Д-р Ивайло Димитров: Тялото винаги реагира на сигналите, които излъчваме, с болест

Моята идея е да овластя хората да поемат отговорност за самите себе си, за собственото си здраве

https://zdrave.to/saveti-ot-spetsialisti/d-r-ivailo-dimitrov-tyaloto-vinagi-reagira-na-signalite-koito-izlcvame-s-bolest Zdrave.to
Д-р Ивайло Димитров: Тялото винаги реагира на сигналите, които излъчваме, с болест

Д-р Ивайло Димитров е специалист по психиатрия, психотерапия и хомеопатична терапия. В своята практика с доказани методи той помага за решаването на болестни проблеми и разрешаване на емоционални конфликти. Прилага с голям ефект създадената от него терапия на всякакви зависимости, доказателство за което са стотици благодарни излекувани. 

Д-р Димитров е член на международен екип от лекари и изобретатели, разработили и създали т.нар. Индивидуална диамантена скенер терапия, а през 2016 г. се сдоби с патент за тази революционна нелекарствена терапия, както и с един от всичките пет апарата за цял свят, използвани в тази технология. Член е на Българския лекарски съюз, на Българската психиатрична асоциация и на Българската хомеопатична организация.

Защо сме длъжни да поемем отговорност за своето здраве и когато е нужно, да потърсим помощта на специалист?  Наистина ли, когато човек вземе решение за промяна, тя се случва? Как добрият лечител може да помогне на човек да излекува сам себе си? Вижте разговора ни с д-р Ивайло Димитров.

- Д-р Димитров, трудно ли е да се помогне на човек да се опита да излекува сам себе си?

- Живеем в свят, в който консумацията се превърна във водеща идеология и политика. И всъщност, без да искаме, се озовахме в клопката „ако имам проблем, трябва да взема някакво хапче и то с нещо да ми помогне“. Ето, оттук се появи големият проблем, защото ние всъщност се раждаме здрави. Нашият мозък винаги има възможност да пренарежда мозъчните карти и по този начин да държи нашето здраве от момента на раждането ни до момента на нашата смърт. 

Затова целта е да овластим човека отново да поеме отговорност за себе си. Т.е., да започне да се грижи за себе си със здравословни модели на живот, с нови начини на комуникация с външния свят и т.н. По този начин ще може да се справи с проблемите си. Това е и моята идея – да овластя хората, които идват при мен за помощ, да поемат отговорност за самите себе си. Аз на първа среща винаги казвам едно и също, както Хипократ го е казвал преди хиляди години: тук сме трима – ти, аз и твоят проблем. От това на коя страна ще застанеш, зависи дали ще решиш твоя проблем. 

Ако застанеш на моя страна, ние двамата като екип ще се справим с проблема ти. Ако застанеш на страната на проблема, аз не мога да ти помогна. Толкова е простичко. Но в началото е много трудно, защото обикновено има един такъв момент: аз искам да пробвам, но не съм сигурен дали ще стане. 

Отговорно заявявам: когато човек вземе решението за промяна, тя винаги се случва. И това е изключително важно, надявам се да го осъзнаят и запомнят хората.

- Кои са най-трудните ви пациенти? 

- Най-трудните пациенти са хората, които не искат да поемат отговорността за себе си. Те разчитат и настояват на това: ти ми дай хапчето – то ще ми помогне. Те не допускат някой да влезе в техния личен свят. А всъщност, най-важното в тази посока е, че човек трябва да се довери на някого, в случая на своя терапевт, на лекаря, за да може двамата наистина да постигнат тази промяна. Защото, когато започнат да се доверяват, излизат много причини, заради които съответното заболяване или орган са заявили за проблем. Но някак си хората избягват да се доверят напълно. 

Аз, както съм споделял с вас и вашите читатели, това го научих в Индия. Там те казват и са убедени, че когато човек има проблем с щитовидната жлеза например, това е сигнал за неудовлетворение в живота. И през моята вече дългогодишна практика съм се убедил в това – винаги, когато се установи проблем с щитовидната жлеза, непременно се оказва неудовлетворение в живота.

И това е само един от примерите, този принцип касае всички органи и системи. Истината е, че тялото винаги реагира на сигналите, които човек излъчва, с блокаж на орган или система, което предизвиква болест. И е много важно да хващаме първите симптоми, преди те да са развили болестта. За съжаление, много често са пренебрегвани и не им се обръща внимание.

Д-р Ивайло Димитров

Затова хората често идват малко късно при мен, понякога доста по-късно. Тогава, когато са пробвали какво ли не, за да стигнат накрая до злоупотребата с алкохол, с наркотици и с какво ли не, за да заглушат болката си. И всъщност, тогава вече за нас, лекарите, е много по-голямо предизвикателството, защото този човек е влязъл в света на илюзиите, на въображаемата идея за лечение. И затова бяга от всичко. 

А е много трудно да му се помогне, да бъде убеден точно в такъв тежък момент да се обърне към себе си и да направи цялостен рестарт в живота си. Знаете ли, обожавам всеки ден, в който спасявам човешки животи. За мен това се превърна в мисия. Аз не влизам в моя кабинет като лекаря, който лекува пациентите си по задължение. Отдавна влизам тук, за да помогна на толкова много хора. Приел съм го като мисия. Но пък, от друга страна, благодарността, която получавам от моите пациенти на следваща или по-следваща среща, за мен означава много, не само защото моят труд е дал резултат. А защото тези мои пациенти вече знаят, че не са сами и могат най-после да поемат отговорност за самите себе си. Всъщност, точно на това уча моите пациенти.  

Много е удовлетворяващо да погледнеш очите на благодарността 

Много е удовлетворяващо да видиш как такива хора успяват да се върнат към себе си и животът им тръгва смело напред. Те от ден на ден стават по-щастливи, доволни. И нещо много любопитно, но пък хубаво се случва: когато са намерили подкрепа в трудния за тях момент, преминават на идеята „предай нататък“. Т.е., започват от своя страна да дават своята подкрепа. Помислете си колко е важно това – нещо добро, което съм получил, мога да подаря и на теб. Повярвайте, такива хора са хем успешни в живота, хем са станали и по-добри хора.  

- Все едно, вземеш ли решение за някаква промяна, непременно ти олеква – така ли?

- Точно така. И най-вече ти дава сигнал: аз приключих с тази тема и се радвам отново на живота. Много е важно това. Да, ясно е, че мозъкът ни не е някакъв компютър, на който да извадиш грешния чип и да сложиш правилния. Трябват усилия. Вярно, че хората много се плашат от това, че те трябва да положат някакви усилия. Но в момента, в който ги убедим и повярват, и наистина положат усилия, след това виждат резултат и то много бързо: да, аз приключих с това, сега вече ще мисля напред. Веднага има реакция, разбира се: „докторе, не е така лесно“. 

Аз не казвам, че е лесно, но да овластиш себе си означава да поемеш отговорността за собственото си здраве. В крайна сметка, това е единственото безкрайно ценно нещо, което имаме на този свят. Всъщност те са две – едното е нашето здраве, другото е нашата свобода.

За мен е много трудно да виждам в 21-ви век как лекарите станахме доктори, а забравихме, че сме лечители. И най-важното е да помогнеш на човека, защото в крайна сметка, поне 50% от неговата болест е от неговото съмнение дали нещо ще се получи. Ако ти му дадеш правилната посока, другите 50% лесно ще влязат и всъщност, ние ще излекуваме проблема.

Затова казвам, че е много трудно, но, когато докторът е и добър мотиватор, като учител в живота, както аз възприемам себе си, тогава нещата се получават. И затова съм обграден с толкова много благодарност и хора, които наистина в трудни моменти успяват да помогнат. 

Нас много ни е страх да сложим началото, ние самите да започнем да търсим. Предпочитаме да ходим постоянно да се изследваме. Аз имам пациенти, които са минали през всички възможни изследвания, доктори, в което няма нищо лошо. Но това още повече те вкарва в този капан: ей, този доктор не ми помогна, другият не помогна и какво тогава, значи съм нелечимо болен. И, когато на този човек му кажеш: чакай, чакай, има още много варианти. Понякога решението на проблема е в промяна на ритъма и стила на живот, в приключването на връзка, в приключване на работно място, където се чувстваш некомфортно. Не е само в смяна на хапчетата. 

И за мен това е много важно, защото винаги болестите са сигнал, че човек е в някакъв критичен момент от живота си, в който трябва да направи големи промени, които обаче, не иска да прави. Като че ли е пасивен към собственото си здраве. Често пациенти казват: „докторе, защо така, аз колкото пъти съм ходил, досега не съм срещал доктор, с който мога да си говоря.“ 

Не, напротив, има много колеги, които искат да помогнат, но нямат време да го направят. И това е същият онзи момент, в който докторът остава доктор, а забравя за лечителя. Просто, защото няма време, не че не иска. Имам блестящи колеги, срещал съм се с много от тях, които споделят, че по Здравна каса им се падат по 10-15 минути на пациент. Да, трудно е, но в крайна сметка, за 21-ви век мислехме, че ще бъде много духовен век, а той се превърна в много материален.

- Д-р Димитров, чудесно е всичко, което сте си поставили като цел и идея. Но как да стане, като стресът и депресията продължават да ни държат в лапите си? 

- Да, така е. Потъваме - заради материалното. Някак си се вкопчихме в това, че видиш ли, ние сме най-бедната нация в Европа, че политиците ни са виновни и пр. Т.е., всички виждаме само лошото, а всъщност, живеем в най-прекрасната държава на света. Даже Швейцария е три пъти по-малка от нашата държава. Та, ние имаме невероятни възможности. Все още има една доброта, запазена у хората по селата основно. Защото като тръгнеш да се разхождаш по улиците на града, виждаш лица криво намръщени. За мен основна причина за това са манипулациите от социалните мрежи, които всяка секунда бълват нещо хейтърско. 

Ще си позволя да споделя ситуация от вчера, от която съм крайно възмутен. На благотворителен концерт с известни изпълнителни от Бургас се събираха средства за актьор, болен от рак. И когато след това те пуснаха в социалните си профили призив за подкрепа с изписана банкова сметка, веднага се появиха грозните коментари от рода на „тоя пък не се наяде“. Всички бяхме втрещени. Плаче ми се, като го разказвам, човекът се принуди да се появи след 2 часа, за да се види, че тежи едва 32 кг заради коварната болест… 

- Защо не можем да овладеем тези разрушителни демони, които ни вкарват в капана на агресията? 

- Като че ли някаква манипулация, която ни направи да не вярваме на никого и нищо. А на вечно недоволните, агресивните, пошлите, летаргичните, на тях им липсва усещането, че точно България е тяхната страна като възможности. 

То е една затворена система, в която ти само искаш, а не даваш нищо. Аз затова се опитвам да предам доброто нататък. Знам, че е трудно. Винаги, когато вървя по улиците, съм с една добронамерена физиономия и някой път тези хора с кривите лица ме поглеждат за секунда и изразяват нещо от рода на: „ох, този защо се е нахилил така.“ 

Добре, аз излъчвам спокойствие, добронамереност, защо и вие не се опитате да го направите. И някак си ето това усещане за безизходност на тези хора започва да става вече като масова психоза. В тази връзка, ще спестя мнението си за изявленията, интервютата на политиците. И аз като всички смятам, че няма нужда отделни хора или партии да ни убеждават, че точно те ще ни спасят. България е обща, наша, спасете я в екип, тя не е само на вашата партия, която и да е тя. Именно затова интелигентните хора вече не се интересуват от политика.

Д-р Ивайло Димитров: Психотерапията в комбинация с хомеопатия се справя с тревожността

Май, много теми отворихме днес. Всъщност, ако тръгнем да отваряме раните, ще се наложи доста голямо превързване на раните на това общество. И, ако хирургът работи със скалпел да отвори, след това да превърже раните, психотерапевтът няма друг начин - освен да говори истината. Аз като такъв специалист опитвам да съм много внимателен, но трябва да помогна да изчистим раните си, да ги превържем. Не мога да го направя със скалпел, защото няма външно кървене, но в душата изригва лавина от отрова, която трябва да бъде изчистена“, каза лекарят.

Има пациенти, които няма смисъл да бъдат лекувани

„Да, имам такива пациенти. Аз винаги ги изслушвам и общо взето, още на първата среща ми става ясно заслужава ли си да се инвестира в такъв човек. Обикновено на първата среща такива хора са някак пасивни, но превзети и виждам, че те не искат да се откриват към мен. Идват малко по задължение, защото са обещали на партньора си или на родителите си.

Общо взето, ако този човек на първа, втора, трета среща не сподели проблема, усещам, че той не е коректен и обикновено му казвам, че просто няма да се получи. У някои, за съжаление, се проявява и голяма доза надменност, най-вече при по-богатите, да ги наречем. Изразявам се така, защото те имат само пари, нямат нищо друго. Консумацията е превърнала повечето от тях в роби на парите. Те не могат да бъдат щастливи, не могат да си представят живота без пари. Те дори не знаят, че извън парите има страшно много хубави неща. 

Не биха разсъждавали така, ако хипотетично, разбира се, биха дошли само веднъж с мен в Индия да видят как хората работят робски труд за 1 долар (техните 60 рупии). Но са безумно щастливи, че ще могат да купят 3 кг ориз, за да нахранят семейството си… Та, този 1 долар осмисля живота на три четвърти от хората на тази планета. А ние сме  благословени, че живеем в тази една четвърт, където хората живеят с много повече от 1 долар. Такива хора забравиха смисъла на парите, те ги превърнаха в самоцел. Забравиха, че са само средство за това да усети човек вкуса на живота. 

Аз точно на това уча моите пациенти – да усещат вкуса на живота. Да започнат наистина да приемат живота като награда. Ето това е моята цел и още на първа среща го заявявам: остани, позволи да ти помогна да затвориш вратата назад и каквото било-било. Оттук-нататък животът да бъде само една награда. Радвай се, бъди благодарен за всяко нещо. 

 Яна Бояджиева 

Горещи

Коментирай