Здравейте! Поставиха ми тази диагноза: синдром на карпалния тунел, след обикаляне по кабинетите на много специалисти и съм притеснена. Досега не бях чувала за нея. Симптомите ми бяха от почти един месец: нощно изтръпване на дясната ръка и пръсти, а понякога се случваше и през деня. Лекарят, който ми постави тази диагноза, не ми направи никакви изследвания, освен кръвна картина. Беше категоричен, че е това. Препоръча ми да обездвижа ръката си с шина за около 15 дни. Ако не мине, ще се наложи да ми бият някакви инжекции. Ако и това не помогне - ще се наложи операция.
Затова се обръщам към вас за помощ и съвет: какво представлява този синдром? Може ли да се излекува с медикаменти, с физиотерапия? Много се притеснявам да не стигна до операция и се надявам да има начин да се справя и без такава драстична намеса.
Недялка Кръстева Ангелова, гр. Пазарджик
Д-р Любомир Кайтазки е завършил медицина през 1983 г. в София. От 1988 г. работи в областта на епилептологията, клиничната електрофизиология и електро-енцефалография. Има научни интереси, изследвания и публикации върху епилепсията, пароксизмални състояния, главоболие, неврози, паническо разстройство, депресии, разстройства на съня. Години наред работи и върху проблемите с нарушения в равновесието и световъртеж, деца със синдром на хиперактивност и нарушения на вниманието, неврологични разстройства при черепно-мозъчни травми, невралгии, полиневропатии и др. Член е на Българското дружество по неврология, на Българското дружество по главоболие, на Българското дружество по традиционна китайска медицина, на Международната лига против епилепсията, на Международното дружество по главоболие, както и на Световния алианс по главоболие и на Европейската академия по епилепсия.
- Д-р Кайтазки, често ли остава неразпознат синдромът на карпалния тунел?
- Синдромът на карпалния канал спада към така наречените “тунелни синдроми” в невропатологията и често остава неразпознат и създава диагностични и диференциално-диагностични затруднения.
- Какво точно се случва с нервите в карпалния тунел, за да се развие синдромът?
- Синдромът на карпалния канал се предизвиква от компресията на срединния нерв (нервус медианус) в костно-сухожилния канал от вътрешната страна на китковата става. При патология на този нерв се получават сетивни и двигателни нарушения, засягащи вътрешната страна на ръката, както и нарушения в сетивността и моториката на всички пръсти, без пети пръст, който получава сетивна и двигателна инервация изцяло от друг периферен нерв, частично се засягат първи и втори, и изцяло - трети и четвърти пръст на ръката.
- Каква е основната причина за развитието на заболяването?
- Основна причина за възникване на синдрома е пренапрежение в зоната на гривнената става, свързано с извършването на повтарящи се, еднотипни движения и то години в течение на трудовата дейност, особено на флексия на пръстите и в ставата (като свиване на ръката в положение на юмрук). Стига се до уплътнение и задебеляване на напречния повърхностен лигамент (сухожилие), който изгражда вътрешната, дланна стена на карпалния канал, колагенни натрупвания в сухожилието, хипергранулация и оток, които фактори предизвикват компресия върху нерва и травмирането му както от самия лигамент, така и от подлежащите костни структури на самия канал.
Заболяването в по-голямата част от случаите, е професионално обусловено и се наблюдава по-често при музиканти, шивачки, тъкачки, програмисти, строители, хора, работещи непрекъснато и дълго с компютър и въобще професии, изискващи постоянно натоварване на пръстите и гривнената става. Предразполагащи фактори са наличие на други системни заболявания - захарен диабет, подагра, полиартрит, амилоидоза, хронична бъбречна недостатъчност, автоимунни болести.
- Защо жените страдат по-често от синдрома, при положение, че професиите, за които споменахте, се упражняват и от мъже?
- Действително, при жените заболяването се среща около пет до седем пъти по-често, отколкото при мъжете при едни и същи условия на трудова дейност. Предполага се, че при жените напречният воларен лигамент е по-масивен и хидратиран, поради влиянието на естрогените върху съединителната тъкан и колагенните структури. С това се обяснява и фактът, че често клиничните изяви дебютират или се засилват при бременност и в овулаторната фаза на женския хормонален цикъл. Студеното и влажно време предизвикват допълнителен спазъм и оток на лигаментарните колагенни структури на канала и засилване на клиничната симптоматика.
Д-р Любомир Кайтазки
- Какви са най-характерните прояви на синдрома?
- Клиничната картина най-често се развива постепенно, бавно, прогредиентно, като обикновено в началото се усещат изтръпвания с периодичен характер по върха на споменатите по горе пръсти, изпотяване по дланта, чувство на студенина или парене. В повечето случаи оплакванията се засилват в края на работния ден. Заболяването понякога се изявява в кризисна форма с тежки, парещи, стрелкащи и непоносими болки в дланта, пръстите, особено в крайните фаланги на втори, трети и четвърти пръст.
В по-напреднала фаза всяко движение с пръстите на засегнатата ръка става силно болезнено и неприятно, стига се да състояние за невъзможност за извършване на обичайната трудова дейност. Характерни за този синдром са и силните, внезапни пристъпи на болка, изтръпване, схващане, чувство на парене в зоната на пръстите и ръката през нощта. Поради това, че нервус медианус е богат на вегетативни влакна, болката понякога се усеща особено силно, с разлят характер и бързо разпространяваща се по цялата ръка, достигайки рамото, главата, врата. Възможно е да се появи и силно едностранно главоболие.
Поради това, често заболяването се бърка с мигрена, хумероскапуларен периартрит, плексит, шийна остехондроза, цервикоартроза и др. С течение на времето, при липса на адекватно поведение и режим, може да се стигне до мускулна слабост, хипотрофии, изпускане на предмети, употребявани при самообслужване и трудова дейност.
- Кой е най-точният метод за диагностика на синдрома?
- Диагнозата на заболяването е много лесна, когато се мисли за него. Най-точният диагностичен метод е електрофизиологичното изследване - електромиография (ЕМГ).
Един прост и елементарен метод, приложим и в домашни условия, е следният: при свита максимално в юмрук ръка (за усилване на натиска пръстите се притискат от друг човек), ако в продължение на 3 минути се почувстват изтръпване, парене и болки в първи, втори, трети и четвърти пръст, твърде вероятно е да се касае за карпотунелен синдром.
- Възможно ли е, както ни пита нашата читателка, синдромът да се излекува без оперативна намеса?
- Лечението в началните стадии на заболяването е консервативно, чрез медикаменти и балнеотерапия. Тук е съществено да се отбележи, че това е едно от малкото неврологични заболявания, които се повлияват много успешно от физиотерапия. Отличен резултат се постига чрез лазертерапия (инфрачервен лазер - съществуват специализирани програми за това заболяване); фонофореза - ултразвук и интерферентен ток. Като едновременното прилагане на последните две методики е особено резултатно. Обикновено приемането на нестероидни противовъзпалителни средства и витамини не дава ефект или е с временен характер.
Оперативно лечение се налага, когато никоя от изброените по-горе терапевтични методики не е дала резултат. Извършва се декомпресия на нерва в костносухожилния канал с кюретаж на канала и гранулациите по напречния воларен лигамент.
Милена ВАСИЛЕВА
