Д-р Красимир Джинсов: Сърдечната ресинхронизираща терапия удължава живота

При 70-80% от случаите иновативното устройство подобрява сърдечната функция, а при някои дори я нормализира

https://zdrave.to/saveti-ot-spetsialisti/d-r-krasimir-dzinsov-srdecnata-resinxronizirashha-terapiya-udlzava-zivota Zdrave.to
Д-р Красимир Джинсов: Сърдечната ресинхронизираща терапия удължава живота

Д-р Красимир Джинсов е кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация, сърдечна ресинхронизираща терапия и терапия с имплантируеми кардиовертер дефибрилатори. Ръководител е на Сектора по електрофизиология и кардиостимулация в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, където освен аблации при различни видове аритмии и имплантиране на устройства, извършва и елктрофизиологични и кардиологични консултации. Той е и председател на Съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ). 

Д-р Джинсов е преминал множество специализирани обучения в областта на електрофизиологията и кардиостимулацията във водещи центрове в Европа и България. Неговата правоспособност в сърдечната електрофизиология е потвърдена и от Европейското дружество по сърдечен ритъм, както и от Европейското дружество по кардиология.  

В края на миналата година д-р Джинсов проведе обучение на кардиолози от Хърватия, Мароко и Ирак за имплантиране на системи за ресинхронизираща терапия. А също и т.нар. CPR (кардио-пулмонална ресусцитация) тренировка на симулатор - много ефективен и безопасен начин всеки човек да се научи да съживява жертвите на сърдечен арест.

Въпреки, че още преди 2 години по време на убинар на тема “Иновативно лечение на пациенти със сърдечна недостатъчност. Ролята на Сърдечната ресинхронизираща терапия” д-р Красимир Джинсов изнесе лекция по темата, като представи  ползите от тази терапия, тя все още остава малко позната за българските пациенти. Целта на днешното ни интервю е именно тази - да информираме страдащите от сърдечна недостатъчност, техните близки, пък и личните и лекуващите лекари, тъй като те имат правото и задължението да насочват пациентите за такова лечение. 

Какви са предимствата на сърдечната ресинхронизираща терапия, какъв е ефектът от нея и защо е необходимо болните със сърдечна недостатъчност и показания за провеждане на тази терапия да бъдат насочвани в центровете, където тя се извършва, вижте в интервюто с д-р Красимир Джинсов.

- Д-р Джинсов, има ли в България достатъчно специалисти, които прилагат сърдечна ресинхронизираща терапия?

- Експертите по кардиостимулация не са много на брой, но са достатъчно. Такива има в повечето големи градове: София, Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас и т.н. Пациентите, които имат нужда от такава терапия, не са много и мисля, че наличните в момента кадри задоволяват нуждите. Обикновено имплантирането на такова устройство е планово, което означава, че няма нужда всяка болница да разполага с възможност за прилагане на терапията. Пациентите трябва да бъдат насочвани към по-големите Центрове, които се занимават с тази процедура.

- Попитах Ви, защото хората имат право да научат към коя болница, към кой Център, биха могли да се обърнат за консултация, и евентуално за прилагане на такава терапия. 

- Да, пациентите имат право на избор, могат да отидат в която болница пожелаят. В интернет има достатъчно информация в кои центрове се имплантират подобни устройства. Добре е хората да бъдат информирани и да направят своя избор. 

- Какво е предназначението на тези системи за ресинхронизация? Моля да обясните и в какво се изразява тази процедура.

- За да ви отговоря, първо ще обясня как и защо при някои пациенти със сърдечна недостатъчност се развива т.нар.  диссинхрония или промяна на активирането на сърцето. При сърдечната недостатъчност сърцето се уголемява, това води до нарушаване на контрактионите и електрическите му свойства. Възбуждането му се променя така, че първо се активира едната половина на сърцето, а след това и другата. Това допълнително влошава и без това лошата функция на сърдения мускул.

Идеята на ресинхронизиращата терапия е да възвърне електрическия  синхрон в активирането на сърцето. Т.е. да накара двете половини на сърцето – лявата и дясната, да се съкращават в синхрон. По този начин, възвръщайки електрическия синхрон, се възвръща и механичният синхрон в работата на сърцето. И съответно, се подобрява неговата функция.

Пет основни признака за сърдечна недостатъчност

- В какво се изразява подобряването на сърдечната функция след имплантирането на такива системи? 

- Подобрявайки чрез тази процедура функцията на сърцето, пациентите започват да се изморяват по-малко отпреди. Придобиват повече сили за ежедневните си дейности и работа. Могат дори да намалят приема на някои лекарства, които по принцип, редуцират симптомите, защото вече няма да имат нужда от тях. Но може би най-голямата полза е, че удължават живота на пациентите. Така освен, че се чувстват по-добре, те живеят и по-дълго. 

- А за самата процедура какво трябва да научат страдащите от сърдечна недостатъчност? Тя е приоритет на вас, специалистите, но нека обясним и за останалите?

- Процедурата е подобна на тази при имплантиране на пейсмейкър. Извършва се с местна упойка – през един малък разрез под ключицата от лявата или от дясната страна на гръдния кош, по венозен път под рентгенов контрол се поставят три жички вътре в сърцето: една в дясната камера, една на външната повърхност на лявата камера и една в дясното предсърдие. Самото устройство се поставя под кожата. Всичко се прави под рентгенов контрол, пациентът е в съзнание – дори си говорим.

Д-р Красимир Джинсов

-Д-р Джинсов, може ли да посочите конкретни примери с ваши пациенти, които са получили добър ефект след такава терапия? Такива, които са ви направили силно впечатление с крайните резултати от нея?

- Да, сещам се за някои ярки примери в моята практика. Ще разкажа за ефекта от терапията при двама пациенти. Единият от тях беше докаран от роднини на количка. Човекът не можеше да се движи, беше целият в отоци, в много лошо общо състояние, отпуснат, безсилен. Поставих му устройството и го изписахме. След месец или два един добре изглеждащ човек ми маха пред вратата на кабинета, видимо ме познава и е щастлив да ме види. Попитах го: „Извинете, познаваме ли се, какво ви води насам?“ А той ми отговори: „Вие не ме ли помните, сложихте ми „машинка“ преди един месец.“ 

Тогава се сетих, това беше същият човек от инвалидната количка, сега беше на крака, без отоци, енергичен. Каза, че е отслабнал с 30 килограма - беше изчистил задържаните течности, беше съвсем друг човек и си ходеше сам и с усмивка. Невероятен резултат, който ме прави и мен щастлив.

Спомням си и още един такъв ярък пример. Пациентът не можеше да извърви коридора на нашето отделение, без да се задъха. Толкова много се изморяваше, че не можеше да измине 20-30 метра, без да спре, за да си почине. Няколко месеца след поставянето на апарата, когато дойде на контролен преглед, се похвали, че прави една-две обиколки на гребната база в Пловдив, което е между 5 и 10 километра. 

Миналата седмица един друг пациент сподели, че работи като спасител. Благодари ми за имплантираното устройство и каза, че с него е успял да преплува 50 метра за време по-малко от норматива, който им изискват и продължава да практикува любимата си професия. Има още много такива примери.

-Бихте ли припомнили рисковите фактори и характерното за сърдечната недостатъчност?

- Ще започна оттам, че сърдечната недостатъчност не е болест, това е синдром. Тя е краен стадий на всички  сърдечносъдови заболявания. Следователно всички сърдечносъдови заболявания са рискови фактори за сърдечна недостатъчност. Артериалната хипертония, коронарната  болест на сърцето, инфарктите, аритмиите, излизането от ритъм, проблемите с клапите на сърцето – всичко това води до сърдечна недостатъчност ако не се лекува и не се контролира.

Съответно и всички рискови фактори, които водят до тези заболявания, като стрес, тютюнопушене, прекомерен прием на алкохол, консумиране на мазни храни, висок холестерол, заседнал начин на живот – могат да доведат до сърдечносъдови заболявания, които впоследствие да доведат до сърдечна недостатъчност. 

- Важно е хората да разберат, че сърдечната недостатъчност може да се лекува, да се овладее и прогнозата да не е толкова лоша, както се случва понякога... 

- Пациентите трябва да търсят помощ, защото не всички се сещат, че конкретният болен може да има нужда именно от ресинхронизираща терапия. Има едно много интересно проучване, което е проведено в САЩ. Там са извадили от здравните досиета всички пациенти, които биха имали полза от тази терапия и се оказва, че едва на една трета от тях им е имплантирано устройство за ресинхронизираща терапия. На около две трети от пациентите въобще не им е предложено такова устройство

При сърдечна недостатъчност забравете за някои хранителни добавки

Има много хора, които биха имали полза от системата за ресинхронизираща терапия, но тя не им е предложена. Това е жалко, защото освен че подобрява функционалния клас на сърдечната недостатъчност, това е терапия, която удължава живота на пациентите, дава им години допълнително. А това е важно. 

-Хубаво е, че го казвате, надявам се както личните лекари, така и кардиолозите да насочват такива пациенти към Вас и другите експерти по кардиостимулация, които да преценят необходимостта от такава процедура. 

- В тази връзка ще отбележа, че НЗОК покрива 100% от стойността на системите за ресинхронизираща терапия и пациентът не заплаща нищо, а кардиостимулаторът, може да удължи живота му и да подобри качеството му. 

Да, личните лекари и кардиолозите трябва да насочват пациентите, но аз препоръчвам и на самите тях – страдащите от сърдечната недостатъчност и техните близки, да се информират и да се консултират със своите лекуващи лекари за необходимостта от подобен имплант при тях. 

- А има ли някаква макар и приблизителна статистика какъв брой процедури се правят годишно например, или пък за последните една-две години колко такива са проведени?

- За съжаление, сърдечната ресинхронизираща терапия не е достатъчно позната сред българските пациенти и това е една от причините годишно да се правят малък брой имплантации. За изминалата 2022 г. са поставени около 600 устройства в цялата страна, което е по-малко от 100 системи на 1 милион население. Тази цифра се подобрява всяка година с малко, но все още сме далеч от развитите страни, където броят на имплантациите достига и надминава 200 на 1 милион население.

- В заключение ще си позволя да ви помоля за вашите виждания относно спасяването на пациент в такива тежки състояния, като ви попитам съществува ли единен алгоритъм на действие във всички кардиологични отделения на болниците в България?

- Ние, кардиолозите, се ръководим от препоръките на Европейското дружество по кардиология, които са точно това – един алгоритъм на действие при различни сърдечносъдови заболявания. Има алгоритъм за остра сърдечна недостатъчност; за хронична сърдечна недостатъчност, където са описани нещата, за които си говорихме.

Разгледани са индикациите за лечение, посочени са медикаментите, които се дават и техните препоръчителни дози. Описано е и кога пациентът има показание за поставяне на някое устройство и какво точно да бъде то. Всичко е дадено стъпка по стъпка за всички сърдечносъдови заболявания, написано като препоръки от Европейското дружество по кардиология. Тези документи са основани на много проучвания, които са направени с хиляди пациенти и са написани от експерти – най-добрите кардиолози и учени в Европа. 

Кога се налага прилагането на тази терапия? 

„Има няколко показания за поставянето на такава система. Единият показател е да има доказана електрическа диссинхрония, като това се вижда най-добре на ЕКГ – регистрира се разширен камерен комплекс, което е израз на удължено вътрекамерно провеждане, на ляв или десен бедрен блок. Другият показател, който гледаме, е фракцията на изтласкване – тя трябва да е под 35%. Здравото сърце изтласква 60% от кръвта, която е в него, а когато то е увредено, изтласква по-малко и това се изразява в намалената изтласна фракция. 

При голяма част от пациентите (при над 70-80%) системите за ресинхронизираща терапия подобряват функцията на сърцето, а при някои тя дори може да се нормализира. Тази подобрена помпена функция води до намаляване на симптомите на сърдечната недостатъчност. Пациентите имат повече сили и вече го няма постоянното изморяване“, обясни лекарят.

Съчетава ли се с лекарства?

„Да, медикаментозното лечение е задължително. То е крайъгълен камък в терапията на сърдечната недостатъчност. А ресинхронизиращата терапия е нещо допълнително, което можем да предложим на избрани пациенти. Тя ни помага да увеличим дозата на някои от медикаментите за сърдечна недостатъчност, които преди това пациентите не са понасяли. Било то, защото имат нисък пулс или им е ниско кръвното налягане. Поставяйки им това устройство, успяваме да поддържаме пулса им да не спада под определена граница. 

Подобрената функция на сърцето от своя страна, води до малко повишаване на артериалното налягане. Това ни дава възможност да повишим дозата на лекарства, които доказано удължават живота на тези пациенти. Така ресинхронизиращата терапия подпомага цялостното лечение на сърдечната недостатъчност. Могат да бъдат намалени или спрени само диуретиците, тъй като те подобряват единствено симптомите, а когато такива няма, благодарение на останалата терапия, пациентът няма нужда от този клас медикаменти“, каза специалистът.

 Яна БОЯДЖИЕВА

Горещи

Коментирай