на няколко месеца, за да се види варира ли тя или стои стабилно на едно и също ниво. Ако стои стабилно ниско, има вероятност да бъде ХОББ, ако варира в по-голяма степен, по-вероятно е да бъде астма.
По принцип белият дроб е много ценен и важен орган. Това, което трябва да правим, е да си го пазим. На първо място, можем да го пазим от тютюнев дим, от замърсяване от околната среда, от вируси и бактерии, които може да инхалираме. А сегашната епидемия фокусира много повече върху това колко внимателно трябва да пазим белия си дроб, защото той е един от изключително ценните органи на нашето тяло.
- Приемаме го като даденост, а не го пазим...
- Точно така, приемаме го като даденост. Той ни е даденост, но в един момент, когато го загубим, виждаме, че когато човек не може да диша, нищо друго няма значение.
И още едно много важно нещо, на което бих искал да акцентирам, за да стане ясно на хората: 80% от заразените няма да имат никакъв проблем, различен от ежегодната настинка, която всеки един от нас прекарва. Тоест 8 от 10 човека няма да имат никакъв проблем.
Проблемът ще бъде при двамата, при които заболяването ще премине в по-агресивна фаза, с пневмония. А тази пневмония е трудна за лечение, защото в част от случаите, в резултат на силно активиране на собствения ни имунитет, протича с доста масивно засягане на белия дроб.
Именно това е големият проблем, че част от пациентите, без да можем да кажем кои точно, ще получат пневмония. А тогава става сложно: трябва да се лекуват с кислород, да има интензивно лечение.
Забравете за кашлицата: Ето как да почистите дробовете си след пушене само за три дни
И понеже коронавирусът се разпространява като обикновена настинка, всъщност много хора ще бъдат засегнати. Въпреки че 80% от тези хора ще бъдат с много леки оплаквания, оставащите 20% от многото заразени стават критични като количество и ще бутнат здравната ни система - има риск тя да не може да се справя с тях.
Нормално при обикновена настинка единични са случаите, при които са налага влизане в болница. Сега 20% от хората с настинката може да се наложи да бъдат приети в болница, поради което здравната ни система ще бъде претоварена
Това е проблемът. Просто нашата здравна система може да бъде претоварена заради факта, че вирусът е много заразен и ще засегне големи групи от хора. И затова трябва да се приемат тези мерки: първо, за ограничаване на контактите - за да опазим всички останали хора в обществото, и миене на ръцете - заради индивидуалното пазене, за да не се разпространява коронавирусът, да не се стига до това много хора да боледуват, а ние да трябва да избираме кой да бъде лекуван и кой да не.
И още нещо: напълно неадекватна е реакцията здрави хора да ходят с маски навсякъде по улиците. Няма нужда и да се презапасяват с храни. Но навсякъде виждаме сега как магазините са обсадени. Тази неадекватна реакция всъщност е достатъчно опасна сама по себе си. Не епидемията е толкова опасна, колкото неадекватната реакция.
- Или паниката...
- Не бих казал, че това е паника, по-скоро е неадекватна реакция. Паниката обикновено блокира системата. Тоест, когато човек се паникьоса, той не прави нищо, седи в ступор. Това не е паника. Това е неадекватна реакция: въпреки че ви казват, че няма нищо страшно, че проблемът може да бъде решен, ако се изолираме социално и си мием ръцете. Доверието в официалните власти не е толкова голямо, в резултат на което хората подхождат с недоверие към съветите, търсят “под вола теле” и се опитват да се спасяват сами, вършейки погрешно важни неща.
Например, обсаждайки магазините, помагате на вируса да се разпространява по-лесно. Когато носите маска, а не сте болни, също му помагате, защото си пипате лицето постоянно, за да си адаптирате маската. И затова е по-вероятно да се заразите, носейки маска. Това, което виждаме всички и е масово: хора, които не кашлят и не кихат, ходят религиозно с маска и няма никаква логична причина да се случва това.
Милена ВАСИЛЕВА
