Д-р Насратуллах Мобаракшах има специализация и над 15 години опит в направленията „вътрешни болести“, „кардиология“, „ангиология“ и „флебология“ с дългогодишен опит, натрупан в страната и чужбина.
В България професионалният му път минава през болници, като „Софиямед“, Аджибадем Сити Клиник“, „Сърце и мозък“, „ Бургасмед“ и МЦ „Стайков“ в Бургас.
Заемал е отговорни постове в редица медицински заведения. Има участия в множество национални и международни научни форуми в областта на ангиологията.
Националната информационна кампания “Вземи краката си в ръце активно”, която се организира от Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА) стартира за четвърта поредна година.
Водещи лекари в областта на венозната патология у нас излязоха с общ призив за необходимостта от повишаване на информираността на здравните специалисти и на пациентите относно ранната диагностика и своевременното лечение на заболяването чрез провеждане на регулярни образователни инициативи.
Разговаряме с д-р Насратуллах Мобаракшах за посттромботичния синдром.
- Д-р Мобаракшах, какво предизвиква появата и развитието на посттромботичния синдром?
- Посттромботичният синдром (ПТС) е усложнение, което се появява в резултат на дълбоката венозна тромбоза (ДВТ). Вените в ръцете и краката ни имат малки клапи вътре, които гарантират, че кръвта ще тече правилно обратно към сърцето. Дълбоката венозна тромбоза е запушване или съсирек, който пречи на вената и може да доведе до уреждане на клапите.
- Колко често хората с дълбока венозна тромбоза развиват този синдром?
- Над една трета от хората, които имат дълбока венозна тромбоза, развиват постфлебитен синдром, с характерните за него симптоми. Синдромът може да повлияе на мобилността, така че най-добре е да се предприемат определени превантивни мерки. Най-често дълбока венозна тромбоза се появява в краката.
- Какви са основните причини за развитието на посттромботичен синдром?
- Основната причина за развитието на синдрома е увреждането на клапите и стените на вените, в резултат на дълбока венозна тромбоза. Необходима е бърза диагностика и лечението й, за да се предотврати появата на това увреждане, тъй като след като клапите и стените на вената са повредени, те не могат да бъдат поправени.
Клапите на вените са изключително крехки и могат лесно да се повредят – кръвта може да започне да тече по погрешен начин. Това се нарича рефлукс, който води до натрупване на кръв във вените в долната част на краката, което причинява подуване и дискомфорт.
Стените на вената също могат да се повредят и да оставят последствия след ДВТ. Когато правим определени физически дейности, като ходене, притокът на кръв през вените ни се увеличава. Наранените вени не се разширяват както нормалните, така че когато притокът на кръв се увеличи и те не могат да се разширят, това причинява пулсираща болка и подуване в долната част на краката.
В крайна сметка, това може да причини и увреждане на кожата на крака
Тя става суха около глезените, обезцветена и сърбяща. По-късно променя цвета си в кафяв, твърда и груба е на допир. Тогава една малка абразия може да се превърне в по-голяма рана, която не зараства. Това се нарича венозна язва.
Доц. д-р Светлин Цонев, д.м.: Разширените вени може да са смъртоносни
В по-тежките случаи вената може да бъде толкова силно увредена, че да се стигне до пълното й блокиране – изобщо да не тече кръв през нея. Това е най-сериозният тип постфлебитен синдром.
- С какви възможности за лечение на посттромботичния синдром разполага съвременната ангиология?
- Възможностите за лечение се различават, в зависимост от това колко тежко е състоянието. Терапията обикновено включва повдигане на засегнатия крайник, упражнения и компресивна терапия или чорапи. Може да се предпишат и разредители на кръвта, за да се предотвратят евентуални съсиреци във вените, и лекарства за болка.
- Споменахте компресивните чорапи. На какви изисквания трябва да отговарят, за да са ефективна част от терапията?
- Първо, важно е да се подберат добре, за да осигурят точното ниво на компресия. Затова е необходимо да бъдат предписани от специалист. Чорапите са изработени от специална еластична материя и оказват натиск върху глезена, което подобрява притока на кръв и намалява болката и подуването.
Компресивните чорапи могат да се носят превантивно в ситуации с висок риск за ДВТ. Например, по време на болничен престой или при полети на дълги разстояния.
Чорапите обикновено се слагат сутрин след ставане и се свалят през нощта. През целия ден компресията, която осигуряват, предотвратява събирането на кръвта във вените на краката, като по този начин спомага за общото кръвообращение и намалява всяко подуване на краката.
Компресията е градуирана, като най-силната започва от глезените и постепенно намалява към горната част на крака. Тази постепенна компресия работи в комбинация с изпомпващото действие на прасечните мускули, които също подпомагат циркулацията.
Д-р Насратуллах Мобаракшах
- До какви по-сериозни усложнения може да доведе неглижирането на посттромботичния синдром?
- Усложненията на постфлебитния синдром често се развиват, когато състоянието не се лекува незабавно и ефективно.
Когато се развият язви на краката, те са изключително трудни за заздравяване и може да се инфектират. Това застрашава мобилността и в редки случаи може да доведе до сепсис.
Постфлебитният синдром е състояние, което е трудно за лечение. Обикновено причинява дискомфорт и може да доведе до по-големи усложнения. Предвид факта, че няма лечение за състоянието, най-добре е да се вземат мерки, за да се предотврати появата му. Ключът към това е бързата диагностика и лечението на дълбоката венозна тромбоза. Колкото по-бързо се разгради съсирекът, толкова по-малко щети ще нанесе на клапите и стените на вените.
- Какви изследвания е препоръчително да се направят при пациенти с посттромботичен синдром?
- Може да се направи ултразвукова съдова диагностика. Ехо-доплеровото изследване е безболезнен, бърз и неинвазивен тест. Сканирането прецизно картографира анатомията (как изглеждат вените и артериите) и физиологията (например посока на кръвния поток).
Чрез цветния дуплекс тест може да се открият други важни характеристики, като допълнителни сегменти за рефлукс и варианти на нормална анатомия, които могат да променят оптималния план на лечение.
Дори при най-невинните паякообразни вени е важно да се провери за повреда на клапата и рефлукса, тъй като лечението на всякакъв вид венозен проблем, без решаването на основната причина, ще се провали. Може да има успех в краткосрочен план, но проблемът ще се повтори и ще се влоши.
При някои пациенти се налага извършването на допълнителни изследвания за съдова диагностика, като конвенционална ангиография, КТ ангиография и ЯМР ангиография.
При конвенционалната ангиография, кръвоносните съдове, които не са видими при обикновено ренгеново изследване, се визуализират от контрастна течност.
Как да избегнем обострянето на разширени вени през лятото
КТ ангиографията от своя страна, комбинира компютърно-томографско сканиране с инжектиране на контраст, за да се получат снимки с напречно сечение на кръвоносните съдове и тъканите в проблемната част. Използва се за откриване на аневризми, стеснения на съда, травми, малформации, при съмнения за атеросклероза, дисекация на аортата и др.
А чрез магнитно-резонансната ангиография може да се получи информация, недостъпна за останалите методи за образна диагностика (ултразвук, ренгенография, компютърна томография).
Не пренебрегвайте симптомите на постфлебитния синдром
Най-често срещаните симптоми на постфлебитния синдром са:
• Болка, подуване и болка в крака, което обикновено се усилва след дълго стоене или ходене, и се облекчава при почивка или повдигане на крака;
• Тежест в краката;
• Сърбящи крака;
• Изтръпване на краката;
• Крампи в краката;
• Язви или рани по краката;
Ако развиете някой от тези симптоми, особено ако знаете, че наскоро сте имали дълбока венозна тромбоза, трябва да посетите лекар-ангиолог възможно най-скоро. Той може да диагностицира посттромботичен синдром въз основа на тези симптоми.
Милена ВАСИЛЕВА
