Д-р Марко Ганчев завършва медицина в СУ “Св. Климент Охридски” и специализира психиатрия в Клиниката по психиатрия към Военномедцинска академия - София. След завършване на магистърска степен по Здравен мениджмънт от 2011 г. ръководи домашен патронаж “Пиа Матер”. Има клинична насоченост към личностовите, тревожнодепресивните разстройства, психозите и зависимостите. Има задълбочен клиничен опит в геронтопсихиатрията. Участва като лектор в обучения, организирани от СУ “Св. Климент Охридски” и неправителствени организации от здравната и социалната сфера. Практикува в Медицински център в столицата.
Персонализираната медицина се определя като медицината на бъдещето. Тя дава възможност на лекарите от различни специалности да подберат точната таблетка, за конкретното заболяване при даден пациент. В България се прилага вече персонализирано лечение и в областта на психиатрията. С помощта на специфични, фармакогенетични тестове лекарите могат да изберат най-подходящата терапия и да оптимизират лечението на пациенти с психични заболявания.
- Д-р Ганчев, какво означава персонализирана терапия за пациентите с психични заболявания?
- Персонализирана терапия означава, че определените лекарства за лечение на някакво психично заболяване са съобразени с индивидуалните особености на организма. Под “индивидуални особености” се разбират две неща. От една страна, това е как организмът преработва даденото лекарство чрез ензимите на черния дроб - бързо или бавно, като това влече определени последствия. Например, бързото преработване води до много бързо намаляване на лекарството в кръвта и то може да не достигне изобщо до прицелните му рецептори и други молекули. От друга страна, може да се окаже, че даден организъм изобщо няма рецептор за това лекарство. Генетичният тест показва именно тези два аспекта за над 150 лекарства.
- Какво налага въвеждането на такъв вид терапия и какви проблеми се решават с нея?
- Всеки организъм е изтеглил така да се каже от лотарията с гени някаква индивидуална комбинация. При появата на заболяване често се налага лечение с определени медикаменти. Може да се окаже, че даден медикамент, който е показан за определено заболяване, няма да е подходящ за конкретния организъм. В този случай, ако медикаментът се приема, на практика нямаме лечение, симптомите, т.е. оплакванията, продължават. Ако лекарят има тази информация, може да предложи друг медикамент, който е по-подходящ за конкретния организъм или дори лекарство от различен терапевтичен клас и така да се достигне до лечебен ефект.
Д-р Марко Ганчев
- Как се провежда фармакогенетичният тест?
- Много лесно. Взима се натривка с тампон от вътрешната страна на бузата. На тампона остават клетки, от които се извлича ДНК и се разчитат гените Това става в лаборатория в САЩ, затова резултатът пристига след 5-6 дни.
- Каква е връзката между гени, лекарства и дадено психично заболяване?
- Лекарствата са молекулите, които постъпват в организма и влизат в контакт с рецептори, ензими и други молекули на организма. Те от своя страна са белтъци, които са кодирани и зависят от индивидуалната ни ДНК. Вече според оплакванията на пациента, т.е. симптомите при едно заболяване, определяме лекарствата и лечението. Генетичният тест показва кои лекарства могат да са подходящи или не според нашия профил белтъци и се подбират конкретни медикаменти.
- Какви успехи сте постигнали досега при пациенти, при които сте предписали лечение след провеждането на този тест?
- Към нас се обръщат пациенти, които страдат от заболявания от години, търсили са помощ на много места, пробвали са различни варианти на лечение с недостатъчен резултат. Тестът често показва, че цели групи медикаменти не са подходящи за пациента. Това налага да се мисли за прилагане на друг клас медикаменти, които според теста излизат показани за лечение, разбира се, спрямо оплакванията на пациента. Над 90% от пациентите отчитат полза от извършените промени в терапията.
- Има ли точно определени заболявания, при които е препоръчително да се направи генетичният тест или провеждането му се определя по други критерии?
- Психичните разстройства се представят със симптоми, като лечението с медикаменти се определя според тяхното наличие и тежест. Тестът показва как над 150 различни медикамента могат да бъдат особено подходящи или неподходящи според конкретната клинична картина. Т.е., ако дадено заболяване предполага лечение с медикамент, то може да се обмисли правенето на генетичен тест. Имаме алтернатива - пробваме, както досега, насляпо с дадена терапия. Или подпомагаме решението ни с аргументи спрямо индивидуалния генетичен профил на пациента. Вторият вариант е по-подходящ, но това струва около 1500 лв.
- Има ли пробив, нови методи, терапии и лекарства при лечението на психичните заболявания?
- Да, непрекъснато се появяват нови стратегии, мултимодални подходи, нови лекарства, които обогатяват арсенала ни за справяне със сериозните проблеми. Персонализираният подход при определяне на медикаментозна терапия е именно такъв пробив.
- Може ли шизофренията и други тежки психични заболявания да се излекуват с алтернативни методи? Попадат ли хората с психични заболявания в такива “капани” за почти чудодейно излекуване?
- Такъв случай имахме наскоро с д-р Хосе Маклиф. Наша пациентка ни попита дали може да се довери на такова лечение. Въпросният доктор от Еквадор си има страница, където промотира алтернативно лечение на шизофрения, шизоафективно разстройство, биполярно разстройство, чрез операция на надбъбречната жлеза. Това според него, възстановявало невромедиаторния баланс в мозъка и така шизофренията се излекувала “завинаги”.
Основен негов аргумент, защо тази терапия не е широко разпространена, е че това никога няма да се допусне от големите фармацевтични компании, тъй като така те няма да могат да си продават лекарствата и да държат пациентите “упоени” до края на живота им
Маркетингово е подходено дори доста “строго” - има статии и снимки от надгробни камъни на пациенти с шизофрения, които са се самоубили и майка, която съжалява, че не е завела сина си на такава хирургия и се разкайва за това.
В тази връзка възникват редица въпроси:
1. Подкопават ли такива лекари доверието в конвенционалната медицина?
2. Експлоатира ли се естественото желание на пациента да се “излекува завинаги” и да не пие хапчета?
3. Появяват ли се нови висини в “традиционната” заблуда, че леене на куршум, връзване на връзчица против уроки може да реши здравословен проблем?
4. Длъжни ли сме да предпазваме и информираме пациентите за тези измами?
Кратките отговори според мен са категорично “да”.
Търсенето на лесни решения за сложни въпроси води до провал. Самозалъгването води до по-големи щети.
Човек приема здравето за даденост, загубата му логично се възприема за отнемане на нещо, което трябва да го има по принцип. Истината е, че някои заболявания не могат да се излекуват, но се контролират успешно. Пациентите и особено техните родители често не могат да приемат, че става въпрос за овладяване на състояния, които ще продължи да ги има и че ще трябва дълго, може би и доживот, да се приемат лекарства. Затова те са уязвими и периодично опитват алтернативи на конвенционалната медицина, обещаващи “излекуване”. За съжаление, такива опити обичайно водят до спиране на доказаната терапия, влошаване на симптомите и по-трудно възстановяване.
Милена ВАСИЛЕВА
