Д-р Ива Гаврилова, д.м., е онкохирург, част от екипа на Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология - София.
През 2005 г. се дипломира в Медицински университет - София. Специалист е по обща хирургия. Специализира пластична и реконструктивна хирургия във Франция. През юли 2018 г. защитава дисертационен труд на тема: “Редки злокачествени кожни болести: анализ и оценка на моделите на терапевтично поведение и критерии за експертен център в България”.
Заедно с водещи онкодерматолози е учредител на Българската асоциация по дерматоонкология.
Д-р Гаврилова е носител на наградата за принос в клиничната онкология на IX Национална онкологична конференция “Мултидисциплинарни онкологични разговори и екстракти” (МОРЕ) през 2018 г. за проучването й на редките злокачествени кожни болести, в това число и невроендокринните тумори.
- Д-р Гаврилова, миналата година бяхте номинирана с награда за принос в клиничната онкология. Разкажете ни нещо повече за самия проект.
- Миналата година защитих дисертационен труд, посветен на редките злокачествени кожни тумори. Направихме много задълбочено проучване, в което локализирахме всички болници, в които попадат пациентите с тези заболявания и потенциалните експертни центрове в България. Казвам потенциални, защото да са с онкологична насоченост не е достатъчен критерий. Има европейски стандарти, на които трябва да отговоряме и поддържаме в бъдеще. Щастлива съм да работя в един от водещите експертни центрове у нас.
Целта ни беше да проверим какво е качеството на лечението, има ли добре обособен път за пациента, който да го отведе до специализираните звена. Съществува ли изобщо тази верига у нас, достъпна ли е за болните, за семейните лекари и за всички специалисти, лекуващи тези нозологии. При този анализ установихме къде би могло да има пропуски и как да подобрим дейността в тези експертни центрове.
Туморите, които разглеждаме, са редки, за тях се знае малко, трудни са за диагностика и лечение в световен мащаб. Искаме да улесним колаборацията в страната, за да бъдат тези пациенти своевременно диагностицирани и да получават бърз достъп до специализирано лечение както у нас, така и в чужбина.
Първата ни рожба от този проект е основаването на Българската асоциация по дерматоонкология. От средата на миналата година тя работи на пълни обороти и вече успяхме да се присъединим към екипа на Европейската асоциация по дерматоонкология. Заложили сме много проекти за тази година. Предвиждаме форуми за повишаване информираността сред обучаващи се, лични лекари и специалисти, организираме срещи и колегиуми из страната, за да можем да изградим добра мрежа както за пациентите, така и за лекарите.
- Кои са тези редки кожни злокачествени болести, върху които сте акцентирали вниманието си?
- По дефиниция рядка злокачествена болест е тази, при която има заболяемост по-малка от 6:100 000 души годишно. Обект на дисертационния ми труд са: невроендокринните кожни тумори,
Капоши сарком, карциноми с произход от кожни аднекси и кожен меланом, който в нашата страна спада по дефиниция към тази група независимо, че на практика не е рядка болест. За жалост, пациентите с малигнен меланом все още достигат до специалист с авансирало заболяване, поради което си струваше да насочим фокуса си и към тази локализация.
- Вярно ли е твърдението, че лятото отминава, а кожният меланом започва “да говори” през зимата?
- Категорично не! Инициацията на кожния меланом е съвкупност от генетична предиспозиция плюс, разбира се, лъчево увреждане. Началото на меланома обикновено е двадесет години назад, като клиничната му изява може да е в различна възраст. Разбира се, слънцето уврежда кожата и влияе като допълнителен фактор във всеки момент при лъчево индуцираните форми на малигнения меланом, но няма зависимост от прякото лъчево изгаряне през лятото и поява на тумора непосредствено след това.
Слънчевото изгаряне е вредно в детска възраст - това е пусковият механизъм и фокусът трябва да бъде насочен към подрастващите, тях трябва да протектираме. Всъщност, не ултравиолетовата светлина е вредна, а изгарянето от нея в класическата му форма.
- Т.е., кожата има памет...
- Точно така! Кожата има памет и я проявява в напреднала възраст - говоря за лъчево индуцираните форми на малигнения меланом. Не мога да не спомена и по-баналните кожни, възрастово обусловени тумори: базоцелуларен и спиноцелуларен карцином, които абсолютно са свързани с изгарянията в миналото и се развиват по типа: “отмъщение на кожата”, образно казано, след 50-60-годишна възраст. Ето защо фотопротекцията е изключително важна, особено при децата!
- Но трябва да има и генетична предразположеност?
- За кожния меланом - да.
- Това какво означава? Трябва да имаме близък с такова заболяване ли?
- Не, имам предвид генетични мутации, които биха могли да се отключат при всеки човек.
Разбира се, семейства, които имат роднина с малигнен меланом подлежат на допълнителен скрининг. Съществува рядък синдром на фамилен малигнен меланом, който за щастие се среща в под 5% от случаите.
- Кои са най-сериозните проблеми при диагностицирането на тези заболявания?
- Не бих ги нарекла проблеми или пропуски. Бих казала, че редките кожни тумори са специфична патология, която може да затрудни всеки един, дори и добре обучен специалист и то не само у нас. Някои от тези тумори имитират доброкачествени заболявания и твърде често хистологията е тази, която поставя диагнозата. Затруднения могат да изпитат и патолозите, особено при липса на специфични реактиви за поставянето й. Въпросът е, когато се стигне до диагноза, максимално бързо да се насочи пациентът към съответните експертни центрове. Това се опитваме и да направим: да повишим информираността и да изградим мрежа за по-бърза реакция между колегите. Заболяванията са редки, но именно това ги прави много по-значими за пациентите - неглижирането им води до бърза прогресия и фатален изход.
- Има ли нови пробиви в лечението на редките кожни злокачествени тумори?
- При редките кожни неоплазми, за които говорихме, основното лечение на първичните тумори е хирургично и то трябва да бъде изпълнено адекватно. Метастазиралите форми на някои от редките болести все още остават една необятна земя в световен мащаб, но за щастие има проучвания и онкологията се развива бързо.
Що се отнася до метастазирал стадий на малигнен меланом има много възможности, които могат да бъдат използвани. Това е все по-позната локализация, колегите в страната много добре дирижират системното лекарствено лечение на болните в четвърти стадий. Щастливи сме, че новите медикаменти, с които разполагаме, дават възможност за удължаване с добро качество на живота на нашите пациенти. В България поне по 500 човека годишно се разболяват от меланом. Това е заболяване, за което трябва да се мисли и може да бъде диагностицирано дори и от личните лекари.
- Какво имате предвид под “адекватно изпълнено хирургично лечение”?
- Имам предвид, че съществуват правила и хирургична защитна зона, в която първичните кожни тумори трябва да бъдат отстранявани. Това би следвало да се спазва от всеки хирург или сертифициран дерматохирург.
В реалния живот обаче биват отстранявани образувания, които не са съвсем ясни, както за пациента, така и за “диагностициращия” с лазер, течен азот, електрокоагулатор или в минимална защитна хирургична зона, в частни и дори козметични центрове. Последните не се и изследват хистологично. Това е много голям проблем, цената за който за съжаление заплаща пациентът със здравето си.
Милена ВАСИЛЕВА
