Д-р Николай Янев, д.м.: Нелекуваната ХОББ неминуемо води до дихателна недостатъчност

Много често човек започва да усеща болестта, когато тя вече е в напреднала фаза

Д-р Николай Янев, д.м.: Нелекуваната ХОББ неминуемо води до дихателна недостатъчност

Тема в този брой на в. “Доктор” е едно социалнозначимо заболяване, придобиващо все по-големи размери - хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ). Такава е тенденцията и в световен мащаб, но особено висока честота се отбелязва в страните от Балканския регион. По тази причина проблемът “хронична обструктивна белодробна болест” е актуален повече от всякога. 

Днес ще обсъдим основните моменти и характерните особености на ХОББ с д-р Николай Атанасов Янев, д.м., лекар-специалист по “Пневмология и фтизиатрия” в СБАЛББ “Св. София” и Медицински център за специализирана извънболнична медицинска помощ по белодробни болести. Д-р Янев е специалист в областта на обструктивните (астма и ХОББ) възпалителни заболявания на белите дробове. Владее инструментална диагностика - бронхоскопия, ехография на торакс, функционално изследване на дишането и диагностика на пациенти с нарушения на дишането по време на сън (сънна апнея). Доктор по медицина с над 20 научни публикации като автор и съавтор в областта на белодробните болести както в България, така и в чужбина. Защитил е дисертация на тема “Продължително проследяване на болни с ХОББ. Фармакоикономически анализ”. Има и следдипломна квалификация по диагностика и поведение при пациенти с алфа-1 антитрипсинов дефицит в Полша, Холандия, Италия и Литва, както и курс по интервенционална бронхология  ERS в Гърция. Член е на Българското дружество по белодробни болести, на Европейското респираторно дружество и на Европейското дружество по бронхиология и интервенционална медицина. 

Каква е честотата на ХОББ в нашата страна? Какви са тенденциите в това отношение? Доколко страдащите от това заболяване са ангажирани към своите страдания? Какви са признаците, клиничните прояви, лечението, профилактиката? Съществува ли скрининг на ХОББ в нашата страна? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Николай Янев. 

- Д-р Янев, преди известно време издадохте кратко ръководство за пациенти с ХОББ, което е повод за първия ми въпрос: защо пациентът трябва да участва в профилактиката и терапията на това заболяване?

- Защото в крайна сметка, пациентът е страна, която има интерес от лечението. Ако той не участва активно в терапията на заболяването, няма как да се възстанови. Защото ние говорим за една хронична болест, която на практика протича бавно във времето, до живот. И прогресивно, също така. Т.е., в течение на годините болестта става все по-тежко изразена. За да може пациентът да се възстанови до някаква степен, това сътрудничество от негова страна е ключово. И то в две насоки: отказване на тютюнопушенето и намаляване, (ако не може напълно да се ликвидират) на професионалните вредности. Или по-скоро експозицията на прах и химикали. 

- Можете ли да посочите статистика относно честотата на ХОББ в нашата страна, тъй като тенденцията е към увеличаване, както стана ясно?

- Това, което на мен ми е достъпно като информация, е, че около 15% от хората над 40-годишна възраст е засегнато от ХОББ. Съгласете се, че това е много голяма част от населението на България. На практика обаче, съвсем малка част от тях провеждат лечение. Тези, които де факто се лекуват, са много по-малко от онези 15% от населението. Това мога да кажа относно честотата. Хроничната обструктивна белодробна болест заема между 4-то и 6-то място сред всички причини за смърт в България. Т.е., това е значителен процент. 

- И в световен мащаб ли е подобна ситуацията?

- Да, горе-долу, с малки вариации в честотата. В някои държави, в които проблемът с тютюнопушенето до голяма степен е оставен в миналото, при тях честотата е по-ниска, но това е относително. Общо взето обаче, тук при нас на Балканите - България, Гърция, Сърбия, Румъния, стойностите са едни и същи по отношение на честотата. 

- Само тютюнопушенето ли е причина за развитието на това тежко хронично заболяване?

- Тютюнопушенето е рисков фактор. Т.е., то е една от най-честите причини за възникване на ХОББ, наред с професионалните вредности. Но има и генетични фактори, като най-често става дума за наследствен дефицит на алфа-1 антитрипсин. Честите инфекции в детска възраст също могат да бъдат причина в това отношение. Тя е доста комплексна обаче, няма ясна причинно-следствена връзка. В крайна сметка, доста неща се обвиняват за развитието на хронична обструктивна белодробна болест. Това, което изброих, са най-честите причини. 

- Как и до каква степен може да се отрази спирането или намаляването на цигарите в хода на заболяването? 

- Непременно ще се отрази. Ще стабилизира пациента, ще се подобри качеството му на живот. Ще намалее чувството за задух, ще се успокои дишането. И най-важното - ще се забави спадът на функциите на белия дроб в дългосрочен план. Всичко това са преимуществата на спирането на тютюнопушенето.

- Д-р Янев, смятате ли, че все още неглижираме сериозността на хроничната обструктивна белодробна болест?

- Да, абсолютно смятам така, що се касае конкретно до пациентите в нашата страна. Много често пациентът започва да усеща болестта, когато тя е в напреднала фаза. И най-лошото е, че ние виждаме само отражението на най-тежките случаи. Ние виждаме пациентите, които са с изразено заболяване, но не са симптоматични. И понеже няма програма, с която профилактично да бъдат изследвани хората, да могат да се “улавят” пациентите, когато болестта е все още лесно контролируема, ние изпускаме голяма част от тях.

- Значи от гледна точка на профилактика и скрининг все още сме много назад? Възможно ли е да се случи скринингова програма някой ден?

- Да, така е, много сме назад, а скринингова програма няма. Има активности, периодични, спорадични, които са свързани например със Световния ден за борба с тази болест. Или със Световния ден за изследване на дишането във връзка с метода, с който се осъществява - спирометрия. Няколко поредни години Българското дружество по белодробни болести организира безплатни прегледи, т.нар. “отворени врати”, където пациентите могат да отидат, за да им се направи спирометрия. Това може да стане дори в условията на външната среда, а не конкретно в болнично заведение. И съответно тези от тях, за които има някакво подозрение за това заболяване, се насочват към специализиран център. 

Вижте, интересът от страна на хората е голям, но по-скоро от страна на онези от тях, които имат проблеми с дишането. Затова не можем да говорим за скрининг в истинския смисъл на думата. Защото скрининг означава обхващане на цялата популация, която е в риск. Да бъде тя обработена, а не само хората, които се оплакват от затруднено дишане. Ето тогава би имало полза. 

Д-р Николай Янев

- И все пак тези, макар и спорадични мероприятия за измерване на дишането, са някакво начало и допринасят за откриване на заболяването? 

- Да, поне на тази популация, която е в риск. На практика, ние имаме вече демографските данни за България в смисъл каква част от населението е в риск, затова е желателно поне тези от тях да бъдат покрити. Защото, ако лечението не започне в самото начало, когато се установи болестта, самият ход на заболяването е по-бърз. Т.е.,  болният се влошава по-бързо Ако се постигне това, от една страна, ще бъдат спестени доста средства, както изразено във финанси, така и от гледна точка на труд от страна на обслужващия персонал и лекарите. А от друга страна, за пациента това означава по-дълъг живот в добро качество, което всъщност е целта на лечението. 

- В какво се изразява лечението на ХОББ?  

- Целта на лечението е в няколко посоки. На първо място - облекчаване на симптомите, т.е., да бъдат редуцирани проявите на задух и умора. На второ място - предотвратяване прогресията на болестта, т.е., намаляване на загубата на функционалния капацитет на белия дроб във времето. На трето място - подобряване на здравния статут и на следващо място - предотвратяване на усложненията и влошаванията на заболяването. Разбира се, не на последно място - намаляване на смъртността. 

Общо взето, това са целите на лечението. А тези цели могат да бъдат постигнати само след точно оптимизирана терапия на пациента. Обикновено лечението се провежда с инхалаторни средства, т.нар. инхалатори, които са добре познати на хората. А вече самият лечебен подход се подбира на базата на медицински критерии, с които да се помогне на пациента да живее по-нормално, спокойно и добре.

- Имат ли достъп българските пациенти до оптимална терапия, а защо не и до модерно лечение на ХОББ?

- Всъщност, поне в тази насока българските пациенти са изключителни късметлии. Ние наистина разполагаме с инхалаторни средства, които са напълно реимбурсирани в по-голямата си част от държавата. Така че са свободно достъпни за пациентите, но, разбира се, след точно прецизиране от пулмолог. Има клинична пътека специално за лечение на пациенти с ХОББ при влошаване на тяхното състояние.

- Д-р Янев, да ви попитам тогава до какви усложнения може да доведе ХОББ, ако се забави нейното лечение? 

- Неминуемо усложнение на ненавреме откритата и нелекувана ХОББ е хроничната дихателна недостатъчност. Т.е., това е моментът, в който обемът, капацитетът на белия дроб не може да захрани нуждите на организма от кислород 

Това състояние е доста проблемно, защото болният човек е напълно обездвижен. Той не може да направи елементарните ежедневни физически усилия - не може да стане от леглото, без да се умори; не може да отиде да си сготви или да си напазарува, без да изпита изключително силна умора до невъзможност да извършва тези наистина елементарни дейности. И това е най-притеснителното, защото е естествен край на развитието на заболяването. Има известна възможност това състояние да бъде повлияно с кислородолечението, за което ме попитахте по-рано. Но кислородотерапията е част от палиативните грижи...

Тя поддържа живота на човека до някаква степен. Лошото е, че тази подръжка е свързана с разходи, които са за сметка на пациента. Защото все още нямаме достъпна възможността да предписваме кислородни концентратори на пациентите, които държавата да реимбурсира. А стойността на един кислороден концентратор е около 2000 лв. Вие разбирате, че това са сериозни средства за хора в нужда, с хронични болести. Те на практика нямат възможност да се възползват от това лечение заради финансови затруднения. Може би в тази посока трябва да се направят стъпки за в бъдеще, за да може тези хора да имат достъп до този вид помощ. 

- С каква цел направихте Ръководството за пациенти с ХОББ?

- Целта на това Ръководство е да представи на пациента неговата гледна точка. Написано е на достъпен език с цел самият пациент да види страната на заболяването откъм своята точка на виждане. Защото е много екзотично, когато едно заболяване е нищо повече от някаква абревиатура, когато не е поднесено на езика, на който човек може да разбере и да се говори за него. Всяко страдание си има свое обяснение. Човек по никакъв начин не може да бъде убеден, докато сам не се запознае с него през собствените си очи. Това беше целта на Ръководството.

Най-болната тема е, че пациентите не търсят навреме помощ. Затова според мен в заключение е най-важно да изтъкнем, че пациентите, които изпитват изброените симптоми, е добре да се обърнат към своя личен лекар, който да прецени и да ги насочи към пулмолог. Защото именно недоглеждането, неглижирането на тези симптоми водят до усложненията и до тежка дихателна недостатъчност. 

Първи признаци 

Заболяването започва горе-долу на средна възраст и то е вследствие на продължително пушене, като най-често първите признаци са задух или умора по време на физическо усилие. Другата група са пациенти, които получават чести инфекции на белите дробове - кашлица, за която обикновено болните обвиняват тютюнджийството. 

“Казват си: аз пуша, затова така често кашлям, а всъщност това са маските на болестта и те трябва да бъдат разпознати. Но това разпознаване трудно може да се стане от общопрактикуващия лекар. Затова е по-добре, когато има и най-минимално съмнение в тази насока, човекът да бъде насочен към специализиран център. Само там ще му бъде направено изследване на дишането - спирометрия. 

Това изследване де факто е златният стандарт за установяване на функционалните нарушения на дишането. Самият тест е елементарен като изпълнение за пациента, а за лекаря е изключително информативен относно функцията на белия дроб. Наистина, бърз и точен тест. Така че според мен това е правилното поведение. Когато пациентите проявяват тези симптоми - умора, кашлица, чести инфекции на белия дроб, те трябва да бъдат насочвани към пулмолог. Той съответно ще проведе спирометерия и ще се прецени дали при конкретния пациент се касае за това заболяване и дали трябва да се проведе допълнително диагностично уточняване”, обясни специалистът.

Ръководство за пациента 

Лечението на ХОББ е продължителен и сложен процес. Постигане на контрол над заболяването е възможно, но е необходимо сътрудничество между вас и семейството ви от, една страна, и лекаря от друга. Водещата роля в лечението е ваша и за да се постигне желаният ефект, е необходимо:

• Да познавате добре заболяването си.

• Да познавате медикаментите, с които контролирате болестта и да се придържате стриктно към лечебния план, изготвен от вашия лекар.

• Да се научите да използвате лекарствата за вдишване правилно и ежедневно по предписаната схема.

• Да провеждате редовна ваксинопрофилактика.

• Важно е да умеете да разпознавате влошаването на вашето заболяване и да знаете какво да правите, ако то се появи.

• Да промените начина на живот - спазване на хранителна диета, спорт, отказване от вредните навици, водещи до влошаване на състоянието ви, като например тютюнопушенето.

Макар на пръв поглед всичко да изглежда лесно, в действителност се изисква постоянство и добра организация, за да може лечението да има желания положителен ефект.

Яна БОЯДЖИЕВА

Коментари