Д-р Николай Георгиев: Затрудненото преглъщане води до намалено хранене и отслабване

Д-р Николай Георгиев е гастроентеролог във Варна с над 10 години опит и интереси в областта на ултразвуковата и ендоскопската диагностика на гастроинтестиналния тракт (ГИТ) и интервенционалната ендоскопия, терапия и спешна ендоскопска хемостаза при остри кръвоизливи на ГИТ, премахване на полипи по хода на тракта, дилатация на стенотични участъци, диагностика и лечение на болести, свързани с черен дроб, панкреас и др. 

Завършва Медицински университет-Варна през 2012 г. През 2017 г. придобива специалност “Гастроентерология”. През 2018 г. е зачислен като редовен докторант към Медицински университет-Варна. През 2015 г. д-р Георгиев е назначен на работа в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ “Св. Марина” - Варна на длъжност “лекар-специализант”, през 2017 г. - като преподавател-асистент към Катедра “Вътрешни болести”, УС по гастроентерология, хепатология и хранене, където продължава да работи и до момента. От същата година работи като гастроентеролог към УМБАЛ “Св. Марина”.

Към момента е част и от екипа на МЦ “Клиника Нова”, “Plazmamed clinic” и МЦ “Морска Медицина Трансмед”, където осъществява прегледи и консултации. С д-р Николай Георгиев разговаряме за диагностиката и лечението на затрудненото преглъщане.

- Д-р Георгиев, разпознава ли се лесно затрудненото преглъщане?

- Дисфагията представлява затруднено преглъщане на течности и твърди вещества, и най-често се проявява като симптом на друго основно състояние или заболяване. Пациентите трудно различават дисфагията от одинофагията (болезнено преглъщане).

- Има ли различни форми на дисфагията?

- Дисфагията може да бъде орофарингеална и езофагеална. При първата форма – орофарингеалната, е затруднено придвижването на хапката от устата към фаринкса и хранопровода. Най-честите причини са неврологични заболявания – инсулт, болест на Паркинсон, множествена склероза, тумори, парализа и др.

За езофагеалната форма е характерно, че е затруднено преминаването на хапката през хранопровода към стомаха. Най-честата причина са стомашно-чревни заболявания – възпалителни или туморни болести на хранопровода, ахалазия, рефлукс езофагит и др.

Дисфагията може да се дължи на вродени аномалии или на придобити стеснения в резултат на възпалителни процеси, изгаряния на хранопровода, хирургично или лъчелечение на тумори в шийната област.

Затруднено преглъщане има и при редица интервенции в лицево-челюстната област, както и при много стоматологични процедури (вадене на зъби, протезиране и т.н.).

Често преходна дисфагия се наблюдава при подлагане на анестезия – при екстубиране имаме преходно затруднено преглъщане, поради механичното дразнене. При съвременните условия на COVID-19 пандемия, често интубирането е продължително, поради което след екстубиране пациентите изпитват затруднено преглъщане до 4 седмици след процедурата.

- Какви са рисковете от ненавреме диагностицираната и съответно, нелекувана дисфагия?

- Освен, че добрата диагностика на дисфагията е задължителна (откриването на причината), задължително е тя да се лекува, защото затрудненото преглъщане води до намаляване и ограничаване на храненето, което резултира в недохранване (малнутриция), загуба на тегло и мускулна маса (кахексия), удължаване на боледуването, влошаване на прогнозата и забавяне на оздравителния процес. Обикновено се развива хипопротеинемия (ниско ниво на протеини), които в процесите на боледуване и възстановяване са от първостепенно значение.

Важно е лекарят, диагностициращ състоянието, да има богат опит и широко диференциално мислене за установяване на точната причина за това състояние. В противен случай, ефектът от терапията би бил минимален и оплакванията могат да персистират дълго време с оформяне на тежки последици от липсата на адекватно таргетно лечение.

- Приемът на определени медикаменти може ли да предизвика затруднено или болезнено преглъщане?

- Мога да ви дам пример с 32-годишна жена, с гинекологичен проблем. Започнала лечение с доксициклин. На третия ден от приема е започнало затруднено и болезнено преглъщане, гръдна болка, липса на апетит. След извършване на фиброгастроскопия се открива лекарствено индуциран езофагит с разязвяване на мястото на попадане на медикамента.

Всъщност, голяма група лекарства, в това число антибиотици, кортикостероиди, НСПВС и др., могат да доведат до въпросното състояние. Същата находка открихме наскоро и при пациенти, лекувани отново с доксициклин, във връзка с COVID-19.

- Ако се налага все пак да приемаме такива медикаменти, как да избегнем проблема с възникването на лекарствено индуциран езофагит?

- Съветът ми е да приемате въпросните медикаменти по възможност с по-голямо количество вода, не на гладно. При нужда и коричка хляб би свършила работа. И още нещо много важно – приемайте ги само под въздействието на инхибитори на протонната помпа.

Д-р Николай Георгиев

- Освен лекарствено индуцираният, какви други видове езофагит има, които се диагностицират по-рядко и по тази причина са проблем?

- Една сравнително рядко срещана находка в гастроентерологията е херпесният езофагит. Причинява се от вируса на херпес симплекс. Както тип 1, така и тип 2 могат да причинят херпесен езофагит, въпреки че херпес тип 1 е по-често срещан.

- Как се предава херпесният езофагит?

- Вирусът на херпес симплекс тип 1 (HSV-1) е причината за повечето случаи на херпесен езофагит. Това е същият тип вирус, който причинява херпес. Обикновено се предава чрез контакт уста в уста, както и чрез слюнка, съдържаща заразния агент. Може да се заразите чрез близък контакт с някой, който има язви в устата, херпес или очни инфекции.

Ако сте се инфектирали с HSV-1, важно е да миете ръцете си със сапун и топла вода, за да предотвратите предаването на вируса на други хора. Трябва да избягвате контакт с хора, които имат активно огнище. HSV-1 може да се предаде и на гениталиите по време на орален секс.

Ключът към предотвратяването на предаването на херпес е ранното откриване и незабавното започване на лечението.

-  Кои са рисковите фактори?

- Повечето хора със силна имунна система няма да развият херпесен езофагит, дори след като са се заразили с херпесния вирус. Рискът се увеличава, ако имате: ХИВ или СПИН, левкемия или други видове рак, трансплантация на органи, диабет и всяко заболяване, което компрометира имунната ви система, лечение на автоимунно заболяване, като ревматоиден артрит или лупус, лечение с високи дози кортикостероиди, като преднизон.

Хората, които имат увеличена употреба на алкохол или приемат дългосрочно антибиотици, също са изложени на по-голям риск. Приемането на определени перорални лекарства или използването на стероидни инхалатори може да повлияе на лигавицата на хранопровода, което увеличава риска.

- Какви са симптомите на херпесния езофагит?

- Симптомите при херпесен езофагит засягат предимно устната кухина, хранопровода и други части на тялото.

Основните симптоми включват: отворени рани в устата, болезнено или трудно преглъщане.

Преглъщането може да бъде болезнено поради възпаление и язва на тъканите на гърлото или хранопровода. Други признаци на състоянието могат да включват: болки в ставите, тръпки по тялото, висока температура и общо неразположение.

Спазъмът на хранопровода застрашава живота

- Как диагностицирате в практиката херпесния езофагит?

- При наличие на херпесна инфекция с клинични оплаквания, засягащи гастро-интестиналния тракт, е уместно да се огледат хранопроводът и стомахът с малка осветена камера, наречена ендоскоп. Имайте предвид, че бактериите, гъбичките и редица други вируси също могат да причинят езофагит.

Други състояния, като стрептокок в гърлото или болест на ръцете, краката и устата, могат да имитират симптомите на херпесен езофагит. Типичните ендоскопски промени, характеризиращи херпесния езофагит, са т.нар. вулкано-язви, които могат да се видят по време на ендоскопско изследване. Също така могат да се вземат биопсии за изследване от съмнителните места и от зоните, където има промени по лигавицата.

Тестовете за антитела са полезни само за идентифициране на предишна инфекция, а не настояща.

- Медикаментозно ли е лечението на херпесния езофагит?

- Медикаментите могат да помогнат при лечението на езофагит, причинен от херпесния вирус. Предписват се болкоуспокояващи за облекчаване на болката. Могат да се използват също така и противовирусни медикаменти, като ацикловир, фамцикловир и валцикловир.

Милена ВАСИЛЕВА