От “болестта на белите петна” страда приблизително 1% от населението на света. И двата пола са еднакво засегнати от заболяването. То може да възникне на всяка възраст, но първата му поява обикновено е между 10-ата и 30-ата година на пациентите. За всичко, свързано с витилигото, разговаряме с дерматолога д-р Мина Сълева.
Визитка♦ Д-р Мина Сълева завършва Медицинския Университет във Фрайбург, Германия, през 2009-а г. През следващите години работи като докторант към лабораторията на проф. д-р Брукнер-Тудерман, в Университетската болница по Кожни и Венерически болести във Фрайбург. През 2011-а, също в Германия, защитава дисертация на тема “Немеланомни кожни тумори”. Д-р Сълева е специалист дерматолог с дългогодишен опит в областта на клиничната дерматология, дерматоонкология и естетичната медицина. Главен асистент и преподавател е в Катедрата по дерматология и венерология към УМБАЛ “Александровска” и Медицинския университет в София. Активен научен изследовател и автор е на множество статии, фокусирани върху редки кожни заболявания и нови терапевтични подходи. Едно от големите й професионални признания е спечелването на изследователската стипендия на Европейската академия по дерматология и венерология (EADV) през 2019 г. |
- Д-р Сълева, защо витилигото си остава и до днес с неизяснена етиология?
- Витилигото е често срещано, придобито заболяване, което засяга от 0,5-2 % от населението и е представено главно от нарушаване в пигментацията вследствие деструкция на клетките, образуващи пигмента в кожата – меланоцитите. Съществуват много теории за произхода на заболяването, но най- вероятно е съчетанието от различни вътрешни и външни фактори, които водят до отключването на заболяването.
Причините са комплексни и включват генетична предразположеност, метаболитни аномалии, фактори на околната среда, т. нар. оксидативен стрес и имунни или възпалителни реакции. През последното десетилетие има голямо развитие в разбирането на етиологията и патогенезата, което води разработването на нови т. нар. „прицелни“ или таргетни терапии
- Друга отличителна черта на болестта е, че всеки случай е уникален и всяко заболяване протича по свой начин. Защо е толкова специфична тази „мистериозна карта“ върху кожата?
- Депигментацията се проявява в различни зони на тялото. Освен засягане на кожата, може да има загуба на пигмент на косата, вежди, мигли и брада. Тежестта на заболяването и клиничната изява са строго индивидуални при всеки пациент.
- Кои фактори най-често отключват заболяването?
- Факторите, които участват в развитието на заболяването, са многобройни, като имунните Т- клетки играят важна роля. Счита се, че има мултигенетична наследственост. Също така вирусни инфекции с цитомегаловирус (CMV), вируса на Epstein- Barr (EBV), на ХИВ/СПИН, и на хроничният хепатит се свързват с появата и влошаването на болестните изменения.
- Защо в доста случаи то се асоциира със заболявания на щитовидната жлеза? Каква е връзката между двете?
- Поради имунологичната генеза и нарушенията в имунния отговор, често се асоциира и с други автоимунни заболявания. В едно десетгодишно ретроспективно проучване върху над 3000 пациента с витилиго се установява коморбидност (състояние, при което едно заболяване съществува едновременно с друго), в случая - с други автоимунни при около 23 % от болните. Това са най-често тиреоидит на Хашимото, ревматоиден артрит, възпалителни чревни заболявания като болест на Крон, улцерозен колит и алопеция ареата.
- Как се проявява витилигото и заразно ли е?
- Типичните кожни промени при витилиго са поява на апигментно бяло петно – макула, с ясни граници, без залющване. Белите петна най-често започват от пръстите на ръцете и краката, около устата, очите и половите органи. Освен кожата могат да бъдат засегнати и космите. Характерен белег е феноменът на Кьобнер (поява на заболяването на места, където е имало травма). Често срещан е невусът на Sutton (Halo nevus), който се описва като бял ореол (хало) около характерен меланоцитен невус. Невусът (родилно петно на латински) представлява образувание по кожата и лигавиците, което се развива от меланоцити - клетки, произвеждащи меланин.
- Какви типове на болестта съществуват?
- В зависимост от разпространението, витилиго се разделя на три типа: генерализирано, сегментно и локализирано. Според тежестта на заболяването, основно се различат два вида витилиго – несегментно и сегментно. Несегментното може да бъде лигавично, акрофациално, генерализирано, универсално ретикуларно, прогресивно или стационирано витилиго, или по редки варианти като хипохромно или фоликуларно витилиго.
Д-р Мина Сълева
- С какви изследвания се потвърждават диагнозата и видът на заболяването?
- Диагнозата се поставя най-често на базата на характерната клинична картина при направен клиничен преглед от дерматолог. Рядко се налага диагностично взимане на биопсия и хистологично изследване. Допълнително може да се направи изследване с лампа на Wood - специален диагностичен инструмент за оглед на кожата и космите с ултравиолетова светлина с дължина на вълната 365 nm. Чрез този метод витилигото може да се отличи от останалите кожни заболявания, като гъбични инфекции и други.
- До какви най-често усложнения води витилигото? Защо пациентите го възприемат преди всичко като козметичен проблем?
- Витилигото е най-вече козметичен проблем, който обаче оказва сериозен товар върху психиката на пациентите. Те често биват стигматизирани. Това оказва силно влияние върху тяхното ежедневие, общуването с други хора извън семейната среда, себевъзприятието и самочувствието им.
- Заболяването се приема за нелечимо. Има ли възможности съвременната медицина да се справи с него?
- Лечението трябва да бъде строго индивидуално и насочено към всеки конкретен пациент. То основно зависи от тежестта на заболяването, възрастта на пациента, големината на петната и кои зони от тялото обхващат. От основно значение е лечението да започне при появата на първите признаци на болестта.
Най- често използвани в практиката остават локалните кортикостероиди, локалните калциневринови инхибитори (такролимус, пимекролимус), чието основно преимущество е, че не причиняват атрофия на кожата аналозите на витамин Д3, фототерапията, PUVA-терапията, която комбинира прилагането на медикамент за повишаване на чувствителността на кожата към UV-лъчите и последващо облъчване с UVA-лъчи с цел повлияване на кожното заболяване. По-рядко могат да се включат системни кортикостероиди, цитостатици като метотрексат и циклоспорин, с оглед на нежеланите лекарствени реакции.
Също така нискодозирани цитокини (GUNA FGF+ GUNA IL-4, GUNA IL-10, GUNA anti- IL-1), лазерни процедури с комбинирани лазери Fraxel erbium и други.
- Доколко ефективна е фототерапията?
- Фототерапията е една от най-често използваните терапевтични средства. Може да се прилага самостоятелно като монотерапия или в комбинация с локални средства. NB-UVB (дължина на вълната 311nm) потиска имунната система, предизвиква отделяне на меланоцити, повишава синтеза на меланин и подпомага миграцията на меланоцити от перилезионалната кожа.
- Какви иновативни лечения разработват учените? Какъв е лечебният потенциал на новите фармакологични перспективи на нискодозирани цитокини и растежни фактори?
- Най-новата генерация лекарства са така наречените малки молекули или Janus- activated kinase (JAK) инхибитори. Те са налични, както като системна терапия, така и като локална форма. Актуални проучвания показват, че JAK инхибиторите като Тofacitinib, Ruxolitinib, Baricitinib и други демонстрират доста добър профил на поносимост и добри клинични резултати при лечение на витилиго. В ход са проучвания за изследване на важни цитокини, участващи в патогенезата на витилиго – IFN-γ, CXCL10, CXCR3, IL-15, IL-17/23 и TNF.
- Има ли природни методи, които могат да подпомогнат лечението?
- Някои вещества, като гинко билоба, зелен чай и капсаицин, който се съдържа в лютите чушки, могат да окажат благоприятен ефект върху симптомите. Те редуцират възпалението и имат силно антиоксидантно действие.
Милена ВАСИЛЕВА
