Д-р Асен Петров: Пълните хора най-често имат дивертикули

Д-р Асен Петров е началник на Отделение по вътрешни болести и гастроентерология към “Аджибадем Сити Клиник - УМБАЛ Младост”, София. Д-р Петров завършва МУ - София през 1985 г. с две  специалности - “Вътрешни болести” и “Гастроентерология и диететика”. През 1998 г. успешно полага изпит за американско разрешително за практикуване на лекарската професия (US Medical License Examination) в Лос Анжелис, САЩ. В периода 1985-1994 г. е член от екипа на Клиниката по гастроентерология във ВМА - София. Ученик е на проф. Григор Мечков. 

До 2007 г. е  гастроентеролог в 5-та МБАЛ - гр. София, а в периода 2007-2012 г. е началник на Отделение по вътрешни болести в “Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница”. 

Завършва специализации в “Глендейл Мемориъл Хоспитъл”, щата Калифорния, САЩ, и Медицински център - Амстердам, Холандия, Център “Фукуока” - част от болничната верига “Токушукай Медикъл Корпорейшън” - Япония.

Разговаряме с д-р Асен Петров за едно от честите заболявания на стомашно-чревния тракт и по-конкретно на дебелото черво - дивертикулозата.

- Д-р Петров, какво представлява дивертикулозата?

- Това е едно от честите заболявания на стомашно-чревния тракт и по-конкретно на дебелото черво. Заболяването е доброкачествено – не е преканцероза, както полипите, които след време може да се изродят в рак. Дивертикулозата е образуване на слабост в стената, най-често в лявата част на дебелото черво.

Появяват се дупчици в лигавицата с размери, най-често 5-10 мм, може и по-големи, които обхващат два от слоевете. Те могат да бъдат единични, групирани, множествени. Възможно е да създадат условия за проява на симптоматика, тъй като се влияят от начина на хранене, и когато пасажът минава оттам, може да предизвика дразнене. Понякога заболяването протича безсимптомно.

- Кои са най-често срещаните изявени симптоми?

- Зависи от стадия, в който се намира. Има три начина на протичане на заболяването. Ако състоянието на дивертикулите е усложнено с някакво възпаление, то предизвиква т.нар. дивертикулит – възпаление, което може да доведе до усложнения. Третото състояние, макар и рядко срещано, се проявява чрез кървене на дивертикулите, защото те се появяват на място, където влизат най-малките кръвоносни съдове, снабдяващи лигавицата на дебелото черво. 

Д-р Димитър Димитров: Все по-често млади хора са със синдром на дразнимото дебело черво

Така, че симптомите могат да бъдат много неспецифични. Някои от пациентите страдат от подуване на корема, тъпа болка, дискомфорт, най-често в долния ляв квадрант или долната половина на корема. Поява на силна и остра болка, наподобяваща такива от вътрешните коремни органи при по-сериозни възпаления и много рядко кървене, което се изявява с изхождане на по-тъмна кръв по време на дефекацията.

- Кои рискови фактори предразполагат към това заболяване?

- От много време се търсят причините за образуването на тези дивертикули. Но водеща остава една основна теория, според която, те са по-чести при хора, които приемат по-малко фибри и целулоза, и наблягат предимно на по-тлъсти храни. 

Най-често рисковата група са хора с наднормено тегло и такива, които имат по-продължителни епизоди на запек. Среща се и при мъже, и при жени, като вид функционално нарушение, което не е свързано с някакви сериозни заболявания. Интересен факт е, че в Европа 90% от случаите на това състояние се развиват в лявата част на т.нар. сигмоидно черво – предпоследната част на дебелото черво, преди ректума.

А в Азия и Африка дивертикулозата „се намества“ главно вдясно, където е сляпото черво с рудиментарния орган апендикс и където тънкото черво влиза в дебелото. Не е изяснено защо това е така, но една от евентуалните причини е разликата в начина на хранене.

Друга основна причина за проблема е свързана и с факта, че това е най-тясната част на дебелото черво. Там налягането при преминаване на фекалните маси е най-голямо. При наличие на запек и липса на добра перисталтика, заради начина на хранене, се появява предразположеност към образуването на дивертикули. Много често това състояние се съчетава  с обща слабост на съединителната тъкан. Много от тези пациенти имат разширени вени, хемороидална болест, а някои го свързват и с жлъчно-каменната болест.

Д-р Асен Петров

- Коя рискова група е най-податлива на усложнения?

- Първо, важно е да се отбележи, че честотата на заболяването се увеличава с възрастта. До 40 г. основно боледуват около 5%, на 60 г. този показател е вече 40% от пациентите, за да се достигне до 65% при възрастните хора, след 80-годишна възраст. Като мъжете боледуват по-често, по неясни причини, но с възрастта този процент се изравнява с жените обикновено, след 70-годишна възраст.

Тогава е възможно жените да боледуват по-често. По-ранната проява при пациенти под 40-годишна възраст винаги е свързана с по-тежко протичане на заболяването и възможност за по-голям процент усложнения, като това засега няма обяснение. 

- Какви са най-честите усложнения?

- Едно от най-неприятните усложнения е възпалението на самите дивертикули. В зависимост от начина на протичане, могат да се получат доста сериозни усложнения, с образуване на абсцеси, микроабсцеси, микроперфорации или обилно кървене, което е по-лекият вариант на усложнение. При неовладяване на възпалението и кървенето, се стига до спешни оперативни интервенции, за да се премахне тази част от дебелото черво, където са разположени дивертикулите.

За щастие, те са по-високо в сигмата и обикновено се правят операции, с които се премахва само тази част, в която има усложнения. След това се свързват здравата област от горната част на дебелото черво със здрава такава от долната страна към ректума.

- Каква профилактика трябва да правят пациентите, които знаят, че имат не усложнени дивертикули?

- На първо място, не трябва в никакъв случай да допускат продължителни епизоди на запек. Трябва да има меко изхождане, ако не всеки ден, то поне на два или най-късно – на три дни. Проблемът е, че разположението на тези кални маси, които настъпват надолу в сигмата и част от ректума, предизвикват увеличение на налягането и могат да активират микроби, които да предизвикат възпаление на дивертикулите.

Второто важно нещо е да пият повече течности и да се увеличи приемът на храна, богата на фибри и целулоза. Трябва много да се внимава и да се изчистват всички продукти, особено храните от растителен произход,  от семки – това, което не се резорбира. Защото те започват да дразнят механично и химично лигавицата, и предизвикват възпаление.

При появата на симптоми, като подуване, тъпа болка, която не отминава, силна коликообразна болка, сравнима с тази от апендицит, но в лявата част на корема, поява на температура, промяна в кръвната картина, говореща за възпалителен процес, трябва да се потърси лекарска помощ.

- А към какъв специалист трябва да се обърнат пациентите?

- Заболяването се познава много добре както от гастроентеролозите, така и от хирурзите. Обикновено диагностиката се прави от гастроентеролог, а хирурзите лекуват усложненията. Ние освен, че го диагностицираме, сме и първите, които правим опит за консервативно лечение. То се състои преди всичко в овладяване на възпалителния процес. 

Д-р Радосвета Запрянова: Чистото дебело черво е в основата на здравето

Пациентът се поставя на диета, която строго се следи, или изобщо не приема храна за няколко дни. Правят му се вливания, антибиотици и в голям процент състоянието се овладява. Лекува се както един остър възпалителен процес. Но при появата на тежки усложнения, като перфорация, фистули или абсцеси, пациентът се препраща за операция.

- Какви методи на оперативна намеса се използват?

- В наши дни са рутинни миниинвазивните операции, като ендоскопската хирургия. Почти 90% от пациентите, ако нямат някакъв много тежък перитонит или процес, който е продължил дълго време, се подлагат на миниинвазивна операция – лапароскопска.

А тук арбитърът по отношение на диагностиката не е колоноскопията. Тя е забранена по време на съмнение за общо възпаление на дивертикули, защото през колоскопа се вкарва въздух и е възможно да се получи т.нар. артифициална перфорация по време на изследването. 

Диагностиката е неинвазивна и се осъществява със скенер и компютърно томографско изследване. За да не се прави голям разрез в корема, миниинванзивната хирургия е подходяща дори и за по-тежки случаи, като се прави т.н. резекция от здраво в здраво на дебелото черво. Тя се ориентира от самото образно изследване - докъде и колко да се отреже. Така се възстановява пасажът на пациента. Това се прави и при операции на жлъчка, хернии, апендицит.

Деляна УЗУНОВА