Д-р Атанаска Чешмеджиева, д.м., е ръководител на Отделението по орална хирургия във Военномедицинска академия - София.
Д-р Чешмеджиева завършва Стоматологичния факултет към Медицински университет - София през 2001 г. с придобита специалност “Орална хирургия”. Притежава и магистърска степен по “Здравен мениджмънт”. От 2004 г. е част от екипа на ВМА - първоначално като лекар-ординатор в Клиниката по лицево-челюстна хирургия. През 2014 г. защитава дисертационен труд и придобива образователна и научна степен “Доктор”, а през 2017 г. оглавява Отделението по орална хирургия.
Интересите й са насочени в областта на оралната хирургия, лицево-челюстната и ортогнатна хирургия, спешната хирургия, военна травматология, дентална имплантология, пародонтална хирургия, лазерно и ултразвуково асистирана хирургия в лицево-челюстната област. Д-р Чешмеджиева има редица специализации в чужбина, членува в много съсловни организации.
Отворена, малка рана в устната кухина - това е не само описанието на афтите, от които около 60% от населението страда поне веднъж в живота си, но може да е и един от симптомите на рак на устната кухина. Какво представлява той, какви са причините за неговото появяване, отговаря д-р Атанаска Чешмеджиева, д.м.
- Д-р Чешмеджиева, обикновено свързваме болезнените ранички в устната кухина с афти. Но кога трябва да се тревожим, че нещо се случва в устата ни?
- Обикновено, всяка рана, появила се в устната кухина, трябва да търпи самонаблюдение от пациента и ако не минава в рамките на 10-14 дни (третирана или нетретирана), тогава пациентът трябва да потърси компетентно професионално мнение от специалист, за да бъде поставена евентуално диагноза или отхвърлено съмнението за по-сериозно злокачествено заболяване. В общи линии, на първо четене идва стоматологът в тази ситуация. Това е човекът, към когото пациентите, забелязали в устата си някаква раничка, е необходимо да се обърнат и той да прецени има ли по-сериозен проблем и какво трябва да се направи оттук-нататък.
- Какво представлява ракът на устата?
- Ракът на устата е злокачествен процес, който може да засегне всички части на устната кухина – устни, вътрешната част на бузата, езика, венците, пода на устата, небцето. Може да обхване сливиците, слюнчените жлези, челюстните кости и дори лимфните възли по шията. Това е много агресивно злокачествено заболяване и макар и да представлява само 4% от всички тумори при мъжете и 2% от карциномите при жените, той е изключително опасен. Характерно за този злокачествен процес е, че той се появява обикновено след 40-годишна възраст.
- Какви са причините за развитието на болестта и кои са рисковите фактори?
- Развитието на болестта всъщност, представлява безконтролно нарастване на генетично променени клетки от нормалните тъкани в устната кухина. Това безконтролно разрастване се дължи на общи и на локални фактори. Към общите причини можем да поставим болести на гастроинтестиналния тракт, от които тук най-важен е гастроезофагеалният рефлукс, който е свързан с връщането на стомашна киселина в устата, и в резултат на химично дразнене, тя води до такива изменения. Друг фактор е хранителната диета.
Например, ако човек употребява много червено месо, пържени, пикантни храни, горещи или силно студени храни, това също са фактори, които водят до развитието на рак на устата. Друга честа обща причина е заразяването на организма с човешкия папиломен вирус, който причинява доста заболявания, включително и рак на устата.
Към локалните фактори отнасяме наличието на остри ръбове на зъбните коронки. Те са изключително важни, защото водят до механична травма и са иницииращ фактор за развитието на рак на устата. Изключително силно локално въздействие имат цигарите и алкохолът. При хората, употребяващи цигари и алкохол, ракът на устата се среща три пъти по-често.
- Обикновено проблем при раковите заболявания е безсимптомното начало. Коя е обаче „червената лампичка“, която трябва да ни накара да потърсим консултация със специалист?
- Да, така е. Симптомите са доста разнообразни. Варират в широки граници. Може да се наблюдават червени или бели петна в устата, появата на окръглени образувания - подутини с по-малки или с по-големи размери в устната кухина, различни по размери рани, афти, незарастващи язви за повече от седмица, възможно е да има кървене в устната кухина, разклащане на зъбите. В по-напреднал стадий се появява и болката, затруднение в храненето, в гълтането, в отварянето на устата и движението на езика. Може да се стигне дори до промяна в гласа.
Всеки от тези симптоми, разбира се, поединично или комбинирани невинаги означават, че има наличие на рак на устата, но те са именно „червената лампичка“, която трябва да подсети пациента да потърси професионална помощ. Действително, началото е подмолно развитие с абсолютно без някакви съществени обективни и субективни оплаквания от страна на пациентите. За съжаление, те не ги забелязват дълго време и след появата им.
- Как се поставя диагнозата?
- Професионалната диагноза се поставя при лекаря по дентална медицина. Това може да се случи по време на стоматологично лечение, когато зъболекарят открива случайно съмнителна потенциално опасна нозологична единица, която би означавала рак на устата. За щастие, забелязвам, че напоследък се увеличава посещаемостта при лекарите по дентална медицина с цел профилактичен преглед. Той трябва да се прави два пъти в годината, така че при този профилактичен преглед също се откриват подобни ранни симптоми. И съответно -самонаблюдението.
6 лесни начина да премахнете афти
Хубаво е при миене на зъбите сутрин, вечер човек да хвърля един по-общ поглед в устната си кухина и когато отбележи нещо, да се обърне към стоматолог за поставяне на професионална диагноза. А когато вече лекарят по дентална медицина установи, че има съмнение за проблем, пациентът бива насочен към специалист - орален хирург или лицево-челюстен хирург за по-конкретно диагностично уточняване. Съответно, вземане на биопсия за хистологична верификация и доказване 100% на рака в устата.
- Какви съвети бихте дали на читателите ни?
- Важно е да се поддържа перфектна лична устна хигиена и при миене на зъбите сутрин и вечер човек да прави по-щателен оглед на устната си кухина.
Препоръчително е да се провежда балансирана диета с храни, които са богати на антиоксиданти, тъй като те блокират свободните радикали и предотвратяват възпалителните процеси, които често стоят в основата на развитието на рака на устата. Това са храни с високо съдържание на витамин С, витамин Е, добре е да се приемат като добавки селен, коензим Q10.
От плодовете и зеленчуците с антираков ефект са ягодата, малината, боровинката, морковите и доматите. Естествено, навременното стоматологично лечение, както и два профилактични прегледа годишно, водят до ранното откриване при наличие на макар и малка, непричиняваща някакви симптоми рана в устата, с последващо навременно и необходимо лечение.
Изключително важна е и слънцезащитата, особено в летните периоди. Един от основните локални фактори за рак на устата са слънчевите лъчи, които водят до изгаряне на полулигавицата – това е червената зона на горната и долната устна. Те са предилекционни места за развитие на рак на устата, особено при хора пушачи и изискват повишено внимание и грижи.
Румяна СТЕФАНОВА
