Д-р Мария Савчева: С 1 кръводаряване донорът може да спаси 3 живота

У нас редовно има недостиг на кръводарители, от чийто благороден жест често зависи животът на много пациенти. По темата разговаряме с д-р Мария Савчева.

Визитка

♦ Д-р Мария Савчева е специалист по трансфузионна хематология. Има над 15 години опит и научни интереси в областите авто- и алоимунизация и трансфузионна терапия при пациенти с масивни и многократни трансфузии на кръв и кръвни съставки, имунохематологична диагностика на бременни (имунизация срещу еритроцитни, тромбоцитни и левкоцитни антигени). Приложение на биомедицинска терапия при пациенти с аутизъм, аутистични и генерализирани разстройства на развитието. Началник е на Лаборатория по трансфузионна хематология в МБАЛ „Св. София”, гр. София.

♦ Завършва Медицински университет - София през 2001 г. Специалност „Трансфузионна хематология” придобива през 2017 г.

♦ Преминала е редица курсове и квалификации: курс по кодиране, съгласно „Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето”-10-а ревизия за кодиране на диагнози и причини за смърт и „Международна класификация на болестите”-9-а ревизия, клинична модификация за кодиране на процедури в системата на здравеопазването, Нелинейна компютърна диагностика „Оберон”, Arion - лазерна техника за естетични цели.

♦ Участва активно в научни конференции и конгреси.

- Д-р Савчева, преди години България беше на едно от последните места по брой кръводарители в Европа. Променила ли се е тази статистика към днешна дата?

- Не мисля, че се е променила значително статистиката в това отношение предвид факта, че персистират затрудненията в своевременното снабдяване и осигуряване на пациентите с кръв.

- Кой може да бъде кръводарител?

- Кръводарителят трябва да е в добро здраве, на възраст от 18 до 65 г., с телесно тегло над 50 кг и нормални стойности на хемоглобин – повече от 125 g/l за жени, а за мъже - над 135 g/l. Като оптималният срок между две кръводарявания е три месеца. Или 5 пъти годишно за мъже и 4 пъти – за жени.

- Кои са основните противопоказания за кръводаряване?

- Телесна температура повече от 37°С, ниски нива на хемоглобин, сериозни сърдечносъдови заболявания, тежки болести на централна нервна система, диабет – ако дарителят е на терапия с инсулин, метаболитни, имунологични, хематологични заболявания.

Също се изключват и инфекциозните заболявания – хепатит В, С, HIV и др., остро протичащи бактериални и вирусни инфекции. Противопоказание за кръводаряване е и наличието на злокачествено заболяване.

Критериите за отлагане на кръводаряване са разделени на такива, при които не се допуска даряване и тези, свързани с временното му отлагане.

- В какъв период от време се възстановява дарената кръв?

- Количественото възстановяване е до 24 часа, качественото – след 72 часа. Появяват се обновени кръвни клетки в кръвообращението.

Кръводаряването е полезно за сърцето

- Кои са доказаните ползи от кръводаряването?

- Дарителят получава задълбочен общ медицински преглед. 

Преди да бъде допуснат да дари, жизнените показатели се проверяват, за да се оцени годността за извършване на процедурата.

Този преглед може да покаже състояние, което се нуждае от медицинска помощ, като високо кръвно налягане, сърдечна аритмия или предсърдно мъждене. Освен това, извършват се и изследвания за инфекциозни заболявания, за които може да няма подозрения.

Редовното кръводаряване е свързано с по-ниско кръвно налягане и по-малък риск от инфаркт. Кръводаряването помага за намаляване на вискозитета на кръвта, което е свързано с образуването на кръвни съсиреци, инфаркти и инсулт.

Д-р Мария Савчева

- Древните лечители са лекували много болести с кръвопускане. В този контекст, може ли кръводаряването да окаже благотворен ефект върху някои от заболяванията? 

- Кръвопускането е една от най-старите медицински практики в историята. Най-ранните записи за него за здравни цели идват отпреди 3000 г. от египетски текстове.

Хипократ вярва, че кръвопускането е външно предизвикан паралел на женската менструация, който функционира, за да „прочисти жените от лоша телесна течност“.

След като вероятно е предадено от гърците, ислямските автори също се застъпват за практиката и скоро кръвопускането става разпространено както в европейските, така и в арабските страни. Смятало се, че кръвопускането е полезно за излекуването на почти всяка болест, от акне и астма до рак и едра шарка.

Повечето от ползите от кръвопускането са свързани с желязото. Излишъкът от този минерал може да ни направи по-уязвими към болести и влошено здраве. Когато даряваме кръв, намаляваме количеството на желязо в тялото си.

Въз основа на това, което знаем – как инфекциозните агенти използват желязото, за да оцелеят и растат, намаляването на нивата на желязо чрез кръводаряване може да помогне за предотвратяване на редица болести.

На хората със заболяване, наречено наследствена хемохроматоза, трябва редовно да им се взима кръв, за да се предотврати натрупването на желязо.

Изследователи все още проучват връзката между кръводаряването, намаляването на желязото и риска от рак и въпреки че резултатите не са окончателни, ако нещо толкова просто като даряването на кръв има възможността да намали риска от злокачествени заболявания, защо да не даряваме?

- Кой най-често се нуждае от дарената кръв?

- Това са пациенти, претърпели травми, при които са загубили големи количества кръв, както и със заболявания, съпроводени с активно кървене.

Хора с нисък хемоглобин, с хематологични заболявания. За някои от тях необходимостта от преливане на кръв е периодична. В тези ситуации попадат хора от всички възрастови групи – новородени, деца, бременни, възрастни... 

- След даряването какви кръвни продукти се приготвят?

- Три вида са кръвните продукти, които се приготвят – еритроцитен концентрат, прясно замразена плазма, тромбоцитен концентрат.

Редовното кръводаряване намалява вредните химикали в кръвта

- Едно кръводаряване например колко човешки живота може да спаси?

- Предвид трите кръвни продукта, които се приготвят, след едно кръводаряване донорът може да спаси три човешки живота.

- От коя кръвна група има най-много нужда?

- Най-разпространени при нас са А и 0 кръвни групи. Значение има и резус факторът. Осигуряването по отношение на резус отрицателна кръв е по-трудно поради по-малко дарители, по-рядко срещана кръвна група. 

- Много често наши читатели ни сигнализират, че от болници им искат бележка за дарена кръв, за да получи техният близък нужното му кръводаряване. Законно ли е това според вас, тъй като впечатленията са за масовото практикуване на този подход?

- Кръводаряването е безвъзмездно в нашата страна, акт на добра воля и милосърдие. 

За да осигурим пациента, кръвта трябва да дойде от дарител. 

За съжаление обаче, ако близките на болния не се ангажират да дарят кръв, трудно бихме осигурили пациентите. За България основната група дарители на кръв са именно близки родственици на пациента.

- Може ли да се гарантира, че кръвта ще е чиста откъм болести? Възможно ли е хора със СПИН, хепатит и венерически заболявания да стават незаконни донори срещу заплащане?

- Сетовете за кръводаряване са индивидуални, персоналът е обучен, спазват се строги правила при вземането на кръв. Няма риск за здравето на дарителя. При всяко даряване кръвта се тества за въпросните трансмисивни инфекции. Има и регистър на донорите, така че няма как кандидат-дарител, който е постоянно отстранен от даряване, да бъде допуснат отново.

- Един любопитен въпрос: защо някои хора са с отрицателен резус фактор?

- Хората носим различни антигени. Така е и с резус фактора. Едни хора носят въпросният D антиген и са резус положителни, останалите са отрицателни по въпросния антиген. RhD е важен, особено при жените.

Тези с отрицателен резус фактор трябва да бъдат проследявани при бременност, с оглед несъвместимост по резус фактора на майката с плода. При наличие на такава несъвместимост и реакция с образуване на антитела при бременната това може да нанесе увреда на плода.

- Наскоро беше обявено, че учените са на крачка от създаването на универсална изкуствена кръв. Да очакваме ли скоро този научен пробив да реши проблема с недостига на кръводарители?

- Наистина би било голям научен пробив. Но сме доста далече от подобен факт. Дотогава обаче е добре да бъде помислено за подобряване на нормативната уредба, свързана с кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, така че да е съответна на нуждите от кръв.

Да бъде подобрена организацията, информираността на населението, да са поощрени младите, здрави хора да даряват.

- Знаете ли дали в България има носители на т.нар. златна кръв – най-рядко срещана в света?

- Доколкото знам, малък е броят на хората с такава кръв. Намира се при австралийски аборигени. Тя е 0/-/, но отрицателна и по отношение на голям брой антигени от различните кръвногрупови системи. Няма хора с такава кръвна група в България.

Милена ВАСИЛЕВА