Д-р Лилия Иванова завършва през 2001 г. Медицински университет - Плевен. Придобива специалност по анестезиология и интензивно лечение през 2009 г.
От 2011-2018 г. става част от екипа на “Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда”, през който период натрупва огромен опит в неинвазивни и инвазивни процедури за интра и следоперативното обезболяване, регионална анестезия и обезболяване на остра и хронична болка.
Д-р Иванова е анестезиолог с дългогодишен опит в анестезия и интензивна терапия в областта на коремна хирургия, гинекология, съдова хирургия, неврохирургия, обезболяване на нормално раждане и цезарово сечение, ортопедия, като има определен насочен интерес към обезболяването на болка от всякакъв произход и регионални блокади.
През 2018 г. завършва курс по регионална анестезия и криоаналгезия (крионевролиза) и радиофреквентна аблация на периферни нерви под ултразвуков контрол под ръководството на Игор Филиповски, завеждащ на Крио център в Дания.
В момента е в екипа на ВМА-София, като същевременно завежда Център за лечение на болката като частна практика.
Болката може да бъде и симптом, и болест - както психическа, така и физическа. Остра, тъпа, внезапна, хронична, пулсираща, ослепяваща... И това не е пълният списък с епитетите, които без колебание използваме, когато говорим за усещането, което всички сме изпитвали и продължаваме да изпитваме: болката.
Колко сме близо до разбирането на болката и нейното лечение, разговаряме с д-р Лилия Иванова.
- Д-р Иванова, болката като предпазен механизъм на организма и болката като проблем, който трябва да се лекува - къде е тази тънка граница?
- Всяка повърхностна или дълбока увреда на целостта на тялото уврежда нервни окончания, които водят до болка, това е защитен механизъм, например при удар, порязване, изгаряне, травма, оперативна интервениция.
Тази болка се нарича остра. Когато острата болка не се лекува правилно, тя хронифицира и води до други усложнения. Тази болка се нарича хронична. По международна класификация хроничната болка е всяка болка продължила повече от 3 месеца.
- Кои са факторите, които водят до хронифициране на болката?
- Факторите, които водят до хронифициране на болката, са: неправилна диагноза и лечение, неяснота и подценяване от пациента, че тази болка трябва да се лекува.
- Може ли да се измери болката? Защо прагът на чувствителност е различен при хората?
- За определяне на степента и силата на болката се използват различни скали и алгоритми, но най-лесната и разбираема за пациента е т.нар. Визуално-аналогова скала. Тя представлява скала от 1 до 10 за силата на болката, като пациентът сам дава оценка за степента на интензивност по отношение на усещането си за болка по тази скала, като 1 е най-слаба и съответно - 10 е най-силна.
Прагът на болката е доста субективен критерий за всеки от нас и зависи от здравословното и психо-емоционално състояние на човек. Пациент, който е в добро здраве и няма хронични заболявания, има висок праг на болка. В същото време, хронично болен човек, в напреднала възраст, пациент, претърпял многократни оперативни интервенции има нисък праг на болка. Тоест, малко болково дразнение при него ще доведе до субективно по-силно усещане за болка.
- Кои според вас, са основните проблеми по отношение лечението на болковия синдром към днешна дата в България?
- Основният проблем при лечение на болката в България в момента, а и години наред, е липсата на обособен център за лечение на болката, както това се случва в цял свят и хората да са информирани къде точно да се насочат когато имат такъв проблем.
Вторият проблем е, че липсва мултидисциплинарен подход. Тоест, в този процес са включени специалисти от различни специалности, за да се уточни конкретно произходът на болката. В момента пациентите обикалят при невролози, ортопеди, онколози за съответния проблем и лечението е предимно медикаментозно или оперативно, независимо дали се касае за остра или хронична болка. А подходът при двата вида болка е коренно различен. Оттам идва забавяне и хронифициране на болката.
В България в годините се правят опити да се направят обособени центрове за лечение на болката, но без успех, защото това изисква интелектуален и финансов ресурс от държавата, да стане приоритет. След време това ще спести разходи, както на здравната ни система, така и на пациентите.
Последно поколение апарати премахват болката
- Кои фактори определят лечението на болката, за да е адекватно и ефективно?
- Медицината в днешно време е достатъчно напреднала и се развива в тази насока с високи темпове. Има и необходимата апаратура и познания за произхода и лечението на болката. Правят се постоянно проучвания на молекулярно ниво и се въвеждат нови техники и подходи.
- Медикаментозните или немедикаментозните методи имат предимство при лечението на болката?
- Това дали подходът за лечение е медикаментозен или не, зависи от уточняването на произхода на болковия синдром и колко време е продължил.
Медикаментозният начин за лечение за дълъг период обаче крие и своите рискове и усложнения, поради факта, че много от медикаментите, които се изписват, имат странични ефекти и не са подходящи за много от хората с или без придружаващи хронични заболявания.
Пример за това са нестероидните противовъзпалителни медикаменти, които при продължителна употреба могат да доведат до кървене от стомаха, до проблеми със сърдечносъдовата система.
- С кои немедикаментозни методи може да помогнете на пациентите си, когато вече медикаментите не помагат?
- От доста години по света са въведени т.нар. интервенционални техники за лечение на болката. Това са криотерапията и радиофреквентната аблация.
Радиофреквентната терапия представлява вкарване на тънка игла под рентгенов контрол през обезболен участък на кожата на мястото на увредения нерв, по която игла се пуска топлина, която унищожава нерва трайно.
Процедурата не е болезнена. Болката изчезва веднага и завинаги. Пациентът престоява за наблюдение за малко, като се връща бързо към нормалната си работа и активност.
Тази манипулация се използва за лечение на хронична болка в резултат на дегенеративни заболявания, като остеоартрит на гръбначния стълб и тазобедрени стави, при болка във врата, гърба, коляното или периферни нерви.
- Кога се прилага криоаблация на периферните и спинални нерви под ехографски контрол? Има ли противопоказания за прилагането й?
- Криоаблацията представлява вкарване на тънка игла под ехографски контрол през обезболен кожен участък на мястото на увредения нерв, който се замразява, но не се унощожава. Тази процедура също не е болезнена и пациентът може още същия ден да се прибере вкъщи.
При криоаблацията болката се блокира за дълъг период от 7-8 месеца до година и повече. Тя се използва за лечение на хронична болка на периферни нерви, като тези на крак, ръка, врат, болка в кръста - така наречената фасетна болка.
Това е болка в кръста, която е причинена от артроза на ставите между гръбначните прешлени и е много разпространена сред хората. Тази процедура налага да се повтори отново, когато пациентът усети отново поява на болка. Обикновено, това е не по-рано от 7-8 месеца.
Преди тези два вида процедури се прави т.н. диагностичен блок. Той представлява обезболяване на нерва с местен анестетик, като се вкарва тънка игла през кожата под ехографски контрол. Това се прави, за да се уточни със сигурност кой е увреденият нерв.
И двете процедури са противопоказни при пациенти, които имат инфекция, бременност или проблеми с кръвосъсирването.
Д-р Лилия Иванова
- Много българи страдат от остеоартрит. Какво предизвиква болката при това заболяване?
- Остеоартритът се причинява от стареене на ставите, травма или наднормено тегло. Известен е още като износване на ставните повърхности. Това е състояние, при което естествените амортисьори между ставите - хрущялите, изчезват. Когато това се случи, костите в ставата се трият по-плътно една с друга с по-малко омекотяване от хрущяла.
Триенето води до болка, подуване, скованост, намалена способност за движение и понякога образуване на костни образувания.
Традиционните методи за лечение, но без особен ефект, са: намаляване на теглото, упражнения, медикаментозно лечение - което има кратък период на обезболяване и много странични ефекти.
Ефективното и най-съвременно лечение на хроничната болка при остеоартрит на различни стави: ръка, китка, врат, гръб, коляно, бедро е посредством диагностичен блок с местен анестетик под ехографски контрол, който сам по себе си предизвиква значително облекчаване на болката.
След като отмине действието на този блок, се извършва криоаблация под ехографски контрол на нервите, инервиращи засегнатата от остеоартрит става, тя може да се прилага и за следоперативно обезболяване на пациенти с продължаваща болка след сменена тазобедрена или колянна става. Обезболяването по този начин може да продължи от няколко месеца, до 1 и повече години.
- Доколко може да се овладее онкологичната болка и как?
- Онкологичната болка е трудна за овладяване поради това, че са засегнати много нерви и то по различен начин в резултат на основното заболяване, химио- и лъчетерапия, осъществените многократни и големи по обем оперативни интервенции, допълнителни придружаващи заболявания, цялостно изтощение на пациента от заболяването, което пък води до понижен психо-емоционален комфорт и нисък праг към болката.
Това е един порочен кръг, който води сам по себе си до засилване на усещането за болка.
Лечението на такива пациенти изисква търпение и консултации с различни специалисти - първо, за да се уточни мястото и типът на увреда на засегнатите нерви и второ, правилно да се прецени ефективността и видът на процедурата.
Разбира се, има процедури, които могат, ако не напълно да премахнат, то да намалят значително болковия синдром при тази група пациенти, като периферни нервни блокове, крио- и радиофреквентната аблация, епидурално приложение на обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти.
- Има ли методи, които се прилагат в чужбина, и очаквате скоро да започнат да се използват и у нас?
- Тези процедури, за които споменах в разговора, са заложени в медицински протоколи в клиники за лечение на болката по света и са последните като новост в тази област.
Постоянно следя иновациите в международни публикации и се опитвам веднага да ги приложа и в моята практика.
Мога да спомена за една процедура, която нямам информация да е прилагана в България и тя е приложение на ботокс за лечение на хронична болка в определени места по тялото, като болка след операция за коремна херния, увредени периферни нерви по лицето, болка в кръста, както и за предоперативна подготовка на масивни херниални дефекти на предна коремна стена.
Много хора страдат от „разстройство на болката”
Вече направих такова приложение на ботокс на няколко пациенти за предоперативна подготовка на големи дефекти на предна коремна стена с много добър резултат. С тази процедура се цели отпускане на коремните мускули и трайно оперативно затваряне на дефекта без рецидив, както и за пред- и следооперативно безболяване при тези операции, което продължава до 3 месеца.
- Какъв е съветът ви към читателите ни, кога трябва да потърсят консултация със специалист по лечение на болката? Имам предвид и факта, че продължителната употреба дори и на “безобидните” нестероидни противовъзпалителни крие сериозни рискове за здравето?
- Съветът ми към читателите ви е, ако имат проблем с болка и не знаят към кого да се насочат, също и такива, които са опитали медикаментозно и физиотерапевтично лечение без ефект или не могат да вземат решение за операция след консултации с невролог, ортопед или неврохирург, а болката ги измъчва и им създава ежедневен дискомфорт, да потърсят специалист, който се занимава с лечение на болката.
Всички познания за нея се основават на парадокси
Нашият мозък фиксира сигналите за болка, но не я чувства
Мозъкът записва и обработва сигналите за болка от всички останали части на тялото, но не може да я усеща. Да кажем, че сте си навехнали глезена или сте си изгорили пръста. Нервните влакна незабавно изпращат сигнал до мозъка ви, който декодира усещането като болка. Съвременната хирургия стана възможна едва след откриването на анестезията.
Ако обаче, самият мозък е обект на операция, тогава той не се нуждае от упойка.
Нервните клетки в мозъка си изпращат сами на себе си сигнали, като при счупен крайник, само че за тях няма център за обработка на данните. Мозъкът, свикнал да отговаря за целия организъм, изобщо не разбира кога трябва да изпитва болка към себе си.
В това има нещо зловещо, но пациентите често са в пълно съзнание по време на мозъчна операция, което позволява на хирурзите да разберат дали навлизат твърде дълбоко в основния процесор на нашето тяло.
Може да се отвлечем от болката
Болката може да бъде излъгана: ако започнете да тръскате натъртения си пръст, веднага ви става по-леко. Нашите мозъци са, разбира се, най-сложният компютър, създаван някога от природата, но в същото време е малко тъп. Факт е, че му е трудно да анализира едновременно няколко усещания.
Да приемем, че ви е ухапал комар и мястото ви сърби много. Прикрепете към него кубче лед и изведнъж ще разберете, че усещате студа, но сърбежът е изчезнал.
Червенокосите се справят по-зле
На червенокосите не им е лесно: огненият цвят на косата е придружен от нестандартно отношение към болкоуспокояващите. Факт е, че същата генетична комбинация, която ги възнаграждава с огнен цвят на косата, ги прави по-малко податливи на определени болкоуспокояващи.
Бяхме безмилостно разделени на жени и мъже
Всъщност, няма научни доказателства, че мъжете и жените чувстват болката по различен начин. Въпреки това, лекарите отбелязват, че като цяло, жените са по-склонни да признаят, че ги боли. Може би това се дължи на социален стереотип, който изисква “истинските” мъже да издържат, стискайки зъби.
Тези, които не изпитват болка
Това е много рядка генетична аномалия. Толкова рядка, че през цялата история на медицината е срещана само няколко десетки пъти. Тези, които не са имали късмет и са се родили с нея, могат например, да усетят дали даден предмет е горещ или студен, но не изпитват болка. И това между другото, е наистина лошо. Например, случайното докосване до гореща печка може да доведе до изгаряне от трета степен, а не до малък мехур, който би се получил, ако бързо разберат какво се случва и издърпат ръката си.
Най-важният шеф
Мозъкът сам решава как да регулира копчето за болка в тялото ни, но защо понякога го спира на шест, а в други случаи - на десет, все още не знаем. Всъщност, той може да върти периферните нервни окончания, както си поиска. Ако нещо не му хареса, може да поиска повече информация. Или да нареди на “подчинените” си да не се суетят.
През последните години се появи много информация, че нервите в периферията всъщност, могат да се променят както физически, така и химически, вероятно следвайки команди от мозъка.
Милена ВАСИЛЕВА