Д-р Диана Христова: Алергията към плесени е подценявана заплаха за здравето

Д-р Диана Христова е специалист по алергология към Университетска болница “Александровска”. От февруари 2017 г. е докторант в отдел “Имунология и Алергология”. Участник е в много международни и национални научни форуми, има и редица публикации в медицински списания. Научните й интереси са в областта на плесенната алергия, алергичния ринит и астма, атопичния и контактен дерматит и др.

- Д-р Христова, обръщате внимание, че плесените са подценяван проблем, но те причиняват и алергии. Защо са се превърнали в такава заплаха, ако не е пресилено да се каже така, за здравето ни?

- Не е пресилено, защото наистина се превръщат в заплаха. Днес, предвид наличната добра топлоизолация, се справяме с едни проблемите, но си причиняваме нови. Добрата топлоизолация е тази, която изключително благоприятства създаването на конденз - повишаване на влажността в жилищата. А това благоприятства плесенния растеж.

Така че сме експозирани на един водещ алерген, основно от външната среда, защото плесенните спори нахлуват в домовете ни през отворените прозорци, заедно с тревни и дървесни полени, с всички респираторни, най-общо казано, алергени. 

Когато намерят благоприятните условия, започват да живеят в нашия дом. Така не живеем сами в дома си, те го превръщат в техен. И съответно, в своите биологични цикли отделят още по-голямо количество алергени, защото, развивайки се в оптимални  условия, отделят по-голямо количество спори. От тази гледна точка започват да се превръщат в много по-сериозен проблем.

Самите плесенни видове като алергени, може би са най-богатият такъв източник. В техните структури чисто биологически се съдържа голямо разнообразие от протеини, които имат такъв алергенен потенциал. Разбира се, ние познаваме най-добре водещите плесени видове, предизвикващи респираторна алергия. Това са основно алтернария и кладоспориум, но кое е тревожното?

Тревожното е, че всъщност този тип сенсибилизация е често срещана сред малките деца. При деца, живеещи в такива условия, процентът на развитие на  бронхиална астма е много по-голям.

- Как по-точно спорите на плесените водят до развитието на алергична реакция?

- След като вдишаме спорите, те попадат в дихателните ни пътища. По-едрите частици остават на ниво нос, полепват по лигавицата, а миниатюрните, от хифи, могат да достигат и до малките дихателни пътища, тоест, в белите дробове. Там, при контакт с лигавицата (нашите дихателни пътища са тапицирани от лигавица), могат да предизвикат алергична реакция.

Като краен резултат като изход от този контакт, на практика, се появява възпаление, което в случая наричаме алергично. А когато една лигавица е възпалена, тя продуцира по-голямо количество мукус - той затормозява действието на естествените очистващи механизми. Така кихането и кашлянето, като част от естествените очистващи механизми от вдишани частици от външната среда, започват да работят на много по-високи обороти. И от честотата, която е нормална, т.е., физиологично, ние можем да кашляме по един-два пъти на ден, да кихаме по три-четири пъти, се преминава към едно залпово кихане - 7-10 пъти, което вече е признак за патологична, за алергична реакция. Кашлицата става постоянна и продуктивна - отделят се секрети. 

Реално погледнато, в такива случаи вече става въпрос за патологична кашлица. От друга страна, плесенните видове освен, че могат да алергизират организма, отделят и летливи органични съединения, които имат чисто иритативен (дразнещ) ефект върху лигавицата на дихателните пътища. И често по неспецифични механизми (наричаме ги неспецифични, за разлика от алергенното дразнене, което е нещо специфично) отново могат да раздразнят дихателните пътища при хора, които имат бронхиална астма например, или алергичен ринит. Визитната картичка на астмата е бронхиалната хиперактивност. 

Как да се избавим от черната плесен у дома

Една боледуваща лигавица на носната кухина също е хиперреактивна. Това означава, че тази лигавица има много по-нисък праг на дразнене от неспецифични дразнители - резки температурни колебания (от топло на студено), остри, дразнещи миризми. 

Например, почистващите и дезинфектиращи средства са неспецифични дразнители, както и тютюневият дим. Тези хора реагират при много по-ниски прагове и концентрации на съответните провокатори. В сегашната ситуация, когато дезинфекцията е нещо, което правим непрекъснато и ежедневно, сме свидетели на обостряне на състоянието на много астматици, защото те са хиперреактивни.

А когато в дома си човек има и плесенен растеж, тези летливи органични съединения имат дразнещ ефект върху дихателните пътища. И това води до много по-лош контрол на астмата.

- Това ли представлява синдромът на “болната сграда”?

- Точно така, това е част от синдрома на “болната сграда” Защото точно тези летливи органични съединения предизвикват общо чувство на отпадналост, на замаяност. Дори има случаи и с проява на чисто неврологична симптоматика - главоболието. И как го отличаваме този синдром? Всъщност, човек, ако не пребивава в тази среда, на практика няма такива оплаквания.

- Кои хора са в риск да развият алергия към плесените? Тези, които вече имат някакви алергични заболявания или никой не е застрахован?

- Плесените освен, че самите те са най-големият, най-богатият алергенен източник, от друга страна, те имат подпомагаща роля за алергизацията и към останалите респираторни алергени. Защото, една огромна част от алергенните компоненти на плесените са ензими, които се наричат протеази.

Биологичната функция на тези ензими е да осигурят храненето на съответния плесенен вид. Тоест, грубо казано, да смелят храната, която плесента ще използва за самата себе си. 

Но тези протеази от друга страна, могат да осигурят добрия контакт на останалите алергени със съответния организъм, върху който ще въздействат. Така, че това е подпомагаща роля на плесените по отношение на сенсибилизацията към респираторните алергени.

Д-р Диана Христова

Тук е много важно да се отбележи, че значителният, големият процент от сенсибилизираните към плесенни компоненти хора, всъщност, имат алергия и към друг алерген. Т.е., това е фактор, подпомагащ т.нар. полисенсибилизация. А, когато човек е сенсибилизиран към повече от един алерген, обикновено това корелира и с тежестта на клиничното протичане - тези пациенти имат по-тежки симптоми и са с по-бързо прогресиращ ход на съответното страдание. 

Може да бъде и алергичен ринит, но в случая по-скоро става въпрос за бронхиалната астма. Макар, че трябва да отбележим, че двете заболявания винаги вървят ръка за ръка - не бива да делим дихателните пътища на големи и малки. По правило, боледува ли белият дроб, боледува и носът, и обратно. Ако боледува носът и не се ли лекува, впоследствие се разболява и белият дроб.

- Ако подозираме, че плесените ни създават проблеми, има ли специфични изследвания, с които се доказва наличието на такъв тип алергия?

- Разбира се, съществуват такива тестове. Изобщо, за доказването на алергично страдание трябва да потвърдим наличието на специфичното към съответния алерген IgE. Това е белтък, имуноглуболин от определен клас, който циркулира в кръвта - можем да го открием и фиксиран върху кожния мастоцит.

Ролята му е при срещата със съответния алерген да отключи цялата каскада от имунологични събития, в крайна сметка от които се получава една хистаминоребилация, която опосредства клиниката на сърбеж, оток и дразнене. Това, което познаваме като алергия. 

Фиксираният върху кожните мастоцити имуноглобулин, се доказва с т.нар. кожноалергични проби. Докато циркулиращият в кръвта и несвързан специфичен IgE, всъщност се улавя с така широко познатите кръвни тестове за алергия.

Така, че в случая с плесенната алергия специално, е добре да се изследва както кожно фиксираният серум, специфичният имуноглобулин, така и серумният специфичен IgE. Хващайки този отключваш момент, ние верифицираме диагнозата, която, разбира се, трябва да бъде съпроводена и с клиничната картина на едно алергично страдание.

- Знаем, че проблемите на хората със сенна хрема започват сега, през пролетта. Има ли периоди, в които се припокрива пикът на алергиите към плесените и към полените?

- Обикновено, всяка пролет хората с алергичен ринит веднага усещат кога е настъпила пролетта. Те са индикатор за появата й, защото лигавицата им, при контакта със съответния полен - тичинков прашец на растенията и спори на плесените, предизвиква бистрата секреция от носа, сърбежа в очите, в носа, в носоглътката.

Това започва да се случва обикновено от края на февруари и основно - март,  април, май и юни. За съжаление, може да продължи и до септември. В този отрязък от време всъщност, се позиционират преимуществено полените на различните видове растения

Как да премахнете плесента от пералната машина, за да се избавите от респираторни и кожни инфекции

Първоначално, са дървесните. От края на април, през май и юни започват тревните полени. Последен е поленът на плевелите. Но какво е характерно за плесените? Всъщност, тях ги няма единствено, когато има сняг. А по времето, когато няма сняг, концентрацията им във въздуха е различна количествено. Но пикът на концентрацията им е най-голям отново през месеците май и юни.

Това е и пикът основно на тревния полен. А за нашите географски ширини при около 85% от хората основен алерген при поленовата алергия е тревният полен. Клинично не може да се направи разлика между това дали един човек е сенсибилизиран към някой вид плесен или към тревен полен. Появява се припокриване и отдиференцирането на конкретния водещ причинител по отношение на клиничната му проява е изключително важно.

- Отчитате, че хората, които страдат от сенна хрема и други алергични проблеми, се увеличават с всяка изминала година. Кое ни прави толкова алергични и чувствителни?

- Тук основен фактор е заобикалящата ни среда. Под заобикаляща среда трябва да възприемаме това, което е в атмосферата, как ние, хората, допринасяме за това, което се намира в нея - т.е., замърсяването на въздуха с недоизгорелите дизелови частици, с повишеното количество на серен диоксид, на азотен оксид.

И изобщо, на всички тези газове, които от една страна, имат иритативно действие върху дихателните пътища, а от друга - правят полените много по-агресивни като фактор, предизвикващ алергията. 

Доказано е, че например брези, които растат в близост до по-натоварените пътища, продуцират много по-голямо количество полен. Разбира се, трябва да се отбележи и това как се грижим за микросредата в дома ни, какъв е въздухът в него.

Макар че въздухът  влиза през прозорците, начинът ни на живот, ритъмът и характерът на почистване, както и отглеждането на домашни любимци са все фактори, доопределящи качествата му в нашия дом. От трета страна, трябва да отбележим и цялата тази битова химия около нас 

Днес вече всички измивни средства, най-общо казано, започват да се превръщат в силни иританти. Например, някои прахове за пране се справят с всякакъв тип петна, защото съдържат много голямо количество ензими в своята структура. А ензимите са тези, които са най-сериозните алергени. 

Така, че всички тези плюсове се оказват минуси по отношение на здравето ни - на практика тези химически структури разрушават кожната бариера. Измивните средства всъщност, когато са по-агресивни, разрушават водно-липидната мантия на кожата.

А това създава възможност “вратата” да остава отворена - осигурява се контактът на съответните алергени и хаптени, да реализират  контакт  с имунните клетки и да отключат цялата каскада на алергичното възпаление. 

Да не забравяме и всички консерванти, оцветители и подобрители, съдържащи се в храната, която днес има все по-голяма трайност. Сами по себе си, те имат потенциала на  алергенни компоненти. Разбира се, основният фактор е генетичен - дали имаме предразположението да се разболеем от някоя болест. Но изключително важно е да подчертаем, че трябва да срещнем и съответния провокатор.

Ако не го срещнем, дори и да носим генетичния потенциал, няма как да се отключи такъв процес. За да се развие една болест, винаги трябва да има едно задължително събитие, но и констелация от още редица събития. В това е и смисълът на понятието рискови фактори, там е и силата на профилактиката - тези фактори да се елиминират, за да не се реализира патогенезата на някакво заболяване.

- По отношение на коронавируса четем най-различни новини. Една от тях, разпространявана напоследък, е че хората със сенна хрема, с алергии, не могат да се заразят с вируса, тъй като имунната им система заради заболяването е прекалено активна и ги предпазва. Има ли нещо вярно в това твърдение?

- Не смятам, че човек може да бъде опазен, ако активно не прилага определените мерки за предпазване от заразяване с определена инфекция в условията на епидемия. По принцип, децата, които са алергични, са по-чувствителни и към риновирусни инфекции. Така, че малките деца боледуват по-често от респираторни инфекции и съответно, боледуват и при експозиция на съответния алерген. А това предполага дори по-често боледуване при такива пациенти. 

Не бих казала, че са протектирани. Друг важен момент е, че хората с алергични заболявания, като тук основно визираме бронхиалната астма, всъщност, са една по-ранима група. Всички те трябва грижливо да прилагат своите лекарства в предписания им терапевтичен режим за поддържане на оптимален контрол на астмата.

- А това, че кръвта им е по-наситена с антитела в този сезон не спомага ли за препятстването на вирусната инфекция?

- Антителата, които имунната система на алергичните хора образува, са специфични. Т.е., те не могат да реагират срещу някакъв друг причинител. Тук въпросът по-скоро се заключава в това имунният им отговор, имунитетът им като цяло, доколко е силен и колко бързо реагира.

Но в случая това, което трябва да се стимулира, са вродените защитни механизми. Винаги имунната система, реагирайки на абсолютно всеки причинител, се включва и с двете си рамена - придобитите и вродените механизми. Така че по-скоро бих го нарекла така: хората с добра имунна система, която има силни възможности да реагира бързо, по принцип не са лесно податливи на всякакви инфекции и биха се справили със съществуващи такива много по-добре.

А тези, които имат хронични заболявания, които са с малко по-потисната имунна система, ако са на имуносупресивна терапия, предвид придружаващи по-тежки хронични заболявания, те са по-податливи и с по-тежко протичане на инфекция с коронавирус или изобщо на инфекция и от друг причинител. Така че това, което се изисква от нас, е първо, да се храним пълноценно, с достатъчно количество белтъци, защото те са пластичният материал за организма.

Да спортуваме, да не се обездвижваме и да получаваме нужното количество витамини. Това са основните неща. Така стимулираме имунната система, но не специфично, бих го нарекла и физиологично.

Милена ВАСИЛЕВА