Д-р Екатерина Иванова-Тодорова е клиничен имунолог в Лабораторията по клинична имунология на Университетска болница “Св. Иван Рилски” и главен асистент към Катедрата по клинична лаборатория и клинична имунология на Медицинския университет в София. Предлагаме лекцията на д-р Тодорова по време на дискусията “Автоимунитет и хранителен интолеранс”, на която присъстваха имунолози, ревматолози, гастроентеролози, лекари от други специалности, представители на пациентски организации.
Що е интолеранс към храни?
Съвременното определение за интолеранс към храни е състояние, свързано с непоносимост към съответна храна, с клинични симптоми, които не протичат по класическите имунни механизми за алергия (не са IgE медиирани). Именно по тази причина хранителните непоносимости в началото са смятани за неимунни реакции към храна. Това твърдение обаче не е вярно. Интолерансът към храни също е реакция на имунната система, но нарушението е в смилането и резорбцията на храните.
Диагнозата интолеранс към храни се поставя трудно, защото не е лесно да се разграничи от алергията към храни. Интолеранс и алергия към храна споделят подобни клинични симптоми. Например интолерансите към лактоза, малтоза, сукроза и фруктоза причиняват симптоми само в гастроинтестиналния тракт: абнормен газ в червата, болка в корема, диария и състояние на гадене, без друга причина.
При интолеранс към биогенни амини, какъвто е класическият хистаминов или тираминов интолеранс, категорично е доказано, че действа в гастроинтестиналната, дихателната система и кожата. Най-честите симптоми при хистаминов интолеранс са сърбеж и подуване на кожата, проблеми със стомаха и червата, придружени с главоболие и др. При тираминов интолеранс има мигренозно главоболие и уртикария, която е основен симптом и при много от хранителните алергии.
Друг пример за интолеранс е към различни оцветители на хранителни продукти, като например към тартразин (Е102) и други азобои. Оказва се, че те предизвикват системни ефекти при някои хора с генетична предиспозиция. Блокира се един от пътищата за окисление на мастните киселини и получаването от тях на ейкозаноиди - циклооксигеназният път. Това води до дисбаланс на някои медиатори на възпалението и оттам - до покачване на хистамина. Симптомите са на астма, уртикария, главоболие, хиперактивност.
Към интолеранса към храни спада първо голямата група метаболитни дисфункции, например лактозният интолеранс. Втората голяма група е интолеранс поради генетични дефекти. Към тази група спадат и част от автоимунните състояния. Това са дефекти в гените за някои от рецепторите за витамин D. Много от пациентите с автоимунни заболявания имат дефицит на витамин D. Генетично обусловени са и хистаминовият интолеранс, и неправилната резорбция на фолиева киселина при някои автоимунни състояния.
Към интолеранса спада и фармакологичният отговор на различни токсини и биогенни амини.
Последната голяма група хранителни непоносимости е интолеранс към токсини в храни с по-дълъг срок на годност, включително токсини в някои от рибите и много подобрители - консерванти, овкусители и др. Такива подобрители са сулфитите, мононатриевият глутамат, консервантите PHA и PHP. Но при хора, които нямат генетична предиспозиция, тези токсини не биха оказали влияние. Интолерансът обикновено е към малки молекули с биологичноактивна компонента. Това понякога може да не е структурата на храната, а някаква нейна добавка - консервант, оцветител, стерилизатор.
Разлика с алергията
Като цяло интолерансът към храни има отложена във времето реакция, симптомите не се проявяват веднага след приема на съответната храна. Те могат да започнат след няколко часа, а понякога и седмици след приема на интолерантната храна. Докато при алергичните реакции имаме почти мигновено действие, което може да бъде животозастрашаващо.
Едно от посланията на нашата лаборатория по клинична имунология е, че интолерансът към храни не е застрашаващо живота състояние и не може да предизвика сериозни усложнения.
Проучвания доказват, че интолерансът към храна при част от автоимунните пациенти засилва симптомите на основното им заболяване.
Защо автоимунен пациент развива интолеранс към дадена храна, а друг със същото заболяване - не?
Според някои от авторите отговорът се корени още в раждането и захранването на детето. От значение е влиянието на микробиома. Има и други фактори, включително молекулярната мимикрия, свързана с друго възпаление при автоимунните пациенти.
Д-р Екатерина Иванова-Тодорова
Механизмите за развитие на интолеранс са много. Когато става въпрос за алергия към храни обаче, се активира Th2-имунният отговор със секреция на определени цитокини, което води до секретирането на IgE-антитела срещу храни. Докато при интолеранс към храни имаме активация на Th1-имунен отговор със секреция на огромен брой провъзпалителни цитокини, мужду които туморнекротизиращият фактор алфа. Ето защо по-голям процент от пациентите с автоимунни заболявания страдат от интолеранс към храни. Знаем, че туморнекротизиращият фактор алфа (TNF-алфа) е цитокин, повишен при много от пациентите със системни и специфични автоимунни заболявания. Той е таргет и на много от биологичните терапии при тях.
Възпалението на червата води до тяхната пропускливост и тогава по-големи молекули от храната и други вещества могат да преминат през епитела, да достигнат до кръвообращението и оттам по системен път да отидат до различни имунни структури. В резултат на това започва секретирането на друг тип антитела, не на класическите за алергиите IgE, а предимно антитела от клас IgG, а също клас М и клас А, които в червата реагират кръстосано.
Кои автоимунни заболявания имат връзка с интолеранс към храни и кое е първичното?
Засега връзка с хранителен интолеранс се прави само при някои от автоимунните заболявания: целиакия, IBD, ревматоиден артрит, някои от автоимунните болести на щитовидната жлеза и множествената склероза. Първоначално е автоимунното състояние, при което имаме напрегнат имунен отговор и наличие на възпаление. От друга страна, при тези пациенти има секреция на голямо количество имуноглобулини от различни класове, основно от IgG. Образуват се имунни комплекси, отлагащи се в гастроинтестиналния тракт. Резултатът е нарушения в смилането и резорбцията на хранителните вещества.
В организма на всеки здрав човек също се образуват такива имунни комплекси между храните и имуноглобулините в стомаха и червата. Но при автоимунните състояния се образуват много по-големи количества антитела и много повече имунни комплекси, които не могат да се изчистят (детоксикиращите механизми са затруднени) и срещу тях се развива възпаление.
Научни проучвания
Проучване от 1997 г. съобщава, че около 30 - 40% от пациентите с ревматоиден артрит се подобряват, когато изключат от диетата си храните, към които имат интолеранс. През 2001 г., отново при проучване на пациенти с ревматоиден артрит, изключват глутена от храната им и установяват подобрение, отслабване на част от симптомите на основното заболяване. Но изключващата диета, свързана с интолеранс към храни, не е лечение на автоимунното заболяване. Неразумно е пациентът да спира своята конвенционална терапия. Изключващата диета може само да намали локалното възпаление в червата и да подпомогне влизането в ремисия. В конкретното проучване пациентите са на изключваща диета, но същевременно са на тройна терапия за ревматоиден артрит. Понеже тези пациенти са на веган диета, им се дава витамин В12 и селен, за да се избегне дефицитът им.
На последния 11-и Международен конгрес по автоимунитет беше изнесена информация, че в регионите на света, където се употребява мляко, има и автоимунитет. Авторите са изследвали 100 пациенти с различни автоимунни заболявания - целиакия, Хашимото, ревматоиден артрит, грануломатоза на Вегенер, диабет тип 1 и др. Изследванията са за антитела IgG в серума срещу 108 различни антигена. При пациентите с ревматоиден артрит е открито значително повишение на антителата, свързани с интолеранс към кравето мляко, казеина, глиадина, пшеницата и яйчения белтък.
Как се преодолява хранителна непоносимост?
Пациентите много лесно залитат към това да си самопоставят диагноза интолеранс към дадена храна. Лекарите пък са склонни да поставят диагнозата само въз основа на един тест. Европейската академия по алергология и клинична имунология обаче смята, че за интолеранс към храна трябва да се смята комбинация от клинични симптоми, подкрепени с резултатите от няколко теста. Едва тогава се прилага така наречената елиминационна диета - от 3 месеца до една година. След това храната се въвежда на малки дози и се следи реакцията.
Докато при алергия към храна пациентът изключва завинаги от менюто си алергизиращата храна, тъй като вероятността за алергичен шок е огромна.
Мара КАЛЧЕВА
