Визитка
♦ Завършва Медицинския университет София през 2015 г., когато става част от екипа на Отделението по съдова хирургия към УМБАЛ “Софиямед”. Придобива специалност по съдова хирургия през 2022 г. Участва в редица курсове, обучения и конгреси в Германия, Холандия, Белгия, Португалия, Гърция. Член е на European Society for Vascular Surgery, European Society of Cardiovascular and Endovascular Surgery, Българско национално дружество по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология.
♦ Научните му интереси са в областта на миниинвазивната и ендоваскуларна терапия на артериалната и венозна патология, както и в областта на естетичната флебология. Има широки познания в едноваскуларното лечение на хронични артериални тромбози в аорто-илиачен и феморо-поплитеален сегмент, като своя опит представя в множество научни доклади на международни форуми; съвременно лечение на артериални и венозни заболявания.
- Д-р Добричков, кои оплаквания най-често ни сигнализират, че е необходима консултация със съдов хирург?
- Като съдов хирург често се сблъсквам с пациенти с различна симптоматика, свързана с артериалната и венозната система. Някои от най-честите оплаквания, които сигнализират за необходимостта от консултация със съдов хирург, включват симптоми на периферната артериална болест (ПАБ), хронична венозна недостатъчност (ХВН), разширени вени, дълбока венозна тромбоза (ДВТ), аневризми, болест на каротидната артерия, болест на Рейно, лимфедем.
Периферната артериална болест (ПАБ) се дължи на отлагане на атеросклеротични плаки в артериите на долните крайници, водещи до стеснения и запушвания по хода им и се изявява с болка и схващане в долните крайници по време на физическа активност, дори при ходене по равен терен, намаляващо окосмяване по краката при мъжете, а в по-напреднали стадии – с болка в долните крайници в покой, поява на незарастващи рани и поява некрози, гангрена и дори загуба на крайник.
Хроничната венозна недостатъчност се дължи на неправилен или забавен венозен кръвоток в долните крайници и може да доведе до подуване на краката, болка, кожни промени, като кожни пигментации, екзема и язви в подбедриците и около глезените. Най-ранен и най-чест симптом е на варикозата - разширени, усукани вени на краката, често причиняващи болка, оток и дискомфорт.
Симптомите на дълбоката венозна тромбоза включват внезапно започнал твърд, напрегнат оток на горен или долен крайник, затопляне, болезненост и морава оцветка на крайника. Причината е образуване на тромб в дълбоките вени на горните или долните крайници и прекъсване на венозния отток. Най-сериозното усложнение при ненавременна диагностика и лечение е белодробната тромбемболия, нерядко завършваща фатално.
Сред сигналите за търсене на спешна консултация със съдов хирург са и аневризмата, заболяванията на каротидната (сънната) артерия, болестта на Рейно, която се характеризира с внезапно изстиване, изтръпване и побеляване на пръстите на ръцете и краката, обикновено провокирано от студена вода или студен климат, лимфедемът е нарушение в лимфния отток, водещо до подуване, в горните или долните крайници, понякога придружено с изтичане на лимфа през кожата.
- С настъпването на лятото пациентите с разширени вени имат значително обостряне на оплакванията особено в областта на краката. Всяко подуване и зачервяване в областта на долния крайник ли означава венозна болест и как се диагностицира тя?
- През лятото пациентите с разширени вени наистина могат да изпитат влошаване на симптомите в краката. Нерядко се появяват нови разширени вени, разширените капиляри стават повече и по-видими, рискът от тромбофлебит, възпаление и запушване на повърхностни вени на краката, се повишава.
Не правете тези неща през деня, за да се предпазите от разширени вени
Отокът и зачервяването на долните крайници може да са показателни за венозно заболяване, но е важно да се извърши цялостна оценка преди окончателната диагноза. Венозната болест може да бъде диагностицирана чрез комбинация от преглед, оценка на фамилната обремененост и рисковите фактори и неинвазивни тестове като ултразвук с доплер.
По време на прегледа съдовият хирург ще оцени краката на пациента за признаци на разширени вени, подуване, кожни промени и язви. Анамнезата (историята на пациента) ще помогне да се идентифицират всички рискови фактори или предишни медицински състояния, които могат да допринесат за венозни проблеми. Доплеровото изследване е ценен диагностичен подход, който ни позволява да визуализираме кръвния поток във вените, да идентифицираме кръвни съсиреци или запушвания и да оценим цялостната функция на венозната система.
Д-р Лъчезар Добричков
- Каква е причината хроничната венозна болест да се проявява във все по-ранна възраст?
- Проявата на хронична венозна болест във все по-ранна възраст може да се дължи на различни фактори. Заседналият начин на живот и професии, изискващи статично положение на тялото продължително време, затлъстяването и нездравословните хранителни навици, недостатъчният прием на вода, тютюнопушенето са преобладаващи в съвременното общество и допринасят за развитието на разширени вени.
Продължителното седене или стоене, често срещано при работа на бюро или определени професии, като готвачи, учители, стюардеси, разбира се и хирурзи, може да доведе до нарушен венозен отток в краката, застой на кръвта в повърхностните вени и да допринесе за образуването на разширени вени и разширени като мрежички капиляри (телеангиектазии, spider-veins).
Освен това, генетичната предразположеност играе роля за ранната поява на венозна болест. Ако има фамилна анамнеза за разширени вени или други венозни проблеми, хората са по-склонни да развият подобни състояния в по-ранна възраст.
- Какви методи на лечение прилагате в „Софиямед“?
- Методите за лечение на разширени вени и хронична венозна недостатъчност зависят от тежестта на състоянието и индивидуалните нужди на пациента. Нашият екип в УМБАЛ „Софиямед“ прилага с необходимата компетентност всички съвременни минималноинвазивни и оперативни техники за лечение на хроничната венозна болест, съобразени със състоянието на пациента – от козметично „скриване“ на разширени капиляри, което има само естетична цел до венозна реканализация и стентиране при пациенти с увреждане и запушване на основните вени в малкия таз. Чести процедури от нашата практика включват:
Консервативна терапия и такава, която се провежда в болнични условия. Сред нея са склеротерапията -минимално инвазивна процедура, при която специален разтвор се инжектира в разширените вени, причинявайки тяхното свиване и постепенно избледняване. Обикновено е по-подходящ при разширени капиляри и малки варикозни вени, но би могъл да се приложи и при по-големи вени с клапна недостатъчност, когато има противопоказания за по-инвазивна процедура;
Препоръки на народната медицина при разширени вени
Ендовенозна термоаблация на голямата и малката повърхностна вена, и на перфорантни вени -минимално инвазивна процедура използваме специално устройство, въвеждащо се в увредените вени и излъчващо радиочестотна енергия за „запушване“ и „запечатване“ на проблемните вени; стрипинг на голямата и малката повърхностна вена: увредената вена се премахва през два оперативни разреза.
Тази процедура е необходима, когато заболяването е нелекувано навреме и е прогресирало с усложнения, при което минималноинвазивните методи стават неприложими; микрофлебектомия: Хирургично отстраняване на разширени вени през малки дупчици с фина кука; и чрез ендоваскуларни процедури при пациенти с дълбока венозна тромбоза и посттромбозен синдром.
За съжаление в някои случаи при запушване на много дълъг венозен участък, се получава сериозно увреждане на венозната стена след тромбоза или стеснение на главна вена в малкия таз и корема, консервативната терапия често е недостатъчно ефективна.
Тогава извършваме инвазивни процедури под рентгенов контрол за възстановяване на нормалния венозен кръвен ток, съобразени с конкретния случай – „разтваряне“ на тромба със специално ензимно вещество, което се въвежда в увредения съд в продължение на 24 часа, „изсмукваме“ на съсирека с един от най-модерните в световен мащаб апарати за това, разширяване на увредената и стеснена вена с балон раздут с високо налягане, а когато всичко това е с недостатъчен резултат – поставяме венозен стент, който да държи съда трайно отворен и с еднакъв по целия му ход лумен.
Има и други методи като винаги съобразяваме избора на лечение със състоянието и медицинската история на всеки пациент и обсъждаме с него най-подходящите варианти за най-добри резултати. Разбира се крайното решение взима самият пациент, след предложените му алтернативи, защото качеството на живот и личния избор на пациента са не по-малко важни за нас.