Остаряването и деменцията винаги ли вървят ръка за ръка? Какви са процесите на възрастовото остаряване и може ли да им се влияе? Отговори в интервюто с д-р Иво Попиванов.
Визитка♦ Д-р Иво Попиванов е невропсихолог в УМБАЛ “Александровска” и щатен преподавател към Департамент “Когнитивна наука и психология” в Нов български университет. Той е придобил докторска степен по неврофизиология от KU Leuven, Белгия, както и квалификация по клинична невропсихология към Медицински университет-София. Основните му изследователски интереси са в областта на невронауките, невропсихологията и механизмите на зрителното възприятие. ♦ Д-р Попиванов работи и като клиничен невропсихолог с фокус върху изследването на когнитивните затруднения при хора с деменция. Има множество научни публикации, национални и международни участия в проекти и конференции. Той е автор на повече от 10 статии, които са цитирани над 400 пъти. |
- Д-р Попиванов, в една публикация заявявате, че има процеси, свързани с нормалното стареене, но деменцията е спад, който се отклонява от него. Това значи ли, че ако на 60-65 години започнем да забравяме, невинаги е нормално стареене, а такъв спад, за който говорите?
-Точно така, процесите на нормалното стареене могат да включат лекото забавяне на реакциите или на мисълта, но не до степен на невъзможност да се учат нови неща или човек да не се справя с ежедневните предизвикателства.
- Какво различава нормалното стареене от първите признаци на деменция?
- Преди да говорим за деменция, трябва да споменем т.нар. състояние на леко когнитивно нарушение. Това е вариант на нормата или по-скоро долната граница на нормалното когнитивно функциониране. В някакъв смисъл то е преходно състояние между нормата и деменцията, като трябва да се има предвид, че това състояние може и никога да не прерасне в деменция.
Когато човек се намира в състояние на леко когнитивно нарушение, той е способен да се справя задоволително с ежедневните рутинни и добре познати задачи, но научаването на нови или по-нестандартни задачи става предизвикателно. Симптомите биха могли да са свързани с проблеми с припомнянето на скорошна информация (разговори, уговорки и др.), трудности при вършенето на повече от едно неща едновременно, по-забавеното вършене на дейности, които преди са отнемали кратко време, промени в поведението (апатия, безинициативност, нежелание за социални контакти или обратно - импулсивност, необмислено прибързано поведение).
-Моля да дадете конкретно определение на деменцията, като посочите и различните й прояви и видове.
- Деменцията е когнитивен спад, който може да включва и промени в настроението и поведението, а също така да се дължи на редица причини. В този смисъл деменцията е много широко понятие, което само по себе си може да включва разнообразни симптоми и което може да се дължи на множество причини.
Една голяма група от деменциите са причинени от невродегенеративни заболявания, т.е. такива, които протичат с прогресивна и бърза загуба на нервни клетки. Може би най-известната болест от този тип, която предизвиква деменция, е болестта на Алцхаймер, при която умират основно клетки, свързани с прехвърлянето на информация от краткосрочната към дългосрочната памет.
Друга голяма група деменции са причинени от проблеми на мозъчното кръвообращение - това са т.нар. съдови деменции, при които в дълбочината на мозъка се натрупват множество микроинсултчета, които постепенно възпрепятстват нормалната работа на невронните мрежи. Много често причините за деменция са смесени - както от невродегенеративен, така и от съдов характер. Освен това съществуват и по-редки невродегенеративни заболявания, които довеждат до деменция. Напр. фронто-темпоралната деменция засяга най-предните зони от челните дялове и може да протече с поведенческа промяна.
Много е трудно да се даде обобщен и общовалиден отговор относно първоначалните признаци на същинската деменция и колко дълго време се изявяват те, тъй като симптомите, както и скоростта на протичането са много индивидуални. Като правило може да се каже, че колкото по-рано се появяват симптомите, толкова по-бързо прогресират, и обратното - колкото по-късно се появят, толкова по-големи са шансовете състоянието да се задържи, без да прогресира твърде бързо.
- В тези начални етапи има ли начини, чрез които този процес да се забави?
- Важно е да се отбележи, че има редица обратими причини, които могат да доведат до леко когнитивно нарушение или до дементен синдром. Такива могат да бъдат дефицит на витамин В12, хипотиреоидизъм, нелекуван диабет и др. Затова е важно да се обърне внимание и на общото състояние на човека с деменция. Когато обратимите причини са взети под внимание и е доказан невродегенеративен процес (най-вече чрез невроизобразяване), е редно да се започне със специфична терапия, която е назначена от невролог-дементолог.
При тежкия дементен синдром хората стават напълно зависими от тези, които полагат грижа за тях. Необходима е помощ при хранене, къпане, обличане и въобще за всички ежедневни дейности. Често има и поведенчески промени (апатия или обратно - раздразнителност), които съпътстват останалите симптоми.
- Какви са причините за възникването на тези заболявания?
- За съжаление, причините за повечето невродегенеративни заболявания не са напълно изяснени. Същевременно, множество изследвания показват кои са важните рискови фактори и нещата, които могат да влияят протективно. Наличието на определени гени, нелекувани сърдечносъдови заболявания или диабет, по-ниското завършено образование, хроничната депресия, както и намаленият слух се смятат са основни рискови фактори. От друга страна, активният начин на живот (вкл. и физически), наличието на пълноценни социални контакти, ангажираността в различни дейности са много важни протективни фактори.
Много от случаите на деменция дори не се диагностицират. Според приблизителни данни обаче около 7% от възрастното население (над 65-годишна възраст) страда от деменция, като процентът нараства с възрастта. Тъй като тенденцията е процентът на възрастното население в Европа да нараства, броят на хората с деменция също се увеличава.
- Какъв е процесът на диагностициране на деменецията?
- Обикновено това става чрез провеждането на редица изследвания, като най-важните от тях са образно изследване на мозъка и специализиран невропсихологичен преглед. Резултатите от тези изследвания следва да се интерпретират от квалифициран невролог-дементолог, който преценява какъв тип терапия да бъде предписана. След като диагнозата е поставена и е започната терапия, е подходящо да се провеждат периодични контролни прегледи, които да проследят хода на заболяването и да дадат прогноза за прогресията.
При доказана диагноза се прилага стандартна специфична медикаментозна терапия. Освен това има множество терапевтични подходи, които могат да бъдат добавени към лекарствената терапия, за да увеличат позитивния ефект. Такива нефармакологични терапии са например когнитивната симулация, прилагането на съобразена физическа активност, създаването на ангажираност и др.
- Отразява ли се грижата за дементно болен на здравето на тези, които го обгрижват?
- Редица изследвания (както в чужбина, така и у нас) показват, че близките на хората с деменция, които се грижат за тях, също страдат. Най-честите симптоми при грижещите се са свързани с депресия, повишена тревожност, безсъние, но понякога се появяват и телесни заболявания. Обикновено бремето от грижата за човек с деменция е по-малко, когато няколко души споделят грижите в сравнение със случаите, когато само един човек се грижи сам.
- Прочетох, че у нас е открита първата социална градина за възрастни хора с деменция. Вероятно имате поглед и повече информация за ефекта от такова заведение. Това ли е един от начините да се помогне на такива болни и техните близки, и може ли да се превърне в практика за в бъдеще?
- Да, такива институции като дневни центрове съществуват на различни места в България и те са много подходящи като допълваща терапия. За съжаление, те далеч не са достатъчни и достъпни за всички хора с деменция.
Деменцията е сериозен проблем, с който се сблъскваме и за съжаление, ще се срещаме все по-често в бъдеще. Той засяга както конкретните хора с деменция, така и техните близки, и по този начин се отразява на цялото общество.
Яна БОЯДЖИЕВА
